Мария Монтесори е един от малкото педагози, която успяват да променят начина, по който гледаме на отглеждането на деца през 20. век. Тя става известна с формулирането на кратки, но запомнящи се заповеди за родители. Те са простички на пръв поглед, но крият в себе си огромно количество мъдрост.
Заслужава си да ги прочетете!
1. Дeцaтa ce yчaт oт онова, ĸoeтo ги зaoбиĸaля.
Ако учехме децата на тези истини, Светът щеше да е едно доста по-приятно място:
НАУЧЕТЕ ДЕЦАТА СИ НА ТЕЗИ ИСТИНИ:
Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи – нито от човек, нито от място, нито от нещо –
и че истинското щастие се намира вътре в тях.
Научете ги, че са достатъчни сами на себе си.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че неуспехът е измислица, че всеки опит е успех и че всяко усилие постига победа, като първото е не по-малко достойно за уважение от последното.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че са дълбоко свързани с всичко в Живота, че са едно цяло с всички хора и че няма никога да бъдат отделени от Бога.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че живеят в свят на великолепно изобилие, че има достатъчно за всекиго и че най-великото е не да трупаш, а да споделяш и тогава ще получиш най-много.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че от тях не се изисква нищо, за да бъдат достойни за почтен и пълноценен живот, че няма нужда да се състезават с никого за нищо и че Божията благословия ще получат всички.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че никога няма да бъдат съдени, че няма защо да се тревожат дали винаги постъпват правилно и че не ще трябва нищо да променят, за да „станат по-добри„, да изглеждат прекрасни и съвършени в очите на Бога.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че последици и наказание не са едно и също, че не съществува смърт и че Бог никога никого няма да осъди.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че за любовта няма условия, че не трябва никога да се тревожат дали няма да
изгубят Вашата или Божията любов и че най-големият дар, който могат да поднесат на света, е тяхната, безусловно споделена любов.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че да бъдеш неповторим, не значи да бъдеш по-добър, че претенцията им за превъзходство над другите не би означавала да са видели кои са в действителност и че най-здравословно е да се каже: „Моят път не е по-добър, а само по-различен.“
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че не съществува нищо, което не биха могли да направят,
че илюзията за Невежеството може да бъде изтрита от лицето на земята
и че онова, от което всеки се нуждае, е само да се върне назад към себе си, като си спомни кой е той в действителност.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете ги на това не с думи, а с дела;
не като им го кажете, а като им го покажете.
Защото децата ще ви подражават, ще искат да станат като вас и дори – да се състезават с вас въз основа на онова, което правите.
Автор: Н. Д. Уолш, „Общуване с Бога“
Хайде да се опитаме да отговорим на въпроса „Откъде идва самочувствието?“. Съществуват много научни и обикновени четива, теории, и обяснения по темата за самочувствието. Тя е силно актуална и съдържа в себе си много отговори, спрямо онова важно душевно равновесие.
Може би често сте срещали теорията, че самочувствието е свързано с обичта и вниманието, което родителите са ни давали, когато сме били малки. Бихме казали дори, че връзката между детето и родителите започва още преди то да се е родило, защото едно дете се ражда първо в желанието на родителите да го създадат, след това идва реалната страна на това създаване. Друг е въпросът, че често преди бебето да се роди, родителите имат една утопична представа за това какъв ще е животът с тяхното дете. Представа, която изчезва в момента, в който бебето се появи, а с него безсънните нощи, различните всекидневни проблеми и организация на личния и професионален живот на семейството. Живеем в динамичен свят и всеки ден се борим с разни приоритети: какво да свършим първо, откъде да започнем? По този начин реалността отдалечава родителя от утопичната представа за родителските грижи и семейния живот и понякога родителите правят каквото могат, а не каквото искат и си представят.
Двадесет предложения как да не нараним душата на детето си ни дава психологът Олег Торсунов. да видим кои са те:
1. Търсете скрити потребности
Например: ако сте на опашка и очаквате реда си, дайте на детето да си поиграе на нещо.
