Перфектна дисциплина без наказание или принуда? Възможно е и дори лесно!
Психотерапевтът и доктор по психология Гордън Нойфелд предлага 12 практични начина да формираме добро поведение у детето, а също така да затвърдим емоционалното му здраве и да опазим неговата обич. Ето кои са те:
Робин Берман – авторка на книгата “Hate me now, thank mе later” (how to raise your child with love and limits), има много добри идеи за възпитанието. Ето 10 от тях:
1. Не си струва да се опитваме да сме приятели с детето
“Ние сме поколение на угаждащи родители, намиращи се във властта на собствените си деца.” Робин твърди, че за детето е важно да вижда в лицето на родителя не приятел, а авторитет, лидер, наставник, който може да подкрепи и да помогне. Освен това може и да наложи твърда забрана, да не върви „по гайдата“ на капризите му, но едновременно с това да уважава чувствата и потребностите на малкото.
Мамо, покажи ми, че винаги мога да се обърна към теб. И когато порасна, аз ще умея да се доверявам на хората.
Мамо, кажи ми, че обичаш да общуваш с мен. И когато порасна, аз ще знам, че съм интересен.
Кое прави едно дете добро? Как да възпитаваме малките си съкровища така, че да създават положително първо впечатление, да градят и запазват по-лесно нови приятелства и да печелят уважението на останалите? А кои от научените в ранна детска възраст правила за поведение ще им помагат през целия живот?
Психологът Олег Торсунов дава 20 предложения как да не нараним душата на детето си:
1. Търсете скрити потребности
Например: ако сте на опашка и очаквате реда си, дайте на детето да си поиграе на нещо.
2. Дайте му информация и обяснете причините
Например: ако малчуганът е надраскал стената, обяснете му защо хората рисуват предимно на хартия.
3. Уважавайте чувствата – признавайте, приемайте и изслушвайте чувствата.
Увлечени в игрите на дългата лятна ваканция, много деца изпитват огромни трудности със справянето с уроците и преговорите в началото на учебната година.
Не им се седи вкъщи да четат и пишат домашни, назубкват изискваното в последния момент, нищо не запомнят, отиват неподготвени в клас… Така новата учебна година още от начало тръгва „накриво“, но какви са точно причините – липса на интерес към уроците, или може би – грешки на родителите?
Най-честите родителски грешки
На Вас учеше ли ви се, когато бяхте малки? Беше ли Ви приятно да стоите на чина по половин ден, а после, вместо да излезете навън, да пишете домашни? Поздравления! Вероятно сте били сред онези хлапета, на които всичко това се е струвало напълно безсмислено.
Но сега и Вие, както и вашите родители тогава, мечтаете Вашето дете да се учи добре и отлично. Защото, нали, само след добро образование, диплома от силен университет и отлична професия ще му осигурят щастливо бъдеще…
А когато „завалят“ лоши оценки? За тях не са виновни единствено грешките на децата по време на подготвянето на домашната работа. Много често вина имат и самите родители.
1. Смятате, че без добри оценки то няма да се радва на пълноценен и хубав живот.
Точно това е най-разпространената грешка на всеки родител. Защото у децата трябва да се развива не толкова стремежът да получат шестица или похвала, а да се развива жаждата за учене – именно без нея е трудно да си представим успешното бъдеще. Желанието за учене на нови неща е в основата на саморазвитието, а значи и на силната личност, каквато Вие бихте искали да стане Вашето дете.
2. Отсъствието на елементарно внимание от страна на родителите към живота и ученето на детето водят до това то да игнорира образователния процес.
Мария Монтесори е един от малкото педагози, която успяват да променят начина, по който гледаме на отглеждането на деца през 20. век. Тя става известна с формулирането на кратки, но запомнящи се заповеди за родители. Те са простички на пръв поглед, но крият в себе си огромно количество мъдрост.
Заслужава си да ги прочетете!
1. Дeцaтa ce yчaт oт онова, ĸoeтo ги зaoбиĸaля.
