Актуално

Защо най-перфектните родители отглеждат най-проблематичните деца?

Няма коментари

Хайде да се опитаме да отговорим на въпроса „Откъде идва самочувствието?“. Съществуват много научни и обикновени четива, теории, и обяснения по темата за самочувствието. Тя е силно актуална и съдържа в себе си много отговори, спрямо онова важно душевно равновесие.

Може би често сте срещали теорията, че самочувствието е свързано с обичта и вниманието, което родителите са ни давали, когато сме били малки. Бихме казали дори, че връзката между детето и родителите започва още преди то да се е родило, защото едно дете се ражда първо в желанието на родителите да го създадат, след това идва реалната страна на това създаване. Друг е въпросът, че често преди бебето да се роди, родителите имат една утопична представа за това какъв ще е животът с тяхното дете. Представа, която изчезва в момента, в който бебето се появи, а с него безсънните нощи, различните всекидневни проблеми и организация на личния и професионален живот на семейството. Живеем в динамичен свят и всеки ден се борим с разни приоритети: какво да свършим първо, откъде да започнем? По този начин реалността отдалечава родителя от утопичната представа за родителските грижи и семейния живот и понякога родителите правят каквото могат, а не каквото искат и си представят.

kidsadminЗащо най-перфектните родители отглеждат най-проблематичните деца?
Прочети повече

Добрите обноски ще Ви отведат там, където парите и образованието не могат!

Няма коментари

„Добрите обноски ще Ви отведат там, където парите и образованието не могат!“

Aвтор: Невена Басарова-Дичева

В нашето динамично съвремие почти ежедневно се запознаваме с нови хора – нови колеги, нови партньорства и с нови приятели по време на семейната ваканция например! Има хора, с които винаги ни е приятно да общуваме – служебно или приятелски. Те винаги са усмихнати и приветливи, те са коректни в отношенията си, обличат се стилно, имат чувство за хумор и чувство за такт – знаят кога и как адекватно да се включат в разговор и кога да си замълчат. Хора, които винаги с готовност ще окажат помощ и подкрепа на приятел или колега, но и точно те умеят да казват НЕ, по начин, по който никой да не се почувства обиден или пренебрегнат. Хора, които винаги са точни и навреме, хора, за които винаги с спомняш с приятно чувство и будят възхищение. И понякога се питате как го постигат? Каква диплома имат? В кой чужд университет са учили? Колко пари са инвестирали родителите им в образованието им? Как така винаги знаят как да се държат в различните ситуации и да изпъкнат с умения и знания?

Харизмата не се учи в университета, нито се купува с пари! А важна част от харизмата са добрите обноски, вежливите маниери, емоционалната интелигентност! Именно те, ни отличат като личност, индивидуално присъствие, правят ни предпочитана компания сред приятелите ни и колега или бизнес партньор, на когото може да се има доверие в трудни моменти.

kidsadminДобрите обноски ще Ви отведат там, където парите и образованието не могат!
Прочети повече

Възпитание без наказание?! Възможно е…

Няма коментари

 Двадесет предложения как да не нараним душата на детето си ни дава психологът Олег Торсунов. да видим кои са те:

1. Търсете скрити потребности

Например: ако сте на опашка и очаквате реда си, дайте на детето да си поиграе на нещо.

2. Дайте му информация и обяснете причините

Например: ако малчуганът е надраскал стената, обяснете му защо хората рисуват предимно на хартия.

3. Уважавайте чувствата – признавайте, приемайте и изслушвайте чувствата.

Например: ако детето бие по-малката си сестра, подтикнете го да изразява гнева и ревността си по начини, които не причиняват болка на другите. Възможно е да крещи или да роптае.

4. Променете средата – понякога това е по-лесно, отколкото да промените детето.

Например: ако то непрекъснато измъква от кухненските шкафове различни неща и ги разпилява, затворете ги така, че да не може да ги отваря. Има специални приспособления за целта.

5. Намерете приемливи алтернативи – насочете поведението на детето в друго русло.

Например: ако не искате детето да строи крепост в кухнята, не му казвайте просто „не“, а му обяснете къде точно може да го направи.