2. Дайте му информация и обяснете причините
Например: ако малчуганът е надраскал стената, обяснете му защо хората рисуват предимно на хартия.
3. Уважавайте чувствата – признавайте, приемайте и изслушвайте чувствата.
Например: ако детето бие по-малката си сестра, подтикнете го да изразява гнева и ревността си по начини, които не причиняват болка на другите. Възможно е да крещи или да роптае.
4. Променете средата – понякога това е по-лесно, отколкото да промените детето.
Например: ако то непрекъснато измъква от кухненските шкафове различни неща и ги разпилява, затворете ги така, че да не може да ги отваря. Има специални приспособления за целта.
5. Намерете приемливи алтернативи – насочете поведението на детето в друго русло.
Например: ако не искате детето да строи крепост в кухнята, не му казвайте просто „не“, а му обяснете къде точно може да го направи.
6. Покажете на детето как искате да се държи
Например: ако хлапето дърпа котката за опашката, покажете му как да я погали. Не разчитайте само на думите.
7. Желателно е да давате избор, а не указания – приемането на решения прави децата по-устойчиви, указанията предизвикват противодействие.
Например: „Ти искаш да си измиеш зъбите преди или след като си облечеш пижамата?“
8. Правете малки отстъпки
Например: „Разрешавам ти да не си измиеш зъбите тази вечер, защото си много изморен“.
9. Давайте време за подготовка
Например: ако чакате гости за вечеря, предварително обяснете на детето как очаквате да се държи. Бъдете конкретни. Ролевата игра може да помогне за подготовката на малчугана за възможни сложни ситуации.
10. Разрешете да се случи това, което трябва да случи (когато е възможно) – въздържайте се да поправяте малките твърде често и да ги предпазвате непрекъснато.
Например: детето не е закачило хавлията си, а я е смотало някъде из ъглите на стаята – на сутринта ще я ползва влажна.
11. Говорете за собствените си емоции – дайте възможност на децата да разберат как поведението им ви въздейства.
Например: „Страшно се изморявам, когато трябва да събирам трохите от натрошените бисквити по пода в хола“.
12. Предприемайте действие, когато е необходимо
Например: Ако хлапето иска да тича в небезопасна зона по време на разходката ви, хванете го за ръка и му обяснете какви са опасностите.
13. Дръжте детето
Дете, което се държи агресивно или лигаво, може да разбере какво му говорите, ако го държите здраво, но едновременно – с любов и подкрепа. Това ще му помогне да трансформира скритите си чувства в сълзи на облекчение.
14. Изведете детето от конфликтната ситуация и останете с него
Употребете това време, за да го изслушате, да споделите чувствата си, да го подкрепите и да решите конфликта.
15. Правете нещата заедно, играйте – много конфликтни ситуации могат да бъдат превърнати в игра.
Например: „Докато прибираме, нека си представим, че сме седемте джуджета…“, „Искаш ли аз да измия твоите зъби, а ти – моите?“.
16. Вкарайте смях в конфликта
Например: ако детето ви е сърдито, предложете му да изкара гнева си при бой с възглавници с вас. Играйте ролята си, като драматично загубите двубоя. Смехът помага да се освободи чувството на гняв и безпомощност.
17. Сключвайте сделки, водете преговори
Например: ако трябва да си тръгвате от детската площадка, но хлапето не иска, договорете се още колко пъти може да се пусне по пързалката.
18. Намерете решението заедно
Обсъдете с детето възникналата конфликтна ситуация. Заявете собствените си потребности и помолете за помощ при намирането на решение. Договорете правилата заедно. Свикайте семеен съвет.
19. Преразгледайте очакванията си
Малките палавници имат силни чувства и потребности, за тях е естествено да са шумни, любопитни, небрежни, инатливи, нетърпеливи, изискващи, креативни, забравящи, плашливи, егоистични и пълни с енергия. Опитайте се да ги приемете такива, каквито са.
20. Натиснете „пауза“
Излезте от стаята и направете това, което ще ви помогне да си върнете самообладанието и балансираната мисъл (позвънете на приятел, тихичко поплачете).