Ако учехме децата на тези истини, Светът щеше да е едно доста по-приятно място:
НАУЧЕТЕ ДЕЦАТА СИ НА ТЕЗИ ИСТИНИ:
Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи – нито от човек, нито от място, нито от нещо –
и че истинското щастие се намира вътре в тях.
Научете ги, че са достатъчни сами на себе си.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че неуспехът е измислица, че всеки опит е успех и че всяко усилие постига победа, като първото е не по-малко достойно за уважение от последното.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че са дълбоко свързани с всичко в Живота, че са едно цяло с всички хора и че няма никога да бъдат отделени от Бога.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че живеят в свят на великолепно изобилие, че има достатъчно за всекиго и че най-великото е не да трупаш, а да споделяш и тогава ще получиш най-много.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че от тях не се изисква нищо, за да бъдат достойни за почтен и пълноценен живот, че няма нужда да се състезават с никого за нищо и че Божията благословия ще получат всички.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че никога няма да бъдат съдени, че няма защо да се тревожат дали винаги постъпват правилно и че не ще трябва нищо да променят, за да „станат по-добри„, да изглеждат прекрасни и съвършени в очите на Бога.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че последици и наказание не са едно и също, че не съществува смърт и че Бог никога никого няма да осъди.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че за любовта няма условия, че не трябва никога да се тревожат дали няма да
изгубят Вашата или Божията любов и че най-големият дар, който могат да поднесат на света, е тяхната, безусловно споделена любов.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че да бъдеш неповторим, не значи да бъдеш по-добър, че претенцията им за превъзходство над другите не би означавала да са видели кои са в действителност и че най-здравословно е да се каже: „Моят път не е по-добър, а само по-различен.“
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че не съществува нищо, което не биха могли да направят,
че илюзията за Невежеството може да бъде изтрита от лицето на земята
и че онова, от което всеки се нуждае, е само да се върне назад към себе си, като си спомни кой е той в действителност.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете ги на това не с думи, а с дела;
не като им го кажете, а като им го покажете.
Защото децата ще ви подражават, ще искат да станат като вас и дори – да се състезават с вас въз основа на онова, което правите.
Автор: Н. Д. Уолш, „Общуване с Бога“
За улеснение на деца, родители и учители:
Автор: Невена Басарова-Дичева
Първият учебен ден винаги е изпълнен с много емоции – вълнение, трепет, нетърпение, неизвестност, очакване на нови отговорности, много въпроси, търсещи отговор!
Деца, родители и учители искаме всичко да върви по вода и с лекота и желание да се учи и усвоява преподаваното в училище.
Затова обаче е нужно да се спазват не само редът в училище, но и етичните правила и добрите обноски!
Ето няколко важни правила за добро поведение в училище, които ще помогнат на Вашето дете да се чувства комфортно и по-спокойно, а с това и желание да го посещава!
- Бъди усмихнат и ще имаш много приятели!
- Не си прави шеги с другите, които ти не би искал някой да си направи с теб!
- Пази чисто в сградата на училището и в двора!
- Не хитрувай, когато общуваш със съучениците си и учителите!
- Бъди винаги с чисти дрехи и ръчички!
- Не похапвай с чужди прибори и не забравяй да ползваш салфетка!
- Не се присмивай на някого, ако е по-различен от всички останали!
- Смело казвай „извинявай“, когато сгрешиш и „прощавам ти“, когато някое другарче се разкайва за постъпката си!
- Ако намериш загубена чужда вещ, колкото и да ти хареса, предай я на класната и бъди Героят на класа!
- Ако някой те дразни или обижда, не се гневи или натъжавай, а го остави сам и отиди при дете, което се усмихва!
- Не се бутай и пререждай на опашката в лавката!
- Междучасието е за разговори и бързи игри, а не за клюки и сплетни!
- В училище се ходи бавно, без да тичаш, но пък на двора може да е много забавно и да изявиш своите спортни възможности!