6. Покажете на детето как искате да се държи

Например: ако хлапето дърпа котката за опашката, покажете му как да я погали. Не разчитайте само на думите.

7. Желателно е да давате избор, а не указания – приемането на решения прави децата по-устойчиви, указанията предизвикват противодействие.

Например: „Ти искаш да си измиеш зъбите преди или след като си облечеш пижамата?“

8. Правете малки отстъпки

Например: „Разрешавам ти да не си измиеш зъбите тази вечер, защото си много изморен“.

9. Давайте време за подготовка

Например: ако чакате гости за вечеря, предварително обяснете на детето как очаквате да се държи. Бъдете конкретни. Ролевата игра може да помогне за подготовката на малчугана за възможни сложни ситуации.

10. Разрешете да се случи това, което трябва да случи (когато е възможно) – въздържайте се да поправяте малките твърде често и да ги предпазвате непрекъснато.

Например: детето не е закачило хавлията си, а я е смотало някъде из ъглите на стаята – на сутринта ще я ползва влажна.

11. Говорете за собствените си емоции – дайте възможност на децата да разберат как поведението им ви въздейства.

Например: „Страшно се изморявам, когато трябва да събирам трохите от натрошените бисквити по пода в хола“.

12. Предприемайте действие, когато е необходимо

Например: Ако хлапето иска да тича в небезопасна зона по време на разходката ви, хванете го за ръка и му обяснете какви са опасностите.

13. Дръжте детето

Дете, което се държи агресивно или лигаво, може да разбере какво му говорите, ако го държите здраво, но едновременно – с любов и подкрепа. Това ще му помогне да трансформира скритите си чувства в сълзи на облекчение.

14. Изведете детето от конфликтната ситуация и останете с него

Употребете това време, за да го изслушате, да споделите чувствата си, да го подкрепите и да решите конфликта.

15. Правете нещата заедно, играйте – много конфликтни ситуации могат да бъдат превърнати в игра.

Например: „Докато прибираме, нека си представим, че сме седемте джуджета…“, „Искаш ли аз да измия твоите зъби, а ти – моите?“.

16. Вкарайте смях в конфликта

Например: ако детето ви е сърдито, предложете му да изкара гнева си при бой с възглавници с вас. Играйте ролята си, като драматично загубите двубоя. Смехът помага да се освободи чувството на гняв и безпомощност.

17. Сключвайте сделки, водете преговори

Например: ако трябва да си тръгвате от детската площадка, но хлапето не иска, договорете се още колко пъти може да се пусне по пързалката.

18. Намерете решението заедно

Обсъдете с детето възникналата конфликтна ситуация. Заявете собствените си потребности и помолете за помощ при намирането на решение. Договорете правилата заедно. Свикайте семеен съвет.

19. Преразгледайте очакванията си

Малките палавници имат силни чувства и потребности, за тях е естествено да са шумни, любопитни, небрежни, инатливи, нетърпеливи, изискващи, креативни, забравящи, плашливи, егоистични и пълни с енергия. Опитайте се да ги приемете такива, каквито са.

20. Натиснете „пауза“

Излезте от стаята и направете това, което ще ви помогне да си върнете самообладанието и балансираната мисъл (позвънете на приятел, тихичко поплачете).

автор: Олег Торсунов
източник: spisanie8.bg

 

kidsadminВъзпитание без наказание?! Възможно е…
Прочети повече

Успяваш в живота, ако майка ти е строга

Няма коментари

Всяко ново поколение се е различавало от предшестващите. Но никога преди тази разлика не е била така драстична, както днес. Сегашните деца имат с нищо неограничаван достъп до най-нови технологии. Като истински факири те боравят със смартфона и джойстика за видеоигрите, сърфират из всевъзможни сайтове и с лекота се оправят в света на всевъзможните приложения.
Но силни в едно, те са безпомощни в безброй други области, за разлика от децата отпреди две-три десетилетия например.

kidsadminУспяваш в живота, ако майка ти е строга
Прочети повече

7 правила за безопасност на улицата, на които да научим децата

Няма коментари

В началото на учебната година много деца тръгват сами на училище и точно към техните родители се обръща експертът по безопасност Кирил Любин. Той споделя правила на поведение, които майките и бащите са длъжни да обяснят на малките ученици и, без да ги наплашват, да им обяснят защо и как да вземат предохранителни мерки, разказва Metro.