автор: Олег Торсунов
източник: spisanie8.bg
Увлечени в игрите на дългата лятна ваканция, много деца изпитват огромни трудности със справянето с уроците и преговорите в началото на учебната година.
Не им се седи вкъщи да четат и пишат домашни, назубкват изискваното в последния момент, нищо не запомнят, отиват неподготвени в клас… Така новата учебна година още от начало тръгва „накриво“, но какви са точно причините – липса на интерес към уроците, или може би – грешки на родителите?
Най-честите родителски грешки
На вас учеше ли Ви се, когато бяхте малки? Беше ли Ви приятно да стоите на чина по половин ден, а после, вместо да излезете навън, да пишете домашни? Поздравления! Вероятно сте били сред онези хлапета, на които всичко това се е струвало напълно безсмислено.
Но сега и Вие, както и Вашите родители тогава, мечтаете Вашето дете да се учи добре и отлично. Защото, нали, само след добро образование, диплома от силен университет и отлична професия ще му осигурят щастливо бъдеще…
А когато „завалят“ лоши оценки? За тях не са виновни единствено грешките на децата по време на подготвянето на домашната работа. Много често вина имат и самите родители.
1. Смятате, че без добри оценки то няма да се радва на пълноценен и хубав живот.
Точно това е най-разпространената грешка на всеки родител. Защото у децата трябва да се развива не толкова стремежът да получат шестица или похвала, а да се развива жаждата за учене – именно без нея е трудно да си представим успешното бъдеще. Желанието за учене на нови неща е в основата на саморазвитието, а значи и на силната личност, каквато вие бихте искали да стане вашето дете.
2. Отсъствието на елементарно внимание от страна на родителите към живота и ученето на детето водят до това то да игнорира образователния процес.
Нека намалим темпото за няколко минути и да се доближим до мъдростта на децата. Те имат какво да ни кажат.
Какво е любов?
Този въпрос задали на деца от 4 до 8 години. Отговорите, които получили били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.
Ето и някои от тях:
Любов е това, което те кара за се усмихваш, когато си тъжен. (Тери – 4 г.)
Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички. (Карен – 7 г.)
Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с хората, които мразиш. (Ника – 6 г.)
Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него. (Били – 4 г.)
Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя. (Криси – 6 г.)
Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват. (Емили – 8 г.)
Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш. (Боби – 7 г.)
Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов. (Ребека – 8 г.)
Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден. (Ноил – 7 г.)
Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре. (Томи – 6 г.)
По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов. (Синди – 8 г.)
Любов е, когато кученцето ти те близва по лицето дори и тогава, когато си го оставил цял ден само. (Мери-Ан – 4 г.)
Любов е, когато мама вижда татко – мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд. (Крис – 7 г.)
Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна. (Клер – 6 г.)
Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето. (Илейн – 5 г.)
Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови. (Лорен – 4 г.)
Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашката му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и няма да го опари. (Дани – 7 г.)
Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят. (Джесика – 8 г.)
Те са първото нещо, което много от нас гледаме сутрин и последното нещо през нощта. Нашите телефони никога не са далеч от нас и ние ги проверяваме на всеки 12 минути, според Ofcom.
Това е любовна афера, която изглежда да е последна, така че сме измислили пет правила за използване на телефона, които си заслужава да бъдат спазвани- от телефони, които не са за вечери с приятели до изключване при плащане.
И така: Не е никак възпитано да …
От раждането си децата ни вярват безгранично и това е истински подарък от природата. Но често пъти не отдаваме дължимото уважение на този подарък. Мислим, че кредитът на доверие е безграничен, понеже сме си най-близките. Има обаче неща, които могат да разрушат това чувство и detstrana.ru ги изброява:
Присмех
Детето още няма богат жизнен опит, затова и често неговите умозаключения и открития могат да бъдат изключително забавни. Вместо да се дразните или подигравате на неговото несъвършенство, приемете го като шанс да спечелите още повече доверието му, като му обясните как е правилното.
Насмешката и усещането, че е направило нещо нередно, може да накарат хлапето да не споделя нищо с вас и да се затвори в себе си.