На добър час на всички нас!
Хайде да се опитаме да отговорим на въпроса „Откъде идва самочувствието?“. Съществуват много научни и обикновени четива, теории, и обяснения по темата за самочувствието. Тя е силно актуална и съдържа в себе си много отговори, спрямо онова важно душевно равновесие.
Може би често сте срещали теорията, че самочувствието е свързано с обичта и вниманието, което родителите са ни давали, когато сме били малки. Бихме казали дори, че връзката между детето и родителите започва още преди то да се е родило, защото едно дете се ражда първо в желанието на родителите да го създадат, след това идва реалната страна на това създаване. Друг е въпросът, че често преди бебето да се роди, родителите имат една утопична представа за това какъв ще е животът с тяхното дете. Представа, която изчезва в момента, в който бебето се появи, а с него безсънните нощи, различните всекидневни проблеми и организация на личния и професионален живот на семейството. Живеем в динамичен свят и всеки ден се борим с разни приоритети: какво да свършим първо, откъде да започнем? По този начин реалността отдалечава родителя от утопичната представа за родителските грижи и семейния живот и понякога родителите правят каквото могат, а не каквото искат и си представят.
„Добрите обноски ще Ви отведат там, където парите и образованието не могат!“
Aвтор: Невена Басарова-Дичева
В нашето динамично съвремие почти ежедневно се запознаваме с нови хора – нови колеги, нови партньорства и с нови приятели по време на семейната ваканция например! Има хора, с които винаги ни е приятно да общуваме – служебно или приятелски. Те винаги са усмихнати и приветливи, те са коректни в отношенията си, обличат се стилно, имат чувство за хумор и чувство за такт – знаят кога и как адекватно да се включат в разговор и кога да си замълчат. Хора, които винаги с готовност ще окажат помощ и подкрепа на приятел или колега, но и точно те умеят да казват НЕ, по начин, по който никой да не се почувства обиден или пренебрегнат. Хора, които винаги са точни и навреме, хора, за които винаги с спомняш с приятно чувство и будят възхищение. И понякога се питате как го постигат? Каква диплома имат? В кой чужд университет са учили? Колко пари са инвестирали родителите им в образованието им? Как така винаги знаят как да се държат в различните ситуации и да изпъкнат с умения и знания?
Харизмата не се учи в университета, нито се купува с пари! А важна част от харизмата са добрите обноски, вежливите маниери, емоционалната интелигентност! Именно те, ни отличат като личност, индивидуално присъствие, правят ни предпочитана компания сред приятелите ни и колега или бизнес партньор, на когото може да се има доверие в трудни моменти.
Двадесет предложения как да не нараним душата на детето си ни дава психологът Олег Торсунов. да видим кои са те:
1. Търсете скрити потребности
Например: ако сте на опашка и очаквате реда си, дайте на детето да си поиграе на нещо.
2. Дайте му информация и обяснете причините
Например: ако малчуганът е надраскал стената, обяснете му защо хората рисуват предимно на хартия.
3. Уважавайте чувствата – признавайте, приемайте и изслушвайте чувствата.
Например: ако детето бие по-малката си сестра, подтикнете го да изразява гнева и ревността си по начини, които не причиняват болка на другите. Възможно е да крещи или да роптае.
4. Променете средата – понякога това е по-лесно, отколкото да промените детето.
Например: ако то непрекъснато измъква от кухненските шкафове различни неща и ги разпилява, затворете ги така, че да не може да ги отваря. Има специални приспособления за целта.
5. Намерете приемливи алтернативи – насочете поведението на детето в друго русло.
Например: ако не искате детето да строи крепост в кухнята, не му казвайте просто „не“, а му обяснете къде точно може да го направи.
6. Покажете на детето как искате да се държи
Например: ако хлапето дърпа котката за опашката, покажете му как да я погали. Не разчитайте само на думите.
7. Желателно е да давате избор, а не указания – приемането на решения прави децата по-устойчиви, указанията предизвикват противодействие.