Това е най-голямата добрина, която можем да направим като родители.

Какво трябва да направят възрастните

kidsadmin7 правила за безопасност на улицата, на които да научим децата
Прочети повече

6 грешки, с които пречим на детето си да учи добре

Няма коментари

Увлечени в игрите на дългата лятна ваканция, много деца изпитват огромни трудности със справянето с уроците и преговорите в началото на учебната година.

Не им се седи вкъщи да четат и пишат домашни, назубкват изискваното в последния момент, нищо не запомнят, отиват неподготвени в клас… Така новата учебна година още от начало тръгва „накриво“, но какви са точно причините – липса на интерес към уроците, или може би – грешки на родителите?

Най-честите родителски грешки

На вас учеше ли Ви се, когато бяхте малки? Беше ли Ви приятно да стоите на чина по половин ден, а после, вместо да излезете навън, да пишете домашни? Поздравления! Вероятно сте били сред онези хлапета, на които всичко това се е струвало напълно безсмислено.

Но сега и Вие, както и Вашите родители тогава, мечтаете Вашето дете да се учи добре и отлично. Защото, нали, само след добро образование, диплома от силен университет и отлична професия ще му осигурят щастливо бъдеще… 

А когато „завалят“ лоши оценки? За тях не са виновни единствено грешките на децата по време на подготвянето на домашната работа. Много често вина имат и самите родители.

1. Смятате, че без добри оценки то няма да се радва на пълноценен и хубав живот.

Точно това е най-разпространената грешка на всеки родител. Защото у децата трябва да се развива не толкова стремежът да получат шестица или похвала, а да се развива жаждата за учене – именно без нея е трудно да си представим успешното бъдеще. Желанието за учене на нови неща е в основата на саморазвитието, а значи и на силната личност, каквато вие бихте искали да стане вашето дете.

2. Отсъствието на елементарно внимание от страна на родителите към живота и ученето на детето водят до това то да игнорира образователния процес.

kidsadmin6 грешки, с които пречим на детето си да учи добре
Прочети повече

Добрите обноски: 13 нюанса разлики между момче и кавалер

Няма коментари

Знаете ли кое превръща малкото момче в забележителен кавалер и го прави желана компания?

Всички жени адмирираме поведението на галантните мъже и ние, „мъжките“ майки с особено старание и ентусиазъм изграждаме  харизмата и обаянието на нашите малки момчета.

Ето някои отличителни действия и думи, с които джентълменът изпъква:

 Това е онзи представител на „силния“ пол, който:

kidsadminДобрите обноски: 13 нюанса разлики между момче и кавалер
Прочети повече

Деца отговарят на въпроса: „Какво е любов?“

Няма коментари

Нека намалим темпото за няколко минути и да се доближим до мъдростта на децата. Те имат какво да ни кажат.

Какво е любов?

Този въпрос задали на деца от 4 до 8 години. Отговорите, които получили били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.

Ето и някои от тях:

Любов е това, което те кара за се усмихваш, когато си тъжен. (Тери – 4 г.)

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички. (Карен – 7 г.)

 

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с хората, които мразиш. (Ника – 6 г.)

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него. (Били – 4 г.)

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя. (Криси – 6 г.)

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват. (Емили – 8 г.)

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш. (Боби – 7 г.)

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов. (Ребека – 8 г.)

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден. (Ноил – 7 г.)

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре. (Томи – 6 г.)

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов. (Синди – 8 г.)

Любов е, когато кученцето ти те близва по лицето дори и тогава, когато си го оставил цял ден само. (Мери-Ан – 4 г.)

Любов е, когато мама вижда татко – мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд. (Крис – 7 г.)

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна. (Клер – 6 г.)

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето. (Илейн – 5 г.)

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови. (Лорен – 4 г.)

