Деца

Защо децата ни се отегчават в училище, нетърпеливи са, лесно се гневят и нямат истински приятели?

Няма коментари

Автор: Виктория Продей, Източник

Аз съм терапевт от 10 години и работя с деца, родители и учители. Напълно съм съгласна с посланието на Джонас Харисън, че поведението на децата ни се влошава в определени аспекти. Аз чувам едни и същи тревоги от устата на всеки учител, който срещна.

Днешните деца стъпват в класната стая емоционално неспособни да учат и факторите, които допринасят за това в съвременния ни живот, са много. Аз твърдо вярвам, че въпреки най-добрите си намерения, ние, за съжаление, насочваме умовете на децата си в грешната посока. Ето защо:

1. Технологиите.

Използвайки технологиите като „безплатна детегледачка“ всъщност ни излиза доста солено.Плащаме с нервната система на децата си, с тяхната способност да се концентрират и с умението им да се наслаждават на настоящето. Сравнен с виртуалната реалност, всекидневният живот е скучен. Когато децата постъпят в училище, те слушат човешки гласове и нормална визуална стимулация, които трудно се конкурират с бомбастичните графични ефекти, които ги атакуват от устройствата. След като прекарват часове във виртуалния свят, за децата става много трудно да внимават в класната стая, защото техните мозъци привикват към интензитета на стимулация на видеоигрите. Неспособността да преработват по-неинтензивна информация води до сериозни затруднения в училище. Технологиите също така могат да разрушат връзката между децата и родителите. Най-важната храна за детския мозък е емоционалната връзка с родителя. За съжаление, ние редовно лишаваме децата си от нея.

 

2. Децата получават всичко, което искат, в момента, в който го поискат.

„Гладен съм!“ –

„Ей сега ще спрем да ти купя нещо!“

„Жаден съм!“ –

„Ей сега ще ти взема вода!“

„Скучно ми е!“ –

„Ето ти телефона ми!“

Способността да изчакаш, за да удовлетвориш нуждата си, търпението, са ключов фактор за постигане на успех в бъдещето. Ние имаме най-добри намерения да ощастливим децата си – но за съжаление, ги правим щастливи в конкретния момент, а залагаме корените на нещастието в бъдещето. Да можеш да потърпиш, да изчакаш, за да получиш нещо, което искаш – това означава да можеш да функционираш в състоянието на стрес. Нашите деца постепенно стават все по-малко екипирани да се справят дори с най-малките сътресения.А както знаем, в живота ги очакват много по-големи такива.

Неспособността да се отложи задоволяването на нуждата се вижда много често в класните стаи, молове, ресторанти и детски магазини в момента, в който децата чуят НЕ. Тези избухвания и драми са в резултат от това, че родителите са приучили мозъка на детето си да получава всичко, което поиска, незабавно.

3. Децата управляват света.

„Моят син не яде зеленчуци“, „Тя не обича да си ляга рано“, „Той не закусва“, „Тя не си играе с играчки, но е много добра на таблета“, „Той не иска да се облича сам“. Това чувам от родители непрекъснато. Откога децата казват как трябва да ги отглеждаме? Ако оставим те да вземат тези решения, те ще ядат само пица и пържени картофи, ще гледат телевизия, ще играят на таблетите си и няма да си лягат изобщо. Как се грижим за тях, когато знаем, че всичко това е вредно за тях? Без правилно хранене и добър сън децата стават раздразнителни, нервни и се концентрират трудно. Ние им предаваме грешно съобщение. Те се учат да правят това, което искат, и да не правят това, което не искат. Понятието „трябва“ липсва. За съжаление, за да постигнем целите в живота си, понякога се налага да направим това, което трябва, което невинаги съвпада с това, което искаме. Например: за да е отличен ученик, детето трябва да учи усилено. Ако иска да е успешен футболист, трябва да се упражнява всеки ден. Нашите деца знаят много добре какво искат, но им е много трудно да приемат, че трябва да правятнеобходимото за постигане на целта. Това води до неуспехи и разочарование.

 

4. Безкрайно забавление.

Ние отглеждаме децата си в един изкуствено създаден увеселителен парк. Няма и минута скука. Моментът, в който настане тишина, ние се втурваме отново да ги забавляваме, защото в противен случай ни се струва, че не се справяме като родители. Ние живеем в два различни свята – децата ни в техния „весел“ свят и ние в нашия „обикновен“. Защо децата ни не ни помагат в кухнята или с прането? Защо не си подреждат играчките? Това е обикновена и монотонна работа, която тренира мозъка ни да работи и функционира пълноценно, дори когато е „скучно“, и точно тази му способност ще му помага в училище. Когато децата дойдат в училище и трябва да започнат да пишат ръкописно, техният отговор е: „Не мога. Много е трудно. Много е досадно“. Защо? Защото способността им да проявяват интерес към обикновени неща е закърняла заради непрекъснато осигуряваните им забавления.

5. Ограничено общуване.

Тъй като ние сме много заети, даваме на децата си устройства, за да ангажираме и тях. Преди децата играеха навън, в неструктурирана естествена среда, където се практикуваха и развиваха социалните им умения. За съжаление, технологиите изместиха игрите навън. Те също направиха родителите по-недостъпни за общуване. Очевидно е, че устройствата не учат децата ни на общуване. А най-успешните хора имат отлично развити социални умения.

Мозъкът е точно като мускул – може да се тренира или да губи форма. Ако искате детето ви да кара колело, то вие го учите как се кара колело. Ако искате детето ви да е търпеливо, трябва да го учите на търпение. Ако искате детето ви да се социализира, трябва да го научите да общува. Това се отнася и за всички други умения.

Можете да промените живота на детето си, като тренирате мозъка му да общува на емоционално, социално и образователно ниво. Ето как:

 

1. Ограничете използването на устройства и заздравете емоционалната връзка с децата си.

– Изненадайте ги с цветя, усмивка, погъделичкайте ги, сложете им закачлива бележка в раничките или под възглавниците, изненадайте ги, като ги изведете на обяд, танцувайте заедно, пълзете заедно, организирайте си бой с възглавници.

– Вечеряйте заедно, играйте семейни игри, карайте колелета, разхождайте се с фенерчета вечер.

 

2. Упражнявайте търпението.

Нека да чакат!!! Нормално е от време на време да скучаят – това е първата стъпка към творчеството.

– Постепенно увеличавайте времето между „искам“ и „получавам“.

– Избягвайте използването на устройства в коли и ресторанти и вместо това ги учете да прекарват времето в говорене или игри.

– Ограничете непрекъснатото хапване на разни неща.

 

3. Не се страхувайте да поставите граници. Децата се нуждаят от граници, за да растат щастливи и здрави!

– Направете си график за храненията, лягането вечер и времето за устройства.

– Мислете за това, което е добре за тях, а не за това, което искат или не искат. Ще са ви благодарни за това по-късно. Родителството е трудна работа. Трябва да сте креативни, за да ги накарате да правят това, което е добро за тях, защото обикновено е точно обратното на това, което искат.

– Децата се нуждаят от закуска и полезна храна. Те трябва да прекарват време навън и да си лягат навреме, за да са пълноценни на следващия ден в училище.

– Превърнете нещата, които не харесват, в забавна, стимулираща ги емоционално, игра.

 

4. Научете децата си от малки да извършват „монотонни“ дейности.

– Да сгъват пране, да си подреждат играчките, да простират, да разопаковат покупки, да слагат масата, да си правят обяд, да си разопаковат и почистват чантата, да си оправят леглото.

– Бъдете изобретателни. В началото направете тези задължения стимулиращи и забавни, така че да ги асоциирате с нещо приятно.

 

5. Учете ги на социални умения.

– Научете ги да се редуват, да споделят, да губят, да печелят, да правят компромиси, да хвалят другите, да използват думите „моля“ и „благодаря“.

 

Моят опит като терапевт показва, че децата се променят в момента, в който родителят променя своя поглед върху родителството.

Публикация на Клевърбук. www.cleverbook.net

kidsadminЗащо децата ни се отегчават в училище, нетърпеливи са, лесно се гневят и нямат истински приятели?
Прочети повече

Урокът се повтаря, докато бъде научен

Няма коментари

Един и същи урок ще ти бъде представян в различни форми, докато го научиш. Когато го усвоиш напълно, можеш да се заемеш със следващия.

Докато не предадат посланието, което носят, докато не изпълнят предназначението си, уроците ще се повтарят; ще се повтарят събитията и хората в твоя живот.

Всяка ситуация, всеки човек са учители. За да излезеш от омагьосания кръг на повтарящите се ситуации, трябва да осъзнаеш урока и да го интегрираш в себе си като полезен опит.

За да направиш промяната в себе си, на което всъщност те учи всеки урок, трябва да научиш уроците на пробуждането, желанието, причинността и търпението.

Пробуждане: „Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили.“ – Хенри Дейвид Торо

Имаш две възможности: да живееш на автопилот, или пробудено и осъзнато. Изборът е твой.

Желание: „Животът не изисква от нас да сме най-добрите, а само да даваме най-доброто от себе си.“ – Хорас Джаксън Браун

„Искам“ е основа на избор, който води до действие. „Би трябвало“ е основа за решение, което води до жертва.

Причинност: „На всяко действие съответства равно противодействие.“ – Сър Исак Нютон

„Каквото повикало, такова се обадило.“ – българска народна поговорка

Причинно-следствената връзка само потвърждава факта, че ти си първоизточникът на всичко, което ти се случва. Единствено ти си отговорен за собствената си съдба.

Търпение: „Бъди търпелив. Когато времето дойде, ще знаеш, че трябва да се пробудиш и да поемеш напред.“ – Рам Дас

Д-р Чери Картър-Скот, из „Ако животът е игра, това са правилата“

kidsadminУрокът се повтаря, докато бъде научен
Прочети повече

Запушена кола = (равно на) откраднато безвремие?

Няма коментари
Вчера беше един от онези луди дни, в които не разбираш кога е миналото времето между 8.30 и 17.30. В тичане по задачи, пазаруване, висене в банка, пред лекарски кабинет, в трафик, говорейки почти нон стоп по телефона в едно забързано темпо, та чак се задъхваш…
Вчера аз бях поела анжгажимента да прибера детето от училище. Реших преди това да оставя вкъщи пълните торби с покупки и отново с бясно темпо хукнах към колата, за да не закъснея в час пик и… видях, че са ме „запушили“. Заозъртах се, почаках 5-6 минути, походих напред-назад нервно покрай автомобила си, но никой не се завръщаше да си премести колата.
Напрегнато погледнах часовника – оставаха 20 минути до часа, в който трябваше да прибера своя второкласник. За мой късмет, времето беше в пролетно настроение, а и училището е на един парк и 2-3 светофара разстояние. Реших да тръгна пеша и добре че бях с ниски токчета, та стигнах с 2-3 минутки закъснение, макар и задъхана, и леко претоплена… Детето ме посрещна с усмивка, силна прегръдка и радостен вик „Мамооооо!“. Излязохме от училището и тръгнахме по преките напът към вкъщи. „Как така си без колата?!“, изуми се Алекс. „Пеша ли ще се прибираме?!“ „Ами, да, момчето ми, ще се разходим малко.“
Темпото първоначално беше умерено, после полека-лека се забави и двамата започнахме да обръщаме внимание на красотата на цъфналите дръвчета, да усещаме аромата на прясно окосената трева в парка, дори напъхахме нослета в любимите ни люлякови храсти и си „парфюмирахме душите“. Говорихме си спокойно, смеехме се, спомняхме си весели истории, споделяхме си за преживяното през деня. Бях му взела банан, все пак след тренировка по футбол е добре да се подсили с плод. Не се разминахме обаче и с един нездравословен сладолед, но пък си го разделихме. Така хапнахме наполовина вредно.
Видяхме люлките, на които го люлеех като мъничък, радостно подвиквахме на „сладките“ кучета, в парка, държахме се за ръце, играхме на „Познай какво е това“ на английски език. Сякаш времето беше спряло, сякаш бяхме някъде другаде, сякаш нищо и никой друг не съществуваше…
Прибрахме се вкъщи и започна прозата – телевизия и интернет за детето, докато аз приготвях вечерята. Дойде си и татко му, поиграха заедно, седнахме да вечеряме. „Тате, а пък днес някой беше „запушил“ колата на мама и тя дойде да ме вземе пеша! Беше ми много хубаво! Забавлявахме се много заедно! Мамо, може ли другия път пак да дойдеш да ме вземеш пеша от училище, дори и да не са те запушили?!“
Колко малко им трябва да нашите деца! Колко много можем да им дадем…с думи, прегръдка, смях и малко откраднато безвремие… А казват, че за всичко трябват пари…
Автор: Невена Басарова-Дичева
kidsadminЗапушена кола = (равно на) откраднато безвремие?
Прочети повече

13 неща, които психически устойчивите родители не правят

Няма коментари

Отлеждането на психически устойчиви деца, които са подготвени да се справят с предизвикателствата на реалния живот, изисква родителите да се откажат от нездравословните, но въпреки това популярни родителски практики, които лишават децата им от психическата сила.

Разбира се, да се помага на децата да изградят устойчива психика не е лесно — това изисква родителите също да са писихически устойчиви.

Да гледаш как децата ти изпитват затруднения, да ги тласкаш към това да се изправят срещу страховете си и да ги държиш отговорни за грешките им е трудно. Това обаче са видовете опит, от които децата имат нужда, за да разгърнат възможно най-големия си потенциал.

Родителите, които тренират мозъците на децата си за живот, изпълнен със смисъл, щастие и успехи, избягват тези 13 неща, според публикация на Ейми Морин в CNBC:

1. Те не одобряват приемането на манталитета на жертва

Това, че е останало извън отбора по футбол или че няма успехи по някой предмет, не прави детето ви жертва. Отказът, провалът и несправедливостта са част от живота.

Вместо да позволяват на децата си да се самосъжаляват или да преувеличават нещастието си, психически устойчивите родители насърчават децата си да превръщат затрудненята, които изпитват, в свои силни страни. Те им помагат да намират начини, по които да предприемат положителни действия, въпреки обстоятелствата.

2. Те не проявяват родителски грижи от чувство за вина

Чувството на вина води до дълъг списък от нездрави родителски стратегии — като например да отстъпите пред детето си, след като сте казали не или да го разглезвате прекалено много по празници.

Психически устойчивите родители знаят, че макар чувството на вина да носи дискомфорт, то е поносимо. Те отказват да позволяват на чувството на вина да им пречи да вземат мъдри решения.

3. Те не превръщат децата си в центъра на вселената

Може би е изкушаващо да направите така, че животът ви да се върти около вашето дете. Децата, които си мислят, че са центъра на вселената обаче, като пораснат са погълнати от самите себе си и смятат, че всичко им се полага.

Психически устойчивите родители учат децата си да се концентрират върху това какво могат да предложат на света — вместо върху това какво им дължи светът.

4. Те не позволяват страхът да диктува решенията, които вземат

Ако държите детето си в защитен балон, това може да ви спести много тревоги. Прекаленото предпазване на децата обаче пречи на тяхното развитие.

Психически устойчивите родители гледат на себе си като на съветници, а не като на пазители. Те позволяват на децата си да се впускат в света и да опитват от живота, дори и когато е плашещо да ги пуснат.

5. Те не позволяват на децата си да имат власт над тях

Децата, които нареждат какво ще яде семейството за вечеря, или тези, които организират как да бъде прекаран уикенда, имат прекалено много власт. Да се държат по-скоро като равни или дори като шефове не е добре за децата.

Психически устойчивите родители овластяват децата си да правят подходящите избори, докато в същото време запазват ясно изразена йерархия.

6. Те не очакват от децата си да са съвършени

Добре е човек да има големи очаквания, но ако се очаква прекалено много от децата, това може да има обратен ефект. Психически устойчивите родители осъзнават, че децата им няма да преуспяват във всичко, с което се занимават.

Вместо да притискат децата си да са по-добри от всички останали, те се концентрират върху това да им помогнат да се превърнат в най-добрата версия на себе си.

7. Те не позволяват на децата си да бягат от отговорност

Няма да видите психически устойчив родител да казва неща като: „Не искам да натоварвам децата си с домашни задължения. Децата трябва да са си деца.“ Те очакват децата им да дават своя принос и да научават уменията, от които имат нужда, за да се превърнат в отговорни граждани.

Те активно учат децата си да поемат отговорност за изборите, които правят и им зачисляват задължения, които са подходящи за възрастта им.

8. Те не предпазват децата си от болката

Трудно е да се гледа как децата страдат от наранени чувства или безпокойство. Децата обаче трябва да се упражняват и да научават от първа ръка как да се справят с дискомфорта.

Психически устойчивите родители осигуряват на децата си подкрепата и помощта, от която имат нужда, за да се справят с болката, за да може техните деца да придобият увереност в способността си да се справят с каквито и да било трудности, които животът ще им предложи.

9. Те не се чувстват отговорни за емоциите на децата си

Може би е изкушаващо да ободрите децата си, когато са тъжни или да ги успокоите, когато са гневни. Регулирането на емоциите на децата обаче им пречи да трупат социални и емоционални умения.

Психически устойчивите родители учат децата си как да бъдат отговорни за собствените си емоции, така че да не се налага други да го правят вместо тях.

10. Те не пречат на децата си да допускат грешки

Без значение дали детето ви е сбъркало няколко задачи в домашното по математика или е забравило да сложи бутонките за тренировката по футбол, грешките могат да бъдат най-големия учител в живота.

Писихически устойчивите родители оставят децата си да грешат — и им позволяват да се сблъскват с естествените последствия от своите действия.

11. Те не бъркат дисциплината с наказанието

При наказанието децата биват карани да страдат за простъпките си. При дисциплината става въпрос за това да бъдат научени как да се справят по-добре в бъдеще.

Психически устойчивите родители също налагат последствия, но тяхната крайна цел е да научат да децата да развият самодисциплината, от която имат нужда, за да вземат по-добри решения в бъдеще.

12. Те не минават напряко, за да избегнат дискомфорта

Да се поддадеш, когато детето хленчи или пък да свършиш домашните му задължение вместо него, е бързо и лесно. Тези кратки пътища обаче учат децата на нездрави навици. Необходима е здрава психика, за да се толерира дискомфорта и да се избягват тези минавания напряко.

13. Те не губят от поглед своите ценности

В днешния забързан свят е лесно човек да бъде погълнат от ежедневните неща, като писане на домашни, домашни задължения и спортни тренировки. Тази сгъстена програма, заедно с натиска да изглеждаме като родители на годината в социалните медии, правят така че много родители губят от поглед това, което е наистина важно в живота.

Психически устойчивите родители знаят какви са техните ценности и правят така, че тяхното семейство живее, съобразявайки се с тях.

Източник: https://profit.bg/investitsii-abv/13-neshta-koito-psihicheski-ustoychivite-roditeli-ne-pravyat/

kidsadmin13 неща, които психически устойчивите родители не правят
Прочети повече

Що е то парти етикет?

Няма коментари

На 10 март от 11 ч в приятелска и уютна обстановка деца и родители взеха активно участие в практически урок на тема: Добри обноски и парти етикет.

Защото всеки момент и всяка възраст са подходящи за добри обноски. Вежливите маниери, приложени в ежедневието, правят децата още по-добри и спестяват неприятни ситуации – разлята супа върху покривката по време на хранене, изпусната и счупена чаша и забележката към детето за всичко това.

Деца и родители си подариха едно вълнуващо семейно преживяване, където чудесно съчетаха полезното с приятното и научиха:

Що е то парти етикет? Как се хапва на коктейл или парти? И още:

  • Как да държат чаша, салфетка и чиния едновременно, така че да е удобно?
  • Как да подаряват подаръци и цветя и дали се подаряват цветя на мъж?
  • Кого да поздравят първо и какъв поздрав да изберат?
  • Как да реагират, ако вече имат този подарък?
  • Каква да е стойността на подаръка и има ли разлика между стойност и цена?
  • Как децата да се забавляват истински по време на рожден ден и да няма обидени и разплакани?
  • Как децата сами да си изберат подходящо облекло за празника?
  • Какво да направят, ако в един ден детето е поканено на два рождени дни по едно и също време?
  • Как да създават приятелства в непозната обстановка?

Водещ на събитието бе Невена Басарова-Дичева, признат и обичан специалист по добри обноски за деца и възрастни.

Децата хапнаха пица според правилата за етикет при хранене, научиха как да се държат на коктейл и какво да е поведението им, докато си избират храна от шведска маса. Забавляваха се с игри по добри обноски и разбира се получиха и подаръци.

Екип на Академия за Добри Обноски

 

kidsadminЩо е то парти етикет?
Прочети повече

Амбициозната майка възпитава неуверени деца, а подкрепящата майка възпитава амбициозни деца

Няма коментари

Предлагаме на Вашето внимание едно интервю с на Първа Детска Академия за Добри Обноски пред сп. Business Lady, в което ще намерите полезна информация относно възпитанието на децата и изграждането на ценности:

  1. Госпожо Басарова, намират ли приложение християнските ценности и добродетели в работата ви с децата и цялостната дейност на Академията?

Разбира се, тъй като християнските ценности всъщност са общочовешки, не може да не намират приложение в работата на Академията и в обучението на децата. Всичко, свързано с добротата, уважението към другия, включително и уважението към религията на другия, са неща, на които обръщаме подобаващо внимание. Да си призная обаче, малко се отдалечаваме от идеята за смирението. Защото изграждането на успешна личност минава през отстояване на собствените си позиции и създаване на консенсус. Тоест – разбирателството с околните да се основава на съгласие, а не просто на приемане на тяхната позиция.

  1. Къде е мястото на обществената отговорност и съпричастност в ежедневието на хората и бизнеса?

Мисля, че е хубаво всеки да намери своя начин да прави добро и да бъде социално отговорен. Едни правят дарения, други работят доброволно в името на нещо, трети повишават информираността. Така че директно на въпроса – мястото на обществената отговорност в ежедневието е значимо. Все по-важно за успеха на един бизнес става това, той да работи и за благото на обществото. И все по-важна характеристика на успешната личност е това да дава и да помага.

  1. Смятате ли, че добротата и човечността на индивидуално ниво одухотворяват личността и работят за нейния просперитет в личния и професионалния живот?

Определено смятам така. На първо място, човечността ни помага по-лесно да преодоляваме трудностите по пътя, в което се включва и умението бързо да преодоляваме разочарованията си от определени хора в личен и професионален план. Няма лоши хора, има лоши ситуации. И на второ място, човечността и емпатията ни позволяват по-лесно и по-ефективно да общуваме. Ако това не е важна предпоставка за просперитет, кое е?

  1. Преди дни проведохте семинар за мъдри родители „Как да НЕ отгледаш НЕхранимайко“. Какво Ви провокира да изберете точно тази тема? Споделете някои полезни ходове как да НЕ възпитаваме НЕхранимайко?

Темата на семинара е изключително важна и интересът към него го доказа. Полезни ходове? Те не са малко. Личният пример, споделената отговорност, споделените емоции и възпитаването на самостоятелност са все неща, на които един мъдър родител добре да обърне внимание. Но най-важното е да очертае ясна граница между правилата и свободата. Това може да стане посредством методиката „Гъвкава дисциплина“, специално разработена от мен, която учи как да възпитаваме в децата дисциплина и уважение към правилата, и в същото време им даваме свободата и простора да се развиват.

  1. Споделете своя опит, препоръки и практически съвети как родителите да скъсят дистанцията с децата си и да улеснят общуването помежду си?

Не е задължително винаги да скъсяват дистанцията. Според мен родителят не може и не бива да бъде приятел на детето. Той е много повече от това. Задължително обаче е изграждането на отношения на зачитане и уважение. Ние сме личности, но и децата ни са личности. Да, до определен момент те зависят много от нас. Но както казвам, амбициозната майка възпитава неуверени деца, а подкрепящата майка възпитава амбициозни деца. Това е пътят.

  1. През добрите обноски и адекватното общуване в детството до изграждането на успешни личности като възрастни. Това ли е най-прекият път към щастието и Вашата лична кауза?

Това е пътят и той изобщо не е пряк .Той е осеян с много трудности, с лична несигурност, с въпроси „Така ли трябваше да го направя? Постъпих ли правилно?“. Знаете ли колко много майки често, когато се скарат на децата си с рязък тон, после се прибират в спалнята се обвиняват за това плачат? За съжаление няма как да се родим мъдри родители, нито пък в училище или в университета да ни научат на това. За щастие, има места като Академия за Добри Обноски, където помагаме на родителите да възпитават добри и успешни деца.

  1. Какви според вас са най-честите проблеми, с които се сблъскват родителите и как да се справят с тях?

Проблемите са най-различни – от недостиг на средства дори за нещо съвсем дребно до презадоволено дете, което не цени това, което има и не умее да се радва на прекрасни преживявания. От неспособност детето да се социализира до хиперактивност или агресия. А как се справят? Въпросът предполага, че се справят. А за съжаление не винаги е така. И всъщност се оказва, че понякога тези, които се опасяват, че не са добри родители, всъщност са точно такива. Защото строгият родител, може да бъде добър.

  1. Доколко добрите обноски вървят ръка за ръка с доброто и може ли едно дете да няма добри обноски и да е добро?

Доброто отношение към околните, способността едно дете да общува, да отстъпва, но и да отстоява позициите си, са част от добрите обноски. Те са нещо много повече от ходенето с изправен гръб и правилната употреба на нож и вилица. Добрите обноски са цял комплекс от умения и способности, които дават на децата (а и на възрастните) умения да се представят по най-добрия начин във всяка една ситуация – когато са на гости или на детската площадка, на училище, на кръщене или вкъщи. Добрите обноски изграждат характер. Характер, който допринася за победи и приятелства. И това е дълбокият смисъл в това децата да ги усвояват.

  1. В Първа Детска Академия за Добри Обноски учите децата да общуват и да създават приятелства. Това помага ли им и в каква степен в бъдеще да изградят успешни бизнес партньорства?

Разбира се! Връзката между тях е ясна и много пряка. Вярваме, че умението да създаваш приятелства по-нататък се превръща в умение да създаваш партньорства. И това умение е изключително важно да се формира от ранна детска възраст. Защото можеш да имаш диплома от престижен университет, да знаеш няколко езика и въпреки това да не си успешен в живота. Включително и като родител.

  1. Кои са обноските, които едно дете или пък възрастен не бива никога да забравят да носят със себе си?

Това са добрината, усмивката, зачитането на околните. Но както казваме в Академията, добрите обноски никога не излизат във ваканция.

Вашето послание към читателите на сп. Business Lady?

Да вдъхвахме вяра на близките си когато и както можем….

 

Едно интервю с Невена Басарова-Дичева на сп. Business LADY, бр. 18  Невена Басарова-Дичева е признат и обичан специалист по добри обноски, основател и управител на Първа Детска Академия за Добри Обноски, където деца, тийнейджъри и техните родители се обучават как подрастващите да се държат в обществото, как да спазват добрите маниери и правилата на общуване. Създава иновативната методика „Гъвкава дисциплина“, с помощта на която децата се възпитават в уважение към правилата и в същото време имат свободата и простора да се развиват.

Невена създава академията след дълги години професионална подготовка в областта. Участвала е в обучения за личностно развитие и себепознание, преминала е поредица от курсове и тренинги за управление на стреса, повишаване ефективността при вземане на решения в проблемни ситуации. Завършила е тригодишно обучение за спецификата на общуване и възпитанието на деца и контролиране на детската агресия в най-ранна възраст. Сертифициран треньор е по емоционална интелигентност и специализира „Психологично консултиране и въведение в психотерапията“. Участвала е в международни семинари за обучение по протокол и бизнес етикет. Владее английски и италиански езици.

Носител е на годишна награда на сп. Business Lady в категорията „Обучение и развитие“ за въведените добри практики и ефективен мениджмънт в областта успешното личностно развитие и лидерство.

По образование Невена е юрист и магистър по Международни икономически отношения. Майка е на един син и умее да създава приятелства с деца от всякакви възрасти. За себе си тя казва: „Обичам да общувам с децата и да виждам света през техните очи. Вярвам, че с подкрепа и обич, те могат бъдат смели в мечтите си, осъзнати в действията си и хармонични във взаимоотношенията си. Тоест да бъдат щастливи!“

kidsadminАмбициозната майка възпитава неуверени деца, а подкрепящата майка възпитава амбициозни деца
Прочети повече

5 типа родителско поведение, което пречи на децата да бъдат успешни

Няма коментари

Като родители Вие играете ключова роля във формирането личността на Вашето дете, неговото мислене, поведение и действия. Много от Вас наследяват поведението си от своите родители и го отразяват върху децата си. Разбира се, някои родителски поведенчески модели са много полезни и успешни за Вашето дете, но други биха могли да доведат до сериозни вреди. Вижте дали ще се припознаете в следващите 5:

  1. Следвате двойни стандарти. Те не биха Ви помогнали никъде, още по-малко при отглеждането и възпитанието на децата Ви. Добре е да имате предвид, че децата постоянно Ви наблюдават и Вашите думи и действия имат сериозно влияние върху мисленето им. Ако думите Ви и действията Ви не съвпадат, децата Ви ще си помислят, че е съвсем нормално да следват двойни стандарти. Например, Вие не би следвало да използвате мобилния си телефон на масата, ако същото това е забрането и на децата Ви.
  2. Обсебващи сте и прекалено протективни. Една изключително голяма грешка, която много родители често допускат е, че не позволяват на децата си да се научат от своя личен опит и да поемат риск. Вярно е, че съвсем малките имат нужда от закрила. Но ако се втурвате да ги спасявате и в най-леката ситуация на затруднение, те никога няма да се научат да се справят сами. Понякога са нужни няколко падания от камиончето, за да се научат как да станат, да се върнат обратно в него и да разберат как да не паднат отново.
  3. Позволявате им те да „командват парада“. Можете да бъдете сигурни, че ако Вашите деца винаги са доволни и щастливи, то Вие не сте добър родител. Вашата роля не е само да бъдете техен приятел, но също и техен ментор, водач и критик. Осигурявайки на децата си всяко нещо, което пожелаят, това няма да им бъде никак от полза по пътя към успеха в живота. Добре е Вашите деца да знаят, че никой с нищо не им е длъжен, светът не им принадлежи, и че за да получат нещо е нужно да положат сериозни усилия и да си го извоюват.
  4. Никога не споделяте за своите грешки от миналото. Важно е за децата Ви да знаят кой всъщност сте Вие. Важно е да можете да споделяте своето минало с децата си, грешките, които те допуснали, какви изводи сте си направили и какво сте си обещали. Това би създало силна връзка между Вас и децата Ви. А също и да погледнат на Вас като човек в затруднение и това да им даде увереност да се борят и да посрещат смело своите собствени неуспехи.
  5. Давате им награди прекалено бързо и лесно. Да, необходимо е да стимулирате и развивате самоувереността на децата си. Това обаче далеч не означава, че трябва да празнувате всяко прочитане на буква „А“ или всеки техен шут по време на футболен мач. Разбира се, Вие можете да им купите дори подарък, но това ще им попречи да усетят радостта от истински заслужената победа. Такива деца израстват с усещането, че са важни и успешни само за родителите си, а останалия свят ги вижда кои са в действителност.

 

Източник: www.curejoy.com

kidsadmin5 типа родителско поведение, което пречи на децата да бъдат успешни
Прочети повече

Полезните фрази, с които да успокоите притеснено или плачещо дете

Няма коментари

Всяко дете изпитва безпокойство и страх в един или друг момент, било то от чудовището под леглото или когато съседското куче се разлае през нощта. И дори ако източникът на тези страхове се струва странен за нас, възрастните, трябва да помним, че за едно дете такива неща са неконтролируеми. Ако ние не се опитаме да им помогнем да ги преодолеят, техните страхове може един ден да се превърнат в истински фобии.

Ето защо от Bright Side са подготвили тези полезни фрази, които могат да успокоят детето и да го накарат да се чувства в безопасност.

1. Нека да нарисуваме нещо! Рисуването помага на децата да се освободят от притеснението, когато не могат да го изразят с думи.

2. Обичам те. На сигурно място си. Притеснението кара децата ви да се чувстват в опасност. Тези думи ще го успокоят.

3. Нека се престорим, че надуваме голям балон. Поемането на дълбок дъх позволява на тялото да се отпусне, особено когато го превръщаме в игра.

4. Ще ти кажа нещо и искам да го повториш: Мога да се справя. Спортистите си казват тези надъхващи думи преди всяко състезание.

kidsadminПолезните фрази, с които да успокоите притеснено или плачещо дете
Прочети повече

13 НЕсъвета за всеки родител

Няма коментари

1. НЕ давайте на децата си това, което на Вас Ви е липсвало. Те може да нямат нужда от него.

2. НЕ им отнемайте правото на личен опит, като натрапвате своя в желанието си да ги предпазите от грешки.

3. НЕ споделяйте доверените Ви от детето тайни на другите.

4. НЕ им се карайте и не им казвайте, че са постъпили лошо, когато те вече го знаят и имат нужда от Вашата прегръдка и мъдър съвет, за да се справят.

5. НЕ ги насилвайте да спят, когато не им се спи. По-добре им почетете книга.

6. НЕ им вменявайте вина, когато Ви е трудно да се справите с всичко и не успявате.

7. НЕ им правете язвителни забележки пред други хора.

8. НЕ ги принуждавайте да казват кого обичат повече – мама или татко.

9. НЕ бързайте децата Ви да пораснат, за да имате повече лично време.

10. Вашите мечти НЕ са техните, но техните мечти могат да бъдат и Ваши.

11. НЕ жертвайте себе си заради щастието на децата си – няма как дете на жертва да бъде победител.

12. НЕ бъдете строгият родител, който всява страх, а бъдете уважаваният родител, който е подкрепа и доверие.

13. НЕ бъдете родителят, който цял живот ще прави всичко ВМЕСТО детето си, защото го обича.

Автор: Невена Басарова-Дичева

kidsadmin13 НЕсъвета за всеки родител
Прочети повече

10 неща, които дъщеря Ви трябва да знае, преди да е навършила 10

Няма коментари

Huffingtonpost публикуваха ето този страхотен текст на Лаура Ъски, посветен на родителите на момичета. Целта му е те да могат да дадат добра база и да подготвят  момичетата за промените в тийнейджърските им години.

1. Покажете колко много е обичана. Няма значение за какво спорите, няма значение, че не сте на едно мнение, а и дори и понякога да ú повишавате тон – тя трябва да знае, че е центъра на Вселената ви. Винаги.

2. Как да готви. Тя трябва да може да приготви някакво просто ястие, например яйца, паста, препечена филийка, сандвичи и др. Дъщеря ми обича да готви и съм забелязала, че когато разрешаваме на децата да експериментират, им помагаме да усъвършенстват това житейско умение.

3. Тялото ú ще се промени и тя трябва да знае какво да очаква. Тя трябва да знае, че наред с физиологичните промени ще дойдат и емоционалните. Купете ú книга, която да ú помогне да разбере физическите и емоционални промени на съвсем прост език.

4. Вредата от наркотиците. За съжаление, без значение къде живеете, наркотиците са заплаха за детето ви и понякога тази заплаха е реална и към 10-годишните деца. Обяснете ú със съвсем ясни и недвусмислени думи, че няма безопасни наркотици и че всички наркотици са незаконни.

Аз обясних на дъщеря ми, че приятели ще се опитват да я убедят да пробва и че тя трябва да е силна и да си тръгне, да откаже, дори ако това я прави да изглежда “не яка” или “задръстена” в техните очи.

Казах ú също и че когато стане по-голяма и е навън, ако някога попадне в ситуация, която ú се струва нередна или опасна, да се обади на родителите си да я приберат, независимо от всичко.

5. На тази възраст е важно за нея да знае фактите, които касаят живота ú . Знам, че е голям залък за преглъщане, но със сигурност не искате да научават важните неща от улицата или в коридорите на училището. Не смятам, че им трябват подробности, но дори и кратък разговор с тях ще им помогне да се чувстват по-зрели за функциите на тялото и ще предотврати груби и необмислен приказки по темата от други деца.

6. Тя трябва да е наясно, че по света и дори в квартала ви има хора, които не са такива късметлии. Тя трябва да знае, че да помогне на някого в нужда носи усещане за удовлетвореност и че помощта, която е оказала, може да е точно тази, от която човекът се е нуждаел, за да осмисли деня или да промени живота му.

Заведете я в приют за животни или дом за възрастни хора и ѝ позволете да помага като доброволец. Ще се почувства много добре и това да помага на някого в нужда ще се превърне в навик за цял живот.

7. Парите не растат по дърветата. Признавам, че страшно много обичам да пазарувам, но се опитвам да обясня на дъщеря си, че нищо на този свят не идва безплатно. Работя от 15-годишна възраст и именно това ми е позволило да пътувам и да си купувам неща. Тя знае, че без работа няма пари, а без пари няма забавление.

Когато за рождения ѝ ден и празници ѝ дават пари, баща ѝ я е научил да ги дели на три фонда: една част за харчене, една за спешни случаи и една за дългосрочни цели, като университет. Тя има три отделни касички, за да не се смесват спестяванията ѝ. Това е хубав навик, с който ще ѝ е по-лесно да си организира парите в бъдеще.

8. Първото впечатление и външният вид са важни. Тя трябва да знае, че личната хигиена и поддържан външен вид с подходящо облекло за съответното събитие са небоходими и задължителни неща в живота.

9.  Не всеки в живота ѝ винаги ще е мил. Дъщеря ми е в пети клас и по това време започват всички злобни момичешки свади. Драмите започнаха леко да се заформят още в четвърти клас, но в следващите две години очаквам нещата наистина да загрубеят.

Говорила съм с нея за какво се карат момичетата и как да избягва интригите и караниците. Трябва да подкрепяш истинските си приятелите, независимо от всичко, и да стоиш далече от групички, които обсъждат другите момичета, защото накрая ще злословят и клюкарстват и за теб.

Опитвам се да я науча да бъде самоуверена и да има самочувствие, но и да разпознава хора, които нарочно създават проблеми и да не се бои да докладва за случки, които ѝ се струват опасни, като например тормоз или заплахи.

10. Животът не е лесен. Ще се сблъсква с предизвикателства, които ще ѝ се струват жестоки и невъзможни. Това ще разклаща вярата ѝ, семейството ѝ и упоритостта ѝ да мине и преживее през всичко, което ѝ поднася животът. Важно е да знае, че животът е поредица от върхове и спадове и да е готова да посрещне и двете.

Да помагаме на децата си да се справят с живота е наша задача като родители, дори и още да не сме сигурни дали със собствения си живот се справяме идеално.

Източник: MaikoMila

kidsadmin10 неща, които дъщеря Ви трябва да знае, преди да е навършила 10
Прочети повече

Мамо, не ми крещи

Няма коментари

Вкъщи си позволявах да работя до късно. Оставях детето на бабите или отвличах вниманието му с таблет и филмчета. В резултат зрението му се влоши, загуби интерес към игрите навън, започна да проявява агресия към околните. Семейните ни вечери бяха жалка гледка – всеки в стаята си, със своя лаптоп. Почти престанахме да си говорим, дори не знаехме какво да правим, когато сме заедно. В един момент проумях, че така е невъзможно да се живее повече и напуснах работа, за да имам повече време за детето и съпруга си. Нещата не тръгнаха гладко – да променя вече създадения ред беше трудно. Затова, когато се появи възможност за една по-дълга, оздравителна ваканция далеч от дома, реших: никакъв лаптоп; телевизор – само 20 минути дневно; ходене на плаж; къпане в морето; ранно лягане и ставане. Признавам, за един градски човек това не е съвсем лека задача.

Наложи се да готвя на сина си три пъти дневно, да се грижа и за кучето, което бяхме взели с нас; трябваше и да пазарувам и все пак да полагам грижи за себе си. Нуждаех се от душевен покой, за да не вгорчавам ежедневието на близките си. Как се справихме? Как се научихме да спазваме строг режим, да установим полезно и рационално хранене, да си починем почти без викове и скандали? Тайната е много проста – захвърлих егото си в най-отдалечения ъгъл и се научих да слушам детето си. Спрях да симулирам интерес и започнах наистина да слушам. Научих се да го уважавам и приемам. И ето какво успях да „чуя“:

1. Мамо, бъди по-спокойна. Когато крещиш, аз се чувствам изгубен. Иска ми се да ти крещя в отговор или да избягам, да се скрия в някой ъгъл, за да не те чувам. Не разбирам защо се случва това, защо крещиш и каква е причината? Знам само, че съм лош и не ти харесвам. Ако ми обясниш в какво съм сбъркал, ще те разбера. Само бъди спокойна.

2. Включи ми таймер или будилник. Така ще разбера, че тези пет минути наистина са минали. Аз имам толкова интересни неща за вършене, че времето минава незабелязано. Когато дойдеш и ми кажеш, че е време да привършвам, на мен ми се струва, че това не е вярно. Таймерът ме учи да усещам времето.

3. Играй с мен. Това ми е нужно повече от всичко. Така разбирам, че ме обичаш.

4. Направи така, че да ми е интересно. Не е забавно да ходя цял ден с теб на работа, не мога да направя нищо за това. Кажи ми, че само аз мога да избера лака ти за нокти и аз с удоволствие ще постоя с теб в салона, докато те правят красива. Но след това ела с мен на детската площадка, ако обичаш!

5. Остави ме да скачам и бягам. Имам толкова сили, че мога да обърна света с краката нагоре.

6. Ако съм сърдит, значи ми е лошо и тъжно. Не зная как да се справя сам с това. Помогни ми, моля те! Не ми се карай. Хайде да се сдобрим и да поиграем заедно.

7. Аз с удоволствие ще си спазвам дневния режим, ако го превърнем в игра. Нека прочетем пак книжката за момчето, което пораснало, защото спяло, играело и миело зъбите си.

