Актуално

Добрите обноски: 13 нюанса разлики между момче и кавалер

Няма коментари

Знаете ли кое превръща малкото момче в забележителен кавалер и го прави желана компания?

Всички жени адмирираме поведението на галантните мъже и ние, „мъжките“ майки с особено старание и ентусиазъм изграждаме  харизмата и обаянието на нашите малки момчета.

Ето някои отличителни действия и думи, с които джентълменът изпъква:

 Това е онзи представител на „силния“ пол, който:

kidsadminДобрите обноски: 13 нюанса разлики между момче и кавалер
Прочети повече

Деца отговарят на въпроса: „Какво е любов?“

Няма коментари

Нека намалим темпото за няколко минути и да се доближим до мъдростта на децата. Те имат какво да ни кажат.

Какво е любов?

Този въпрос задали на деца от 4 до 8 години. Отговорите, които получили били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.

Ето и някои от тях:

Любов е това, което те кара за се усмихваш, когато си тъжен. (Тери – 4 г.)

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички. (Карен – 7 г.)

 

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с хората, които мразиш. (Ника – 6 г.)

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него. (Били – 4 г.)

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя. (Криси – 6 г.)

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват. (Емили – 8 г.)

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш. (Боби – 7 г.)

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов. (Ребека – 8 г.)

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден. (Ноил – 7 г.)

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре. (Томи – 6 г.)

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов. (Синди – 8 г.)

Любов е, когато кученцето ти те близва по лицето дори и тогава, когато си го оставил цял ден само. (Мери-Ан – 4 г.)

Любов е, когато мама вижда татко – мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд. (Крис – 7 г.)

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна. (Клер – 6 г.)

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето. (Илейн – 5 г.)

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови. (Лорен – 4 г.)

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашката му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и няма да го опари. (Дани – 7 г.)

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят. (Джесика – 8 г.)

 

kidsadminДеца отговарят на въпроса: „Какво е любов?“
Прочети повече

Ефективният и неефективният родител

Няма коментари

Неефективният родител:

1. Страховете – Не може да се справи със страха да загуби детето си. Назначава децата си отговорни за собствения му страх. Транслира на детето: „не бива да правиш нищо опасно – нищо, което би ме накарало да се страхувам за твоя живот“. Отдава се на илюзията, че „може да се направи нещо, за да престана да се страхувам за децата“, вместо да инвестира в способността да намалява рисковете и да им устоява емоционално.

2. Вината – Преизпълнен с родителска вина. Често не е способен да направи разлика между своята грешка и тази на детето. При зле изкарания тест, детето ще получи много по-негативен отклик от вечно виновния родител, за разлика от родителя, който е способен да приема, че грешките са част от живота. Детето на вечно виновния родител също е вечно виновно и затова обикновено притежава ниска самооценка, и е твърде неспокойно и напрегнато.

kidsadminЕфективният и неефективният родител
Прочети повече

За телефоните и добрите обноски

Няма коментари

Те са първото нещо, което много от нас гледаме сутрин и последното нещо през нощта. Нашите телефони никога не са далеч от нас и ние ги проверяваме на всеки 12 минути, според Ofcom.

Това е любовна афера, която изглежда да е последна, така че сме измислили пет правила за използване на телефона, които си заслужава да бъдат спазвани- от телефони, които не са за вечери с приятели до изключване при плащане.

И така: Не е никак възпитано да …

kidsadminЗа телефоните и добрите обноски
Прочети повече

Доналд Тръмп три пъти наруши протокола по време на срещата си с кралица Елизабет II в Уиндзорския замък

Няма коментари

Доналд Тръмп три пъти наруши протокола по време на срещата си с кралица Елизабет II в Уиндзорския замък

Нещата обаче не потръгнаха добре още в самото начало, тъй като американската президентска двойка закъсня и накара британския монарх да чака между 12 и 15 минути на жега от 26-7 градуса.

Кралицата, която не бе много щастлива от закъснението, дори бе забелязана да поглежда часовника си.

kidsadminДоналд Тръмп три пъти наруши протокола по време на срещата си с кралица Елизабет II в Уиндзорския замък
Прочети повече

Добрите обноски на детето в театъра – очаквания срещу реалност

Няма коментари

Когато преди време ви разказах за страхотното изживяване от първото театрално представление на малката ви обещах да поканя и невероятната Невена Басарова-Дичева, специалист по добри обноски, за да ни разясни как да направим това приключение красиво изживяване с доза стил и добри порядки. Често като родители си мислим, че можем и знаем всичко и въпреки това е полезно и приятно, когато получим навреме практични насоки, които да направят най-ценните ни моменти запомнящи се.

kidsadminДобрите обноски на детето в театъра – очаквания срещу реалност
Прочети повече

Лесно ли е да си принцеса? 6 строги правила за 3 годишната принцеса Шарлот

Няма коментари

Принцеса Шарлот е само на 3 годинки, но момиченцето вече е длъжно да следва множество правила на поведение, които много некралски семейства не биха приели. Днес сме решили да ви разкажем за някои от най- странните правила с които се съобразява малката принцеса.

1. Тя вече изучава чужди езици. За своите 3 години, освен английски момиченцето владее и испански. На Испански я учи нейната бавачка от Испания – Мария Борело. Когато Шарлот порастне, тя ще изучава и френски.

kidsadminЛесно ли е да си принцеса? 6 строги правила за 3 годишната принцеса Шарлот
Прочети повече

Нещата, които рушат доверието между родители и деца

Няма коментари

От раждането си децата ни вярват безгранично и това е истински подарък от природата. Но често пъти не отдаваме дължимото уважение на този подарък. Мислим, че кредитът на доверие е безграничен, понеже сме си най-близките. Има обаче неща, които могат да разрушат това чувство и detstrana.ru ги изброява:

Присмех

Детето още няма богат жизнен опит, затова и често неговите умозаключения и открития могат да бъдат изключително забавни. Вместо да се дразните или подигравате на неговото несъвършенство, приемете го като шанс да спечелите още повече доверието му, като му обясните как е правилното.

Насмешката и усещането, че е направило нещо нередно, може да накарат хлапето да не споделя нищо с вас и да се затвори в себе си.

Нарушаване на личното пространство

Всички хора се борят от ранна

kidsadminНещата, които рушат доверието между родители и деца
Прочети повече

Сегашното поколение деца не са по-лоши, те са по-уязвими

Няма коментари

Невена Басарова-Дичева. Мисия „Добри обноски“

ЖД: Защо се налага да има Академия за добри обноски? Възпитанието не е ли отговорност на семейството?

НБД: Разбира се, отговорността на семейството е огромна. Казваме, че първите 7 години са най-важни, което даже вече не е актуално – най-важни са първите 3. Но никъде – нито в училище, нито в университета не ни учат да бъдем родители и как да възпитаваме децата си. Понякога се лутаме и си задаваме нелеки въпроси, затова е хубаво да има някой, който да ти помогне в отговора на тези въпроси. И да имаме ориентир, който да ни показва дали това е правилната крачка, и то в посока към нашите деца. Защото децата са различни. Няма лоши деца, има деца с различен темперамент. Нужно е родителите да изберат подход на възпитание, който да е адекватен на този темперамент.

ЖД: И родителите могат да открият този ориентир във Вашата Академия?

НБД: Това е идеята – да допринесем децата да общуват по-добре помежду си и с възрастните и да бъдат успешни и щастливи личности. Добрите обноски не се ограничават само с това как да държиш вилицата и ножа и кой пръв да подаде ръка за поздрав. Те са умението да общуваш така, че да те разберат и да те приемат. И да умееш да отстояваш собствените си позиции любезно. Искаме от децата да са възпитани и да дават. Но също така е много важно да се осъзнае, че децата имат право и да отказват, независимо дали става дума да дадат мечето си на приятелче или за нещо по-голямо.

Още от малки – поне моето поколение – учи децата си на това, че едва ли не другият е по-важен, че трябва да дават, щом им се поиска. Това се резонира в отношенията между братя и сестри – когато те учат, че ти си по-големият и си длъжен да отстъпиш, по-малкият свиква да настъпва.  Това може да се пренесе и по-нататък в живота. Има деца, които са грижовни, умни, имат потенциала да станат много добри в нещо, но да не успяват да се заявят, да се чуе мнението им. Има и деца, които агресивно поставят исканията си, защото смятат, че им се полага. Балансът в поведението и отношенията е много важен. И точно това правим в академията за добри обноски. Търсим този баланс.

ЖД: И как го намирате? Как протичат уроците по добри обноски?

НБД: Цветно и забавно. Темите са най-различни. Не става въпрос само какво да е поведението ни на маса или на обществени места, учим се как да сме уверени, как да общуваме, как да работим в екип, как да представяме себе си в най-добра светлина. Добрите обноски са трудни за директно възприемане от децата в по-малка възраст и в процеса на игра и демонстрация това се случва по-успешно. Чрез тях възпитаваме не само уважение към правилата, но и уважение към себе си и собствената си свобода.

Оказва се, че отличната диплома от престижен университет не е достатъчна, за да си успешен в живота. Само че това понякога го разбираме твърде късно. Успехът на един човек се дължи и на способността му се адаптира бързо, да общува и да знае кой подход в коя ситуация да приложи. В Академията показваме на децата най-важното – как да общуват успешно в различни ситуации, да уважават другите хора, да зачитат личното им пространство, но и да отстояват своите собствени позиции, а също и да пазят природата, да бъдат точни, винаги на време, да спазват обещанията си. И още много други.

ЖД: И как се поставят граници, без да ограничаваш свободата на детето?

НБД: Ние, родителите, като че ли сме издигнали в култ думата „трябва“. Важно е да разберем обаче, че тя създава съпротива дори и у нас, камо ли в децата. Добрият подход е не да налагаш, а да убедиш – добре е за теб да станеш навреме, за да се оправиш спокойно за училище, би било по-добре за теб да поговориш с приятелчето си, с което преди малко се скарахте и т.н. Така детето би могло да осъзнае ползите за себе си от следването на родителските съвети. А когато родителят препоръчва, а не нарежда, това създава повече доверие.

ЖД: А какво означава „гъвкава дисциплина“?

НБД: Да поставяме граници и да възпитаваме, като в същото време насърчаваме личностното развитие. Родителите често се лутаме между това хем да сме либерални, хем да изискваме от децата да изпълняват. В едната крайност се стига до там детето да се държи неадекватно, а реакцията на родителя да е от типа „Ами какво да се прави – дете“. В другия случай детето не смее едва ли не да си поиска дори вода, ако не са му предложили. И затова родителят е важно да намери баланс как да постави граници, които да са полезни за детето, а в същото време то да има свободата да се развива.

ЖД: Какви граници сте поставили на своето дете?

НБД: Има теми, по които не се спори – това са храната, здравето и безопасността. Не се яде чипс, зимата задължително е с шапка, лятото – със слънцезащитен крем. Но му обяснявам със спокоен и уверен тон защо го правя, най-вече защото това е за негово добро. За всичко останало – да взима свободно решения и да бъде доволен от това – като например за какво да използва свободните си часове, как да си подреди играчките и книгите или раницата за училище.

ЖД: Кои са основните проблеми между родителите и днешните деца?

НБД: Най-големият проблем според мен е това, че родителите и децата не се чуват и слушат взаимно.

ЖД: И как да направим така, че да се чуваме?

НБД: С търпение, обич и уважение към личността. И не бива да се ръководим от настроенията си, когато общуваме с децата. Наскоро преди един семинар по темата „Родители в лабиринт“, подготвих десетдневно предизвикателство. Фокусът беше върху това как децата да ни слушат и разбират и как всеки ден стъпка по стъпка да вървим към тях. Някои от предизвикателствата, които направихме, бяха много полезни за сближаването дори между мен и моят син. Много родители споделиха, че и с тях е било същото.

ЖД: Днес по-трудно ли е общуването родители-деца, отколкото когато бяхте дете? Честно ли е изобщо да се прави сравнение?

НБД: Сега животът е много различен, темпото е по-забързано, родителите имат по-малко време и по-малко нерви за децата си. Изкушенията и предизвикателствата пред децата са много големи. Това прави родителството не само по-отговорно, но и по-опасно. Защото прекалено често заместваме липсата на време да сме с децата си с купуването на играчки и вещи и си мислим, че така компенсираме пропуснатото време заедно. Един от дните на предизвикателството беше „Ден без мобилни устройства и телевизия“. Реакцията на сина ми беше: „Мамо, ти по-гадно нещо не можа ли да измислиш“?!Първоначално и на двамата ни беше странно. Няколко часа по-късно си говорихме, разхождахме се, играехме. Общувахме истински и пълноценно. И на него му хареса.

Много е важно да се разбере, че ако искаш да откажеш детето си от нещо, то ти самият трябва да си готов да се откажеш от същото. Децата гледат това, което правим, а не това, което им говорим. Да, ще дойде ден, в който покрай някое свое приятелче синът ми ще опитва неща, които у дома не правим или дори може би са забранени, но ако вкусът и навиците са вече възпитани, трудно могат да се променят. И няма да е драма, дори да има отклонения за известно време.

ЖД: Какви са днешните деца?

НБД: Истината е, че тях им е много по-трудно, отколкото ни е било на нас. Да, информацията и възможностите са повече. Но повече са и изкушенията, и изпитанията. Сега децата се борят за добро образование още от детската градина. Непрекъснато има изпити и съревнования. Това постоянно състезание да си най-добрият на най-доброто място, притиска децата до такава степен, че те стават свръхпреуморени, за да постигнат някакви свръхцели от най-ранна детска възраст. И затова е изключително важно да отделят повече време за общуване и за емоционално развитие.

ЖД: Много се говори и за агресията сред децата. Мислите ли, че днес тя е по-голяма, или просто сега й се дава повече гласност?

НБД: Сегашното поколение деца не са по-лоши, те са по-уязвими.

Това е свързано и с предишния въпрос – промените са големи, възможностите също. Съревнованието понякога ражда агресия, подхранвана и от публичната сфера. Сега дори в анимационните филмчета има много агресия. А на децата им е интересно: слушат, гледат, копират. Те често остават с нас вечер „уж, за да сме заедно“ и гледат филми за възрастни, и от ранна детска възраст са свидетели на убийства, катастрофи, ужасни неща, и приемат всичко това като нещо съвсем нормално. И тук е много важно колко е развинтено въображението на детето, защото в някои случаи границата между виртуалното и реалното може лесно да бъде премината. Затова още отрано е много важно да прокараме границата между реалния и виртуалния свят – така че децата да не заживеят единствено във втория. Защото това създава условия децата да бъдат агресивни. Но това се отнася и за нас, възрастните. Ние сме много по-изнервени и гневни. Нашите родители, баби и дядовци сякаш са били по-спокойни, малко по-толерантни.

ЖД: На какво се дължи това според Вас?

НБД: Егото ни сега е много голямо. Егоизмът е здравословен, но в определени дози, защото ако е прекалено голям, той създава пречки в общуването. Егото ни се проявява в това да обръщаме внимание на това кой каква кола кара, къде работи, какъв телефон ползва. И е по-малка толерантността към тези, които не отговарят на тези модели. В Академията се учим точно на това – да сме толерантни, да приемаме различните, да реагираме по-спокойно, да уважаваме всекиго. Учим се и на това, че добрите обноски са важни, но те не са предпоставка другите да ти се качат на главата. Когато някой премине границата, трябва да умееш да го спреш, да отстояваш себе с финес, но категорично.

ЖД: На какво най-много Ви се иска да научите детето си? Каква следа от себе си в него да оставите?

НБД: Искам да го науча, че няма черно и бяло. Няма лоши хора. Има ситуации, в които постъпваме лошо. Най-вече искам да е успешна личност. И успехът да го прави щастлив. Защото за някои хора успехът е да имаш много пари, но това може да не те прави щастлив. Искам да живее в хармония със себе си. Сигурно е трудно, но определено има неща във възпитанието, за които съм непреклонна. Разбира се, старая се да се съобразявам с него и с неговия темперамент, да зачитам личността му и предпочитанията му.

ЖД: А за Вас какво е успехът?

НБД:Чувствам се успешна, когато видя и почувствам доброто, което правя за децата и родителите. Когато видя усмихнати деца, спокойни родители, които с радост и облекчение споделят, че съм помогнала, че децата им имат добри обноски и общуват по-лесно с тях. Обичам работата си, наистина работя с много любов и всеотдайност. Самата аз научавам нови и нови неща в общуването си с децата. И това ме прави щастлива.

Интервю на Йоана Гъндовска, сп. „Жената днес“

Невена Басарова-Дичева е основател и управител на Първа Детска Академия за Добри Обноски, където деца, тийнейджъри и техните родители се обучават как да се държат в обществото, да спазват добрите маниери и правилата за поведение. Невена създава иновативната методика „Гъвкава дисциплина“, с помощта на която децата се възпитават в уважение към правилата и в същото време имат свободата и простора да се развиват. Тя основава академията след дълги години професионална подготовка в областта. Участвала е в обучения за личностно развитие и себепознание, курсове и тренинги за управление на стреса, повишаване ефективността при вземане на решения в проблемни ситуации. Завършила е тригодишно обучение за спецификата на общуване и възпитанието на деца и контролиране на детската агресия в най-ранна възраст. Невена е сертифициран треньор по Емоционална интелигентност и специализира „Психологично консултиране и въведение в психотерапията“. Участвала е в международни семинари за обучение по бизнес етикет и протокол. Сертифицира консултант по социален етикет в престижното Minding Manners International в Лондон. Владее английски и италиански език. По образование е юрист и магистър Международни икономически отношения. Омъжена. Има 9-годишен син.  

kidsadminСегашното поколение деца не са по-лоши, те са по-уязвими
Прочети повече

Какво изисква протоколът на кралските сватби – една статия за любознателни

Няма коментари

Като всяка официална сватба и кралската има изисквания за спазване на определени правила, същите като всяка друга, но и някои допълнителни, които са изключителни.

Предстоящата кралска сватба ще е изпъстрена, както от гости с благородно потекло и с титли, така и с холивудски знаменитости и членове на широката общественост. Но Кралският и британски етикет следва да бъде спазен от всички присъстващи гости. За да ги улесни и подготви  да се представят в най-добрата си светлина, предвид че сватбата на принц Хари и Мегън Маркъл ще бъде наблюдавана от милиони хора по света, Бъкингамският дворец отново издава 22 страници Ръководство за правила на поведение по време на сватбената церемония, подготвен специално за гостите на сватбата на Уилям и Кейт през април 2011 г.

Предлагам на Вашето внимание някои от по-важните изисквания на кралския протокол

kidsadminКакво изисква протоколът на кралските сватби – една статия за любознателни
Прочети повече

Защо децата ни се отегчават в училище, нетърпеливи са, лесно се гневят и нямат истински приятели?

Няма коментари

Автор: Виктория Продей, Източник

Аз съм терапевт от 10 години и работя с деца, родители и учители. Напълно съм съгласна с посланието на Джонас Харисън, че поведението на децата ни се влошава в определени аспекти. Аз чувам едни и същи тревоги от устата на всеки учител, който срещна.

Днешните деца стъпват в класната стая емоционално неспособни да учат и факторите, които допринасят за това в съвременния ни живот, са много. Аз твърдо вярвам, че въпреки най-добрите си намерения, ние, за съжаление, насочваме умовете на децата си в грешната посока. Ето защо:

1. Технологиите.

Използвайки технологиите като „безплатна детегледачка“ всъщност ни излиза доста солено.Плащаме с нервната система на децата си, с тяхната способност да се концентрират и с умението им да се наслаждават на настоящето. Сравнен с виртуалната реалност, всекидневният живот е скучен. Когато децата постъпят в училище, те слушат човешки гласове и нормална визуална стимулация, които трудно се конкурират с бомбастичните графични ефекти, които ги атакуват от устройствата. След като прекарват часове във виртуалния свят, за децата става много трудно да внимават в класната стая, защото техните мозъци привикват към интензитета на стимулация на видеоигрите. Неспособността да преработват по-неинтензивна информация води до сериозни затруднения в училище. Технологиите също така могат да разрушат връзката между децата и родителите. Най-важната храна за детския мозък е емоционалната връзка с родителя. За съжаление, ние редовно лишаваме децата си от нея.

 

2. Децата получават всичко, което искат, в момента, в който го поискат.

„Гладен съм!“ –

„Ей сега ще спрем да ти купя нещо!“

„Жаден съм!“ –

„Ей сега ще ти взема вода!“

„Скучно ми е!“ –

„Ето ти телефона ми!“

Способността да изчакаш, за да удовлетвориш нуждата си, търпението, са ключов фактор за постигане на успех в бъдещето. Ние имаме най-добри намерения да ощастливим децата си – но за съжаление, ги правим щастливи в конкретния момент, а залагаме корените на нещастието в бъдещето. Да можеш да потърпиш, да изчакаш, за да получиш нещо, което искаш – това означава да можеш да функционираш в състоянието на стрес. Нашите деца постепенно стават все по-малко екипирани да се справят дори с най-малките сътресения.А както знаем, в живота ги очакват много по-големи такива.

Неспособността да се отложи задоволяването на нуждата се вижда много често в класните стаи, молове, ресторанти и детски магазини в момента, в който децата чуят НЕ. Тези избухвания и драми са в резултат от това, че родителите са приучили мозъка на детето си да получава всичко, което поиска, незабавно.

3. Децата управляват света.

„Моят син не яде зеленчуци“, „Тя не обича да си ляга рано“, „Той не закусва“, „Тя не си играе с играчки, но е много добра на таблета“, „Той не иска да се облича сам“. Това чувам от родители непрекъснато. Откога децата казват как трябва да ги отглеждаме? Ако оставим те да вземат тези решения, те ще ядат само пица и пържени картофи, ще гледат телевизия, ще играят на таблетите си и няма да си лягат изобщо. Как се грижим за тях, когато знаем, че всичко това е вредно за тях? Без правилно хранене и добър сън децата стават раздразнителни, нервни и се концентрират трудно. Ние им предаваме грешно съобщение. Те се учат да правят това, което искат, и да не правят това, което не искат. Понятието „трябва“ липсва. За съжаление, за да постигнем целите в живота си, понякога се налага да направим това, което трябва, което невинаги съвпада с това, което искаме. Например: за да е отличен ученик, детето трябва да учи усилено. Ако иска да е успешен футболист, трябва да се упражнява всеки ден. Нашите деца знаят много добре какво искат, но им е много трудно да приемат, че трябва да правятнеобходимото за постигане на целта. Това води до неуспехи и разочарование.

 

4. Безкрайно забавление.

Ние отглеждаме децата си в един изкуствено създаден увеселителен парк. Няма и минута скука. Моментът, в който настане тишина, ние се втурваме отново да ги забавляваме, защото в противен случай ни се струва, че не се справяме като родители. Ние живеем в два различни свята – децата ни в техния „весел“ свят и ние в нашия „обикновен“. Защо децата ни не ни помагат в кухнята или с прането? Защо не си подреждат играчките? Това е обикновена и монотонна работа, която тренира мозъка ни да работи и функционира пълноценно, дори когато е „скучно“, и точно тази му способност ще му помага в училище. Когато децата дойдат в училище и трябва да започнат да пишат ръкописно, техният отговор е: „Не мога. Много е трудно. Много е досадно“. Защо? Защото способността им да проявяват интерес към обикновени неща е закърняла заради непрекъснато осигуряваните им забавления.

5. Ограничено общуване.

Тъй като ние сме много заети, даваме на децата си устройства, за да ангажираме и тях. Преди децата играеха навън, в неструктурирана естествена среда, където се практикуваха и развиваха социалните им умения. За съжаление, технологиите изместиха игрите навън. Те също направиха родителите по-недостъпни за общуване. Очевидно е, че устройствата не учат децата ни на общуване. А най-успешните хора имат отлично развити социални умения.

Мозъкът е точно като мускул – може да се тренира или да губи форма. Ако искате детето ви да кара колело, то вие го учите как се кара колело. Ако искате детето ви да е търпеливо, трябва да го учите на търпение. Ако искате детето ви да се социализира, трябва да го научите да общува. Това се отнася и за всички други умения.

Можете да промените живота на детето си, като тренирате мозъка му да общува на емоционално, социално и образователно ниво. Ето как:

 

1. Ограничете използването на устройства и заздравете емоционалната връзка с децата си.

– Изненадайте ги с цветя, усмивка, погъделичкайте ги, сложете им закачлива бележка в раничките или под възглавниците, изненадайте ги, като ги изведете на обяд, танцувайте заедно, пълзете заедно, организирайте си бой с възглавници.

– Вечеряйте заедно, играйте семейни игри, карайте колелета, разхождайте се с фенерчета вечер.

 

2. Упражнявайте търпението.

Нека да чакат!!! Нормално е от време на време да скучаят – това е първата стъпка към творчеството.

– Постепенно увеличавайте времето между „искам“ и „получавам“.

– Избягвайте използването на устройства в коли и ресторанти и вместо това ги учете да прекарват времето в говорене или игри.

– Ограничете непрекъснатото хапване на разни неща.

 

3. Не се страхувайте да поставите граници. Децата се нуждаят от граници, за да растат щастливи и здрави!

– Направете си график за храненията, лягането вечер и времето за устройства.

– Мислете за това, което е добре за тях, а не за това, което искат или не искат. Ще са ви благодарни за това по-късно. Родителството е трудна работа. Трябва да сте креативни, за да ги накарате да правят това, което е добро за тях, защото обикновено е точно обратното на това, което искат.

– Децата се нуждаят от закуска и полезна храна. Те трябва да прекарват време навън и да си лягат навреме, за да са пълноценни на следващия ден в училище.

– Превърнете нещата, които не харесват, в забавна, стимулираща ги емоционално, игра.

 

4. Научете децата си от малки да извършват „монотонни“ дейности.

– Да сгъват пране, да си подреждат играчките, да простират, да разопаковат покупки, да слагат масата, да си правят обяд, да си разопаковат и почистват чантата, да си оправят леглото.

– Бъдете изобретателни. В началото направете тези задължения стимулиращи и забавни, така че да ги асоциирате с нещо приятно.

 

5. Учете ги на социални умения.

– Научете ги да се редуват, да споделят, да губят, да печелят, да правят компромиси, да хвалят другите, да използват думите „моля“ и „благодаря“.

 

Моят опит като терапевт показва, че децата се променят в момента, в който родителят променя своя поглед върху родителството.

Публикация на Клевърбук. www.cleverbook.net

kidsadminЗащо децата ни се отегчават в училище, нетърпеливи са, лесно се гневят и нямат истински приятели?
Прочети повече

Урокът се повтаря, докато бъде научен

Няма коментари

Един и същи урок ще ти бъде представян в различни форми, докато го научиш. Когато го усвоиш напълно, можеш да се заемеш със следващия.

Докато не предадат посланието, което носят, докато не изпълнят предназначението си, уроците ще се повтарят; ще се повтарят събитията и хората в твоя живот.

Всяка ситуация, всеки човек са учители. За да излезеш от омагьосания кръг на повтарящите се ситуации, трябва да осъзнаеш урока и да го интегрираш в себе си като полезен опит.

За да направиш промяната в себе си, на което всъщност те учи всеки урок, трябва да научиш уроците на пробуждането, желанието, причинността и търпението.

Пробуждане: „Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили.“ – Хенри Дейвид Торо

Имаш две възможности: да живееш на автопилот, или пробудено и осъзнато. Изборът е твой.

Желание: „Животът не изисква от нас да сме най-добрите, а само да даваме най-доброто от себе си.“ – Хорас Джаксън Браун

„Искам“ е основа на избор, който води до действие. „Би трябвало“ е основа за решение, което води до жертва.

Причинност: „На всяко действие съответства равно противодействие.“ – Сър Исак Нютон

„Каквото повикало, такова се обадило.“ – българска народна поговорка

Причинно-следствената връзка само потвърждава факта, че ти си първоизточникът на всичко, което ти се случва. Единствено ти си отговорен за собствената си съдба.

Търпение: „Бъди търпелив. Когато времето дойде, ще знаеш, че трябва да се пробудиш и да поемеш напред.“ – Рам Дас

Д-р Чери Картър-Скот, из „Ако животът е игра, това са правилата“

kidsadminУрокът се повтаря, докато бъде научен
Прочети повече

Запушена кола = (равно на) откраднато безвремие?

Няма коментари
Вчера беше един от онези луди дни, в които не разбираш кога е миналото времето между 8.30 и 17.30. В тичане по задачи, пазаруване, висене в банка, пред лекарски кабинет, в трафик, говорейки почти нон стоп по телефона в едно забързано темпо, та чак се задъхваш…
Вчера аз бях поела анжгажимента да прибера детето от училище. Реших преди това да оставя вкъщи пълните торби с покупки и отново с бясно темпо хукнах към колата, за да не закъснея в час пик и… видях, че са ме „запушили“. Заозъртах се, почаках 5-6 минути, походих напред-назад нервно покрай автомобила си, но никой не се завръщаше да си премести колата.
Напрегнато погледнах часовника – оставаха 20 минути до часа, в който трябваше да прибера своя второкласник. За мой късмет, времето беше в пролетно настроение, а и училището е на един парк и 2-3 светофара разстояние. Реших да тръгна пеша и добре че бях с ниски токчета, та стигнах с 2-3 минутки закъснение, макар и задъхана, и леко претоплена… Детето ме посрещна с усмивка, силна прегръдка и радостен вик „Мамооооо!“. Излязохме от училището и тръгнахме по преките напът към вкъщи. „Как така си без колата?!“, изуми се Алекс. „Пеша ли ще се прибираме?!“ „Ами, да, момчето ми, ще се разходим малко.“
Темпото първоначално беше умерено, после полека-лека се забави и двамата започнахме да обръщаме внимание на красотата на цъфналите дръвчета, да усещаме аромата на прясно окосената трева в парка, дори напъхахме нослета в любимите ни люлякови храсти и си „парфюмирахме душите“. Говорихме си спокойно, смеехме се, спомняхме си весели истории, споделяхме си за преживяното през деня. Бях му взела банан, все пак след тренировка по футбол е добре да се подсили с плод. Не се разминахме обаче и с един нездравословен сладолед, но пък си го разделихме. Така хапнахме наполовина вредно.
Видяхме люлките, на които го люлеех като мъничък, радостно подвиквахме на „сладките“ кучета, в парка, държахме се за ръце, играхме на „Познай какво е това“ на английски език. Сякаш времето беше спряло, сякаш бяхме някъде другаде, сякаш нищо и никой друг не съществуваше…
Прибрахме се вкъщи и започна прозата – телевизия и интернет за детето, докато аз приготвях вечерята. Дойде си и татко му, поиграха заедно, седнахме да вечеряме. „Тате, а пък днес някой беше „запушил“ колата на мама и тя дойде да ме вземе пеша! Беше ми много хубаво! Забавлявахме се много заедно! Мамо, може ли другия път пак да дойдеш да ме вземеш пеша от училище, дори и да не са те запушили?!“
Колко малко им трябва да нашите деца! Колко много можем да им дадем…с думи, прегръдка, смях и малко откраднато безвремие… А казват, че за всичко трябват пари…
Автор: Невена Басарова-Дичева
kidsadminЗапушена кола = (равно на) откраднато безвремие?
Прочети повече

13 неща, които психически устойчивите родители не правят

Няма коментари

Отлеждането на психически устойчиви деца, които са подготвени да се справят с предизвикателствата на реалния живот, изисква родителите да се откажат от нездравословните, но въпреки това популярни родителски практики, които лишават децата им от психическата сила.

Разбира се, да се помага на децата да изградят устойчива психика не е лесно — това изисква родителите също да са писихически устойчиви.

Да гледаш как децата ти изпитват затруднения, да ги тласкаш към това да се изправят срещу страховете си и да ги държиш отговорни за грешките им е трудно. Това обаче са видовете опит, от които децата имат нужда, за да разгърнат възможно най-големия си потенциал.

Родителите, които тренират мозъците на децата си за живот, изпълнен със смисъл, щастие и успехи, избягват тези 13 неща, според публикация на Ейми Морин в CNBC:

1. Те не одобряват приемането на манталитета на жертва

Това, че е останало извън отбора по футбол или че няма успехи по някой предмет, не прави детето ви жертва. Отказът, провалът и несправедливостта са част от живота.

Вместо да позволяват на децата си да се самосъжаляват или да преувеличават нещастието си, психически устойчивите родители насърчават децата си да превръщат затрудненята, които изпитват, в свои силни страни. Те им помагат да намират начини, по които да предприемат положителни действия, въпреки обстоятелствата.

2. Те не проявяват родителски грижи от чувство за вина

Чувството на вина води до дълъг списък от нездрави родителски стратегии — като например да отстъпите пред детето си, след като сте казали не или да го разглезвате прекалено много по празници.

Психически устойчивите родители знаят, че макар чувството на вина да носи дискомфорт, то е поносимо. Те отказват да позволяват на чувството на вина да им пречи да вземат мъдри решения.

3. Те не превръщат децата си в центъра на вселената

Може би е изкушаващо да направите така, че животът ви да се върти около вашето дете. Децата, които си мислят, че са центъра на вселената обаче, като пораснат са погълнати от самите себе си и смятат, че всичко им се полага.

Психически устойчивите родители учат децата си да се концентрират върху това какво могат да предложат на света — вместо върху това какво им дължи светът.

4. Те не позволяват страхът да диктува решенията, които вземат

Ако държите детето си в защитен балон, това може да ви спести много тревоги. Прекаленото предпазване на децата обаче пречи на тяхното развитие.

Психически устойчивите родители гледат на себе си като на съветници, а не като на пазители. Те позволяват на децата си да се впускат в света и да опитват от живота, дори и когато е плашещо да ги пуснат.

5. Те не позволяват на децата си да имат власт над тях

Децата, които нареждат какво ще яде семейството за вечеря, или тези, които организират как да бъде прекаран уикенда, имат прекалено много власт. Да се държат по-скоро като равни или дори като шефове не е добре за децата.

Психически устойчивите родители овластяват децата си да правят подходящите избори, докато в същото време запазват ясно изразена йерархия.

6. Те не очакват от децата си да са съвършени

Добре е човек да има големи очаквания, но ако се очаква прекалено много от децата, това може да има обратен ефект. Психически устойчивите родители осъзнават, че децата им няма да преуспяват във всичко, с което се занимават.

Вместо да притискат децата си да са по-добри от всички останали, те се концентрират върху това да им помогнат да се превърнат в най-добрата версия на себе си.

7. Те не позволяват на децата си да бягат от отговорност

Няма да видите психически устойчив родител да казва неща като: „Не искам да натоварвам децата си с домашни задължения. Децата трябва да са си деца.“ Те очакват децата им да дават своя принос и да научават уменията, от които имат нужда, за да се превърнат в отговорни граждани.

Те активно учат децата си да поемат отговорност за изборите, които правят и им зачисляват задължения, които са подходящи за възрастта им.

8. Те не предпазват децата си от болката

Трудно е да се гледа как децата страдат от наранени чувства или безпокойство. Децата обаче трябва да се упражняват и да научават от първа ръка как да се справят с дискомфорта.

Психически устойчивите родители осигуряват на децата си подкрепата и помощта, от която имат нужда, за да се справят с болката, за да може техните деца да придобият увереност в способността си да се справят с каквито и да било трудности, които животът ще им предложи.

9. Те не се чувстват отговорни за емоциите на децата си

Може би е изкушаващо да ободрите децата си, когато са тъжни или да ги успокоите, когато са гневни. Регулирането на емоциите на децата обаче им пречи да трупат социални и емоционални умения.

Психически устойчивите родители учат децата си как да бъдат отговорни за собствените си емоции, така че да не се налага други да го правят вместо тях.

10. Те не пречат на децата си да допускат грешки

Без значение дали детето ви е сбъркало няколко задачи в домашното по математика или е забравило да сложи бутонките за тренировката по футбол, грешките могат да бъдат най-големия учител в живота.

Писихически устойчивите родители оставят децата си да грешат — и им позволяват да се сблъскват с естествените последствия от своите действия.

11. Те не бъркат дисциплината с наказанието

При наказанието децата биват карани да страдат за простъпките си. При дисциплината става въпрос за това да бъдат научени как да се справят по-добре в бъдеще.

Психически устойчивите родители също налагат последствия, но тяхната крайна цел е да научат да децата да развият самодисциплината, от която имат нужда, за да вземат по-добри решения в бъдеще.

12. Те не минават напряко, за да избегнат дискомфорта

Да се поддадеш, когато детето хленчи или пък да свършиш домашните му задължение вместо него, е бързо и лесно. Тези кратки пътища обаче учат децата на нездрави навици. Необходима е здрава психика, за да се толерира дискомфорта и да се избягват тези минавания напряко.

13. Те не губят от поглед своите ценности

В днешния забързан свят е лесно човек да бъде погълнат от ежедневните неща, като писане на домашни, домашни задължения и спортни тренировки. Тази сгъстена програма, заедно с натиска да изглеждаме като родители на годината в социалните медии, правят така че много родители губят от поглед това, което е наистина важно в живота.

Психически устойчивите родители знаят какви са техните ценности и правят така, че тяхното семейство живее, съобразявайки се с тях.

Източник: https://profit.bg/investitsii-abv/13-neshta-koito-psihicheski-ustoychivite-roditeli-ne-pravyat/

kidsadmin13 неща, които психически устойчивите родители не правят
Прочети повече

15 психологически прийома, които могат да ни бъдат полезни или изкуството да общуваме с другите

Няма коментари

1. Където това е възможно, не започвайте изречението с думите „Аз мисля…“ и „Струва ми се…“. Това се подразбира от само себе си, щом го казвате, но понякога показва ненужна неувереност.

2. Ако нервничите, а ви предстои нещо отговорно, дъвчете дъвка. Така ще можете да се успокоите, защото подсъзнателно моментът, когато приемаме храна, се асоциира с безопасност.

3. Ако някой ви крещи, запазете спокойствие. Може би с това още повече ще ядосате събеседника си, но след това той ще изпита силно чувство на вина заради своето поведение.

4. Когато няколко души се смеят в група, всеки инстинктивно гледа онзи, който му е най-симпатичен. Или човека, когото би искал да смята за най-близък.

5. Ако отговорът на вашия събеседник не ви допада или чувствате, че не е пълен, не питайте пак. Просто внимателно погледнете човека в очите. Тогава той ще бъде принуден да продължи разговора.

6. Преди важно събеседване си представете, че интервюиращият е ваш стар приятел. Така ще се чувствате по-свободно и ще се вълнувате по-малко.

7. Оказва се, че не само емоциите влияят на мимиката ни, но и обратното е вярно. Така че ако искате да се почувствате щастливи, усмихнете се колкото можете по-широко. В крайна сметка ще се усмихвате напълно искрено.

8. Ако се научите да изразявате малко по-голяма радост от срещата с някого, то с времето ще бъдете искрено радостни да виждате този човек.

9. Хората са склонни да ви отстъпят в нещо малко, ако преди това са ви отказали нещо по-голямо.

10. Физиологическото изразяване на стреса в голяма степен прилича на симптомите на радостна възбуда – тежко дишане, ускорено сърцебиене и т.н. Ако съумеете да погледнете на стресовата ситуация като на предизвикателство, негативният ефект от стреса ще се понижи.

11. Най-често хората не отличават обикновената увереност в себе си от това, че вие наистина разбирате от нещо. Ако с целия си вид показвате, че сте уверени в своите действия, хората сами ще ви търсят.

12. Ако ви се налага да работите много с хора, поставете зад себе си огледало. Много клиенти ще се държат по-вежливо – понеже никой не иска да вижда себе си зъл и ядосан.

13. Ако на събрание очаквате от някого остра критика, старайте се да седнете до този човек. В този случай, най-вероятно той ще омекне и няма да може да ви напада със същата сила, с каквато би го сторил, ако е на известно разстояние от вас.

14. Първа среща е най-добре да организирате в такова място, където можете да получите повече положителни емоции. Впоследствие приятните впечатления ще бъдат асоциирани с вас.

15. Опитайте се при познанство да определите за себе си цвета на очите на събеседника си. Зрителният контакт увеличава вероятността да почувствате взаимна симпатия.

източник: margaritta.dir.bg

 

kidsadmin15 психологически прийома, които могат да ни бъдат полезни или изкуството да общуваме с другите
Прочети повече