Нарушаване на личното пространство
Всички хора се борят от ранна
Отлеждането на психически устойчиви деца, които са подготвени да се справят с предизвикателствата на реалния живот, изисква родителите да се откажат от нездравословните, но въпреки това популярни родителски практики, които лишават децата им от психическата сила.
Разбира се, да се помага на децата да изградят устойчива психика не е лесно — това изисква родителите също да са писихически устойчиви.
Да гледаш как децата ти изпитват затруднения, да ги тласкаш към това да се изправят срещу страховете си и да ги държиш отговорни за грешките им е трудно. Това обаче са видовете опит, от които децата имат нужда, за да разгърнат възможно най-големия си потенциал.
Родителите, които тренират мозъците на децата си за живот, изпълнен със смисъл, щастие и успехи, избягват тези 13 неща, според публикация на Ейми Морин в CNBC:
1. Те не одобряват приемането на манталитета на жертва
Това, че е останало извън отбора по футбол или че няма успехи по някой предмет, не прави детето ви жертва. Отказът, провалът и несправедливостта са част от живота.
Вместо да позволяват на децата си да се самосъжаляват или да преувеличават нещастието си, психически устойчивите родители насърчават децата си да превръщат затрудненята, които изпитват, в свои силни страни. Те им помагат да намират начини, по които да предприемат положителни действия, въпреки обстоятелствата.
2. Те не проявяват родителски грижи от чувство за вина
Чувството на вина води до дълъг списък от нездрави родителски стратегии — като например да отстъпите пред детето си, след като сте казали не или да го разглезвате прекалено много по празници.
Психически устойчивите родители знаят, че макар чувството на вина да носи дискомфорт, то е поносимо. Те отказват да позволяват на чувството на вина да им пречи да вземат мъдри решения.
3. Те не превръщат децата си в центъра на вселената
Може би е изкушаващо да направите така, че животът ви да се върти около вашето дете. Децата, които си мислят, че са центъра на вселената обаче, като пораснат са погълнати от самите себе си и смятат, че всичко им се полага.
Психически устойчивите родители учат децата си да се концентрират върху това какво могат да предложат на света — вместо върху това какво им дължи светът.
4. Те не позволяват страхът да диктува решенията, които вземат
Ако държите детето си в защитен балон, това може да ви спести много тревоги. Прекаленото предпазване на децата обаче пречи на тяхното развитие.
Психически устойчивите родители гледат на себе си като на съветници, а не като на пазители. Те позволяват на децата си да се впускат в света и да опитват от живота, дори и когато е плашещо да ги пуснат.
5. Те не позволяват на децата си да имат власт над тях
Децата, които нареждат какво ще яде семейството за вечеря, или тези, които организират как да бъде прекаран уикенда, имат прекалено много власт. Да се държат по-скоро като равни или дори като шефове не е добре за децата.
Психически устойчивите родители овластяват децата си да правят подходящите избори, докато в същото време запазват ясно изразена йерархия.
6. Те не очакват от децата си да са съвършени
Добре е човек да има големи очаквания, но ако се очаква прекалено много от децата, това може да има обратен ефект. Психически устойчивите родители осъзнават, че децата им няма да преуспяват във всичко, с което се занимават.
Вместо да притискат децата си да са по-добри от всички останали, те се концентрират върху това да им помогнат да се превърнат в най-добрата версия на себе си.
7. Те не позволяват на децата си да бягат от отговорност
Няма да видите психически устойчив родител да казва неща като: „Не искам да натоварвам децата си с домашни задължения. Децата трябва да са си деца.“ Те очакват децата им да дават своя принос и да научават уменията, от които имат нужда, за да се превърнат в отговорни граждани.
Те активно учат децата си да поемат отговорност за изборите, които правят и им зачисляват задължения, които са подходящи за възрастта им.
8. Те не предпазват децата си от болката
Трудно е да се гледа как децата страдат от наранени чувства или безпокойство. Децата обаче трябва да се упражняват и да научават от първа ръка как да се справят с дискомфорта.