8. Обичам да получавам стикери, ако съм изпълнил някаква задача – затова, че съм прибрал играчките или че съм оправил леглото си. Но най-много обичам, когато ме хвалиш за моите постижения.

9. Когато съм болен, най-доброто лекарство са твоята усмивка и твоите думи. Обичам когато заедно с теб се пренасяме във вълшебна страна, в която решаваме разни задачи и измисляме начини да оздравея по-бързо. На следващия ден се чувствам много по-добре. А ако ти се притесняваш, на мен ми става още по-зле, защото съм те разстроил.

10. Позволявай ми да правя нещата, както бих искал. Поне понякога. Няма нищо лошо в това да се разходя из парка с очилата за плуване.

11. Не издавай тайните ни на своите приятели. Не говори за мен като за малко дете. Това ми е много неприятно.

12. Прочети ми книжка преди сън. Много обичам да си говорим двамата в тъмното.

13. Обличай красивите си рокли по-често. Те толкова ми харесват. Моята майка е красавица

14. Учи ме, докато играем. Строгото: „Хайде да учим!“, убива всякакво желание, а аз искам да опозная света. Помниш ли как правихме гимнастика „на английски“? Беше толкова забавно!

15. Не се страхувай за мен непрекъснато. Започвам да мисля, че светът е много страшно място.

16. Кажи ми точно и ясно кое е позволено и кое не. И не променяй правилата. Аз ще те изпитвам много пъти, но не се отказвай. Трябва да знам своите граници. Така ще ми е по-лесно с теб и тате и ще разбирам правилата на семейството ни.

17. Аз много искам да ти помагам във всичко. Аз съм рицар, аз съм герой. За мен е важно да бъда мъж в очите ти.

18. Не ме удряй. Никога. Това е унизително.

19. Уважавай ме. Дори да не си съгласна с мен, опитай се да ме разбереш.

20. Знай, че аз винаги ще те обичам. Дори когато не те слушам, когато крещя или недоволствам, аз много те обичам.

Източник: mamaninja.bg

kidsadminМамо, не ми крещи
Прочети повече

Да отгледаш мъж или защо майките имат вина за…

Няма коментари

Защо майките имат вина за мухльовците наоколо?

Жените постоянно се жалват, че нямало мъже наоколо. Да ги съжалим ли?

Не мисля, че трябва да ги съжаляваме, защото те възпитават синовете си като момичета. Лигавят ги в доучилищна възраст, изпадат в истерична криза от всяка синина или падане (Боже, господи, Жорко, веднага слез оттам!). Хвърлят се да ги спасяват, ако синовете са се качили по-високо от третото стъпало на катерушката. Обуват им някакви шортички до петгодишна възраст и ги хранят с лъжичка.

Резултатът е логичен: капризни полумомчета с хлътнали гърди и кецове и с

kidsadminДа отгледаш мъж или защо майките имат вина за…
Прочети повече

Само за тийнейджъри: Как да си cool&nice при общуването?

Няма коментари

Всеки познава някого, който често прекъсва другите, докато говорят, бръщолеви глупости, които съсипват момента, задава груби въпроси, или никога не дава думата на някого другиго. Той може и да има добри намерения, но лази по нервите на всички останали. Не бъди такъв човек! За да покажеш, колко умен и готин си, има моменти, в които трябва да спреш и да прецениш доколко е уместно това, което казваш.

Ето няколко „tips”, за това как да си cool&nice при общуването:

kidsadminСамо за тийнейджъри: Как да си cool&nice при общуването?
Прочети повече

Храненето със семейството играе важна роля за детското здраве и психика – част 2-ра

Няма коментари

Продължение от Част 1-ва:

По-високо самочувствие и удовлетворение от живота

По-голямо доверие и полезно поведение към другите и по-добри взаимоотношения с родителите

По-добра лексика и академични постижения

По-ниски проценти на бременност в тийнейджърите

Повишена устойчивост към стрес

Как да преминете към здравословни традиции за готвене

Ползата от семейно хранене идва не само от времето, прекарано заедно в хранене, но и от времето, прекарано в пазаруването на храна, подготовката на храната, почистването и дори поддържането на градина. Участието на децата ги учи, както да приготвят храна, така и как да работите заедно като семейство. Децата също ще научат за екологичното съзнание и значението на подкрепата за органични и устойчиви храни и ферми.

Съвместното хранене Ви дава възможност да използвате специални рецепти и семейни традиции, които може би сте научили от майка или баба Ви. Можете да покажете на Вашите деца значението на традиционните методи за приготвяне на храна като ферментиране на сок, покълване на семена, накисване на ядки и подготовка на сурови ястия. Тези уроци са безценни за изграждането на богато семейно наследство, както и да дадат на децата необходимите инструменти, за да живеят дълъг и здравословен живот.

Семейната вечеря е по-малко за „Вечеря“ и повече за „Семейството“

Какво в семейните вечери оказва толкова силно влияние върху

kidsadminХраненето със семейството играе важна роля за детското здраве и психика – част 2-ра
Прочети повече

Кога се изморяват децата?

Няма коментари

Здравейте!

Много често ми задават въпроси как протичат часовете по добри обноски и какво точно учим? Не се ли изморяват децата през седмицата по време на вечерните модули и уикенд обученията по 3 часа без междучасия?

Истината е, че децата имат много повече енергия от нас възрастните и много по-голямо любопитство и жажда за нови познания и умения.

Децата казват, че са уморени, когато им е скучно и са отегчени.

Ние в Първа Академия за Добри Обноски отлично знаем това и с ентусиазъм им преподаваме правилата за добро поведение и вежливи маниери на общуване чрез интерактивни игри и индивидуално отношение към всяко дете според неговия темперамент! Играем, учим, рисуваме, подреждаме масата, похапваме, правим си пикник, забавляваме се, провокираме се.

Наученото при нас и преживените емоции остават трайна следа в детското съзнание, свежи спомени за наученото и огромно желание да го прилагат!

Вижте как го правим!

С усмивка и грижа,

с обич и търпение,

с всеотдайност и вдъхновение!

И с вяра, че правим нещо наистина добро за децата!

Защото те го заслужават!

Невена Басарова-Дичева, основател на Академията

kidsadminКога се изморяват децата?
Прочети повече