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашката му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и няма да го опари. (Дани – 7 г.)

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят. (Джесика – 8 г.)

 

kidsadminДеца отговарят на въпроса: „Какво е любов?“
Прочети повече

Ефективният и неефективният родител

Няма коментари

Неефективният родител:

1. Страховете – Не може да се справи със страха да загуби детето си. Назначава децата си отговорни за собствения му страх. Транслира на детето: „не бива да правиш нищо опасно – нищо, което би ме накарало да се страхувам за твоя живот“. Отдава се на илюзията, че „може да се направи нещо, за да престана да се страхувам за децата“, вместо да инвестира в способността да намалява рисковете и да им устоява емоционално.

2. Вината – Преизпълнен с родителска вина. Често не е способен да направи разлика между своята грешка и тази на детето. При зле изкарания тест, детето ще получи много по-негативен отклик от вечно виновния родител, за разлика от родителя, който е способен да приема, че грешките са част от живота. Детето на вечно виновния родител също е вечно виновно и затова обикновено притежава ниска самооценка, и е твърде неспокойно и напрегнато.

kidsadminЕфективният и неефективният родител
Прочети повече

За телефоните и добрите обноски

Няма коментари

Те са първото нещо, което много от нас гледаме сутрин и последното нещо през нощта. Нашите телефони никога не са далеч от нас и ние ги проверяваме на всеки 12 минути, според Ofcom.

Това е любовна афера, която изглежда да е последна, така че сме измислили пет правила за използване на телефона, които си заслужава да бъдат спазвани- от телефони, които не са за вечери с приятели до изключване при плащане.

И така: Не е никак възпитано да …

kidsadminЗа телефоните и добрите обноски
Прочети повече

Тръмп наруши протокола при среща с кралица Елизабет II

Няма коментари

Доналд Тръмп три пъти наруши протокола по време на срещата си с кралица Елизабет II в Уиндзорския замък.

Нещата обаче не потръгнаха добре още в самото начало, тъй като американската президентска двойка закъсня и накара британския монарх да чака между 12 и 15 минути на жега от 26-27 градуса.

Кралицата, която не бе много щастлива от закъснението, дори бе забелязана да поглежда часовника си.

kidsadminТръмп наруши протокола при среща с кралица Елизабет II
Прочети повече

Добрите обноски на детето в театъра – очаквания срещу реалност

Няма коментари

Когато преди време ви разказах за страхотното изживяване от първото театрално представление на малката ви обещах да поканя и невероятната Невена Басарова-Дичева, специалист по добри обноски, за да ни разясни как да направим това приключение красиво изживяване с доза стил и добри порядки. Често като родители си мислим, че можем и знаем всичко и въпреки това е полезно и приятно, когато получим навреме практични насоки, които да направят най-ценните ни моменти запомнящи се.

kidsadminДобрите обноски на детето в театъра – очаквания срещу реалност
Прочети повече

Лесно ли е да си принцеса? 6 строги правила за 3 годишната принцеса Шарлот

Няма коментари

Принцеса Шарлот е само на 3 годинки, но момиченцето вече е длъжно да следва множество правила на поведение, които много некралски семейства не биха приели. Днес сме решили да ви разкажем за някои от най- странните правила с които се съобразява малката принцеса.

1. Тя вече изучава чужди езици. За своите 3 години, освен английски момиченцето владее и испански. На Испански я учи нейната бавачка от Испания – Мария Борело. Когато Шарлот порастне, тя ще изучава и френски.

kidsadminЛесно ли е да си принцеса? 6 строги правила за 3 годишната принцеса Шарлот
Прочети повече

Нещата, които рушат доверието между родители и деца

Няма коментари

От раждането си децата ни вярват безгранично и това е истински подарък от природата. Но често пъти не отдаваме дължимото уважение на този подарък. Мислим, че кредитът на доверие е безграничен, понеже сме си най-близките. Има обаче неща, които могат да разрушат това чувство и detstrana.ru ги изброява:

Присмех

Детето още няма богат жизнен опит, затова и често неговите умозаключения и открития могат да бъдат изключително забавни. Вместо да се дразните или подигравате на неговото несъвършенство, приемете го като шанс да спечелите още повече доверието му, като му обясните как е правилното.

Насмешката и усещането, че е направило нещо нередно, може да накарат хлапето да не споделя нищо с вас и да се затвори в себе си.

Нарушаване на личното пространство

Всички хора се борят от ранна

kidsadminНещата, които рушат доверието между родители и деца
Прочети повече

Сегашното поколение деца не са по-лоши, те са по-уязвими

Няма коментари

Невена Басарова-Дичева. Мисия „Добри обноски“

ЖД: Защо се налага да има Академия за добри обноски? Възпитанието не е ли отговорност на семейството?

НБД: Разбира се, отговорността на семейството е огромна. Казваме, че първите 7 години са най-важни, което даже вече не е актуално – най-важни са първите 3. Но никъде – нито в училище, нито в университета не ни учат да бъдем родители и как да възпитаваме децата си. Понякога се лутаме и си задаваме нелеки въпроси, затова е хубаво да има някой, който да ти помогне в отговора на тези въпроси. И да имаме ориентир, който да ни показва дали това е правилната крачка, и то в посока към нашите деца. Защото децата са различни. Няма лоши деца, има деца с различен темперамент. Нужно е родителите да изберат подход на възпитание, който да е адекватен на този темперамент.

ЖД: И родителите могат да открият този ориентир във Вашата Академия?

НБД: Това е идеята – да допринесем децата да общуват по-добре помежду си и с възрастните и да бъдат успешни и щастливи личности. Добрите обноски не се ограничават само с това как да държиш вилицата и ножа и кой пръв да подаде ръка за поздрав. Те са умението да общуваш така, че да те разберат и да те приемат. И да умееш да отстояваш собствените си позиции любезно. Искаме от децата да са възпитани и да дават. Но също така е много важно да се осъзнае, че децата имат право и да отказват, независимо дали става дума да дадат мечето си на приятелче или за нещо по-голямо.

Още от малки – поне моето поколение – учи децата си на това, че едва ли не другият е по-важен, че трябва да дават, щом им се поиска. Това се резонира в отношенията между братя и сестри – когато те учат, че ти си по-големият и си длъжен да отстъпиш, по-малкият свиква да настъпва.  Това може да се пренесе и по-нататък в живота. Има деца, които са грижовни, умни, имат потенциала да станат много добри в нещо, но да не успяват да се заявят, да се чуе мнението им. Има и деца, които агресивно поставят исканията си, защото смятат, че им се полага. Балансът в поведението и отношенията е много важен. И точно това правим в академията за добри обноски. Търсим този баланс.

ЖД: И как го намирате? Как протичат уроците по добри обноски?

НБД: Цветно и забавно. Темите са най-различни. Не става въпрос само какво да е поведението ни на маса или на обществени места, учим се как да сме уверени, как да общуваме, как да работим в екип, как да представяме себе си в най-добра светлина. Добрите обноски са трудни за директно възприемане от децата в по-малка възраст и в процеса на игра и демонстрация това се случва по-успешно. Чрез тях възпитаваме не само уважение към правилата, но и уважение към себе си и собствената си свобода.

Оказва се, че отличната диплома от престижен университет не е достатъчна, за да си успешен в живота. Само че това понякога го разбираме твърде късно. Успехът на един човек се дължи и на способността му се адаптира бързо, да общува и да знае кой подход в коя ситуация да приложи. В Академията показваме на децата най-важното – как да общуват успешно в различни ситуации, да уважават другите хора, да зачитат личното им пространство, но и да отстояват своите собствени позиции, а също и да пазят природата, да бъдат точни, винаги на време, да спазват обещанията си. И още много други.

ЖД: И как се поставят граници, без да ограничаваш свободата на детето?

НБД: Ние, родителите, като че ли сме издигнали в култ думата „трябва“. Важно е да разберем обаче, че тя създава съпротива дори и у нас, камо ли в децата. Добрият подход е не да налагаш, а да убедиш – добре е за теб да станеш навреме, за да се оправиш спокойно за училище, би било по-добре за теб да поговориш с приятелчето си, с което преди малко се скарахте и т.н. Така детето би могло да осъзнае ползите за себе си от следването на родителските съвети. А когато родителят препоръчва, а не нарежда, това създава повече доверие.

ЖД: А какво означава „гъвкава дисциплина“?

НБД: Да поставяме граници и да възпитаваме, като в същото време насърчаваме личностното развитие. Родителите често се лутаме между това хем да сме либерални, хем да изискваме от децата да изпълняват. В едната крайност се стига до там детето да се държи неадекватно, а реакцията на родителя да е от типа „Ами какво да се прави – дете“. В другия случай детето не смее едва ли не да си поиска дори вода, ако не са му предложили. И затова родителят е важно да намери баланс как да постави граници, които да са полезни за детето, а в същото време то да има свободата да се развива.

ЖД: Какви граници сте поставили на своето дете?

НБД: Има теми, по които не се спори – това са храната, здравето и безопасността. Не се яде чипс, зимата задължително е с шапка, лятото – със слънцезащитен крем. Но му обяснявам със спокоен и уверен тон защо го правя, най-вече защото това е за негово добро. За всичко останало – да взима свободно решения и да бъде доволен от това – като например за какво да използва свободните си часове, как да си подреди играчките и книгите или раницата за училище.

ЖД: Кои са основните проблеми между родителите и днешните деца?

НБД: Най-големият проблем според мен е това, че родителите и децата не се чуват и слушат взаимно.

ЖД: И как да направим така, че да се чуваме?

НБД: С търпение, обич и уважение към личността. И не бива да се ръководим от настроенията си, когато общуваме с децата. Наскоро преди един семинар по темата „Родители в лабиринт“, подготвих десетдневно предизвикателство. Фокусът беше върху това как децата да ни слушат и разбират и как всеки ден стъпка по стъпка да вървим към тях. Някои от предизвикателствата, които направихме, бяха много полезни за сближаването дори между мен и моят син. Много родители споделиха, че и с тях е било същото.

ЖД: Днес по-трудно ли е общуването родители-деца, отколкото когато бяхте дете? Честно ли е изобщо да се прави сравнение?

НБД: Сега животът е много различен, темпото е по-забързано, родителите имат по-малко време и по-малко нерви за децата си. Изкушенията и предизвикателствата пред децата са много големи. Това прави родителството не само по-отговорно, но и по-опасно. Защото прекалено често заместваме липсата на време да сме с децата си с купуването на играчки и вещи и си мислим, че така компенсираме пропуснатото време заедно. Един от дните на предизвикателството беше „Ден без мобилни устройства и телевизия“. Реакцията на сина ми беше: „Мамо, ти по-гадно нещо не можа ли да измислиш“?!Първоначално и на двамата ни беше странно. Няколко часа по-късно си говорихме, разхождахме се, играехме. Общувахме истински и пълноценно. И на него му хареса.

Много е важно да се разбере, че ако искаш да откажеш детето си от нещо, то ти самият трябва да си готов да се откажеш от същото. Децата гледат това, което правим, а не това, което им говорим. Да, ще дойде ден, в който покрай някое свое приятелче синът ми ще опитва неща, които у дома не правим или дори може би са забранени, но ако вкусът и навиците са вече възпитани, трудно могат да се променят. И няма да е драма, дори да има отклонения за известно време.

ЖД: Какви са днешните деца?

НБД: Истината е, че тях им е много по-трудно, отколкото ни е било на нас. Да, информацията и възможностите са повече. Но повече са и изкушенията, и изпитанията. Сега децата се борят за добро образование още от детската градина. Непрекъснато има изпити и съревнования. Това постоянно състезание да си най-добрият на най-доброто място, притиска децата до такава степен, че те стават свръхпреуморени, за да постигнат някакви свръхцели от най-ранна детска възраст. И затова е изключително важно да отделят повече време за общуване и за емоционално развитие.

ЖД: Много се говори и за агресията сред децата. Мислите ли, че днес тя е по-голяма, или просто сега й се дава повече гласност?

НБД: Сегашното поколение деца не са по-лоши, те са по-уязвими.

Това е свързано и с предишния въпрос – промените са големи, възможностите също. Съревнованието понякога ражда агресия, подхранвана и от публичната сфера. Сега дори в анимационните филмчета има много агресия. А на децата им е интересно: слушат, гледат, копират. Те често остават с нас вечер „уж, за да сме заедно“ и гледат филми за възрастни, и от ранна детска възраст са свидетели на убийства, катастрофи, ужасни неща, и приемат всичко това като нещо съвсем нормално. И тук е много важно колко е развинтено въображението на детето, защото в някои случаи границата между виртуалното и реалното може лесно да бъде премината. Затова още отрано е много важно да прокараме границата между реалния и виртуалния свят – така че децата да не заживеят единствено във втория. Защото това създава условия децата да бъдат агресивни. Но това се отнася и за нас, възрастните. Ние сме много по-изнервени и гневни. Нашите родители, баби и дядовци сякаш са били по-спокойни, малко по-толерантни.

ЖД: На какво се дължи това според Вас?

НБД: Егото ни сега е много голямо. Егоизмът е здравословен, но в определени дози, защото ако е прекалено голям, той създава пречки в общуването. Егото ни се проявява в това да обръщаме внимание на това кой каква кола кара, къде работи, какъв телефон ползва. И е по-малка толерантността към тези, които не отговарят на тези модели. В Академията се учим точно на това – да сме толерантни, да приемаме различните, да реагираме по-спокойно, да уважаваме всекиго. Учим се и на това, че добрите обноски са важни, но те не са предпоставка другите да ти се качат на главата. Когато някой премине границата, трябва да умееш да го спреш, да отстояваш себе с финес, но категорично.

ЖД: На какво най-много Ви се иска да научите детето си? Каква следа от себе си в него да оставите?

НБД: Искам да го науча, че няма черно и бяло. Няма лоши хора. Има ситуации, в които постъпваме лошо. Най-вече искам да е успешна личност. И успехът да го прави щастлив. Защото за някои хора успехът е да имаш много пари, но това може да не те прави щастлив. Искам да живее в хармония със себе си. Сигурно е трудно, но определено има неща във възпитанието, за които съм непреклонна. Разбира се, старая се да се съобразявам с него и с неговия темперамент, да зачитам личността му и предпочитанията му.

ЖД: А за Вас какво е успехът?

НБД:Чувствам се успешна, когато видя и почувствам доброто, което правя за децата и родителите. Когато видя усмихнати деца, спокойни родители, които с радост и облекчение споделят, че съм помогнала, че децата им имат добри обноски и общуват по-лесно с тях. Обичам работата си, наистина работя с много любов и всеотдайност. Самата аз научавам нови и нови неща в общуването си с децата. И това ме прави щастлива.

Интервю на Йоана Гъндовска, сп. „Жената днес“

Невена Басарова-Дичева е основател и управител на Първа Детска Академия за Добри Обноски, където деца, тийнейджъри и техните родители се обучават как да се държат в обществото, да спазват добрите маниери и правилата за поведение. Невена създава иновативната методика „Гъвкава дисциплина“, с помощта на която децата се възпитават в уважение към правилата и в същото време имат свободата и простора да се развиват. Тя основава академията след дълги години професионална подготовка в областта. Участвала е в обучения за личностно развитие и себепознание, курсове и тренинги за управление на стреса, повишаване ефективността при вземане на решения в проблемни ситуации. Завършила е тригодишно обучение за спецификата на общуване и възпитанието на деца и контролиране на детската агресия в най-ранна възраст. Невена е сертифициран треньор по Емоционална интелигентност и специализира „Психологично консултиране и въведение в психотерапията“. Участвала е в международни семинари за обучение по бизнес етикет и протокол. Сертифицира консултант по социален етикет в престижното Minding Manners International в Лондон. Владее английски и италиански език. По образование е юрист и магистър Международни икономически отношения. Омъжена. Има 9-годишен син.  

kidsadminСегашното поколение деца не са по-лоши, те са по-уязвими
Прочети повече