Психически устойчивите родители осигуряват на децата си подкрепата и помощта, от която имат нужда, за да се справят с болката, за да може техните деца да придобият увереност в способността си да се справят с каквито и да било трудности, които животът ще им предложи.
9. Те не се чувстват отговорни за емоциите на децата си
Може би е изкушаващо да ободрите децата си, когато са тъжни или да ги успокоите, когато са гневни. Регулирането на емоциите на децата обаче им пречи да трупат социални и емоционални умения.
Психически устойчивите родители учат децата си как да бъдат отговорни за собствените си емоции, така че да не се налага други да го правят вместо тях.
10. Те не пречат на децата си да допускат грешки
Без значение дали детето ви е сбъркало няколко задачи в домашното по математика или е забравило да сложи бутонките за тренировката по футбол, грешките могат да бъдат най-големия учител в живота.
Писихически устойчивите родители оставят децата си да грешат — и им позволяват да се сблъскват с естествените последствия от своите действия.
11. Те не бъркат дисциплината с наказанието
При наказанието децата биват карани да страдат за простъпките си. При дисциплината става въпрос за това да бъдат научени как да се справят по-добре в бъдеще.
Психически устойчивите родители също налагат последствия, но тяхната крайна цел е да научат да децата да развият самодисциплината, от която имат нужда, за да вземат по-добри решения в бъдеще.
12. Те не минават напряко, за да избегнат дискомфорта
Да се поддадеш, когато детето хленчи или пък да свършиш домашните му задължение вместо него, е бързо и лесно. Тези кратки пътища обаче учат децата на нездрави навици. Необходима е здрава психика, за да се толерира дискомфорта и да се избягват тези минавания напряко.
13. Те не губят от поглед своите ценности
В днешния забързан свят е лесно човек да бъде погълнат от ежедневните неща, като писане на домашни, домашни задължения и спортни тренировки. Тази сгъстена програма, заедно с натиска да изглеждаме като родители на годината в социалните медии, правят така че много родители губят от поглед това, което е наистина важно в живота.
Психически устойчивите родители знаят какви са техните ценности и правят така, че тяхното семейство живее, съобразявайки се с тях.
Източник: https://profit.bg/investitsii-abv/13-neshta-koito-psihicheski-ustoychivite-roditeli-ne-pravyat/
1. Където това е възможно, не започвайте изречението с думите „Аз мисля…“ и „Струва ми се…“. Това се подразбира от само себе си, щом го казвате, но понякога показва ненужна неувереност.
2. Ако нервничите, а ви предстои нещо отговорно, дъвчете дъвка. Така ще можете да се успокоите, защото подсъзнателно моментът, когато приемаме храна, се асоциира с безопасност.
3. Ако някой ви крещи, запазете спокойствие. Може би с това още повече ще ядосате събеседника си, но след това той ще изпита силно чувство на вина заради своето поведение.
4. Когато няколко души се смеят в група, всеки инстинктивно гледа онзи, който му е най-симпатичен. Или човека, когото би искал да смята за най-близък.
5. Ако отговорът на вашия събеседник не ви допада или чувствате, че не е пълен, не питайте пак. Просто внимателно погледнете човека в очите. Тогава той ще бъде принуден да продължи разговора.
6. Преди важно събеседване си представете, че интервюиращият е ваш стар приятел. Така ще се чувствате по-свободно и ще се вълнувате по-малко.
7. Оказва се, че не само емоциите влияят на мимиката ни, но и обратното е вярно. Така че ако искате да се почувствате щастливи, усмихнете се колкото можете по-широко. В крайна сметка ще се усмихвате напълно искрено.
8. Ако се научите да изразявате малко по-голяма радост от срещата с някого, то с времето ще бъдете искрено радостни да виждате този човек.
9. Хората са склонни да ви отстъпят в нещо малко, ако преди това са ви отказали нещо по-голямо.
10. Физиологическото изразяване на стреса в голяма степен прилича на симптомите на радостна възбуда – тежко дишане, ускорено сърцебиене и т.н. Ако съумеете да погледнете на стресовата ситуация като на предизвикателство, негативният ефект от стреