Често на родителите ни се случва да полагаме свръх усилия, за да се преборим с някои не дотам добри навици у детето ни, но се оказва, че и ние самите ги имаме.:)

Ето няколко интересни и често срещани ситуации:

1. Да не прекаляват с шоколада и бонбоните. Постоянно казваме колко са вредни в големи количества, крием ги, разделяме ги на порции – за днес, за утре, за сестра ти. А в същото време щом си легнат, тайно изяждаме по един шоколад. Или дори го правим пред тях, с обяснението, че „може, защото сме големи”.

2. Да не се увличат с телефона. „Стига с този телефон, непрекъснато е в ръцете ти! Обърни внимание на приятелите си”. А усещаме ли се колко време ние прекарваме с мобилно устройство в ръце? И колко често сме свидетели на майки, които задълбочено чатят с приятелка, докато децата си играят на площадката?

3. Да не размахват пръст. На никого не му е приятно детето да го прави, но да не забравяме, че то най-вероятно го е научило от нас. Или от детската градина, тоест, от някого като нас. Малчуганите ни копират и да, непрекъснато трябва да внимаваме какво правим.

4. Да ни донесат нещо. „Моля те, донеси ми чантата от коридора”, докато лежим на дивана, а когато детето се е заиграло в стаята си и вика: „Мамоооо, искам водаааа!”, ние му правим забележка. Да си признаем – ако смятаме подобни порядки за справедливи, значи още живеем в миналия век.

5. Да даваме за пример и да правим сравнения. „Виж, Сашко колко е послушен, изпълнява веднага всичко, което каже майка му”. Но пък хич не ни се харесва обратната ситуация: „Мамо, Крис и 5 деца от класа имат най-новата версия на плейстейшън, искам и аз!” Затова със сигурност и тук трябва да изградим някаква форма на равнопоставеност.

6. Да не отчитаме разликите в поколенията. Да, категорично настояваме нашите деца да ни „слушат” и по възможност да „изпълняват веднага”. А забравихме ли колко пъти и колко често сме били на различни мнения с нашите родители и все още продължаваме да им противоречим. Не е ли това двоен стандарт? И не трябва ли в крайна сметка да искаме да възпитаме личности?

Автор: Невена Басарова-Дичева