Например: „Ти искаш да си измиеш зъбите преди или след като си облечеш пижамата?“
8. Правете малки отстъпки
Например: „Разрешавам ти да не си измиеш зъбите тази вечер, защото си много изморен“.
9. Давайте време за подготовка
Например: ако чакате гости за вечеря, предварително обяснете на детето как очаквате да се държи. Бъдете конкретни. Ролевата игра може да помогне за подготовката на малчугана за възможни сложни ситуации.
10. Разрешете да се случи това, което трябва да случи (когато е възможно) – въздържайте се да поправяте малките твърде често и да ги предпазвате непрекъснато.
Например: детето не е закачило хавлията си, а я е смотало някъде из ъглите на стаята – на сутринта ще я ползва влажна.
11. Говорете за собствените си емоции – дайте възможност на децата да разберат как поведението им ви въздейства.
Например: „Страшно се изморявам, когато трябва да събирам трохите от натрошените бисквити по пода в хола“.
12. Предприемайте действие, когато е необходимо
Например: Ако хлапето иска да тича в небезопасна зона по време на разходката ви, хванете го за ръка и му обяснете какви са опасностите.
13. Дръжте детето
Дете, което се държи агресивно или лигаво, може да разбере какво му говорите, ако го държите здраво, но едновременно – с любов и подкрепа. Това ще му помогне да трансформира скритите си чувства в сълзи на облекчение.
14. Изведете детето от конфликтната ситуация и останете с него
Употребете това време, за да го изслушате, да споделите чувствата си, да го подкрепите и да решите конфликта.
15. Правете нещата заедно, играйте – много конфликтни ситуации могат да бъдат превърнати в игра.
Например: „Докато прибираме, нека си представим, че сме седемте джуджета…“, „Искаш ли аз да измия твоите зъби, а ти – моите?“.
16. Вкарайте смях в конфликта
Например: ако детето ви е сърдито, предложете му да изкара гнева си при бой с възглавници с вас. Играйте ролята си, като драматично загубите двубоя. Смехът помага да се освободи чувството на гняв и безпомощност.
17. Сключвайте сделки, водете преговори
Например: ако трябва да си тръгвате от детската площадка, но хлапето не иска, договорете се още колко пъти може да се пусне по пързалката.
18. Намерете решението заедно
Обсъдете с детето възникналата конфликтна ситуация. Заявете собствените си потребности и помолете за помощ при намирането на решение. Договорете правилата заедно. Свикайте семеен съвет.
19. Преразгледайте очакванията си
Малките палавници имат силни чувства и потребности, за тях е естествено да са шумни, любопитни, небрежни, инатливи, нетърпеливи, изискващи, креативни, забравящи, плашливи, егоистични и пълни с енергия. Опитайте се да ги приемете такива, каквито са.
20. Натиснете „пауза“
Излезте от стаята и направете това, което ще ви помогне да си върнете самообладанието и балансираната мисъл (позвънете на приятел, тихичко поплачете).
автор: Олег Торсунов
източник: spisanie8.bg
Всяко ново поколение се е различавало от предшестващите. Но никога преди тази разлика не е била така драстична, както днес. Сегашните деца имат с нищо неограничаван достъп до най-нови технологии. Като истински факири те боравят със смартфона и джойстика за видеоигрите, сърфират из всевъзможни сайтове и с лекота се оправят в света на всевъзможните приложения.
Но силни в едно, те са безпомощни в безброй други области, за разлика от децата отпреди две-три десетилетия например.
В началото на учебната година много деца тръгват сами на училище и точно към техните родители се обръща експертът по безопасност Кирил Любин. Той споделя правила на поведение, които майките и бащите са длъжни да обяснят на малките ученици и, без да ги наплашват, да им обяснят защо и как да вземат предохранителни мерки, разказва Metro.
Това е най-голямата добрина, която можем да направим като родители.
Какво трябва да направят възрастните
Академия за Добри Обноски