‘“Стига си ревал! Бъди мъж!“

Колко често чуват малките момчета тези думи от своите родители и най-вече от своите татковци. „Женчо, мамино момченце!“ Думи, които възрастните изричаме с гняв и неодобрение на момчешкия плач!
Даваме ли си сметка обаче какво причиняваме на детето и как тези думи влияят върху цялостното му личностно развитие?

Да, категорично не бива да толерираме детските капризи, мрънкания и „престорен“ плач с цел предизвикване на внимание и задоволяване на капризи.

Но когато детето изпитва физическа болка или емоционално разочарование, което дълбоко го разстройва е хубаво да бъдем съпричастни и да го подкрепим. Освен израза „Юнак без рана не може“, който помним от нашето детство, можем да споделим свое подобно преживяване, как нещо ни е разстроило и което по-късно сме осъзнали, че такива неща се случват, че не сме изключение и че нищо фатално не се е случило.

Важно е да не омаловажаваме чувствата и емоциите на децата си, дори на нас да ни изглежда смешна ситуацията, в която детето плаче.

Спомням си, когато моят син беше на 4 години ми подари саксийка с цъфтящо цвете за 8 март. Малко след това пътувахме за повече от седмица и цветето изсъхна. Когато се прибрахме и синът ми го видя, се разплака горчиво. Изпитваше вина, че заради него цветето е умряло и аз съм без подарък за празника на жената. Тази му реакция определено беше изненадваща за мен, но за него си беше драма.

Добре е да позволяваме на децата да изживяват емоциите си, да ги показват и да ни ги споделят.

Родителската подкрепа и емпатия са ключови при израстването на малкото момче като истински мъж и изграждането му като личност, умееща, както да печели, така и да приема загубите като част от пътя към успеха.

Автор: Невена Басарова-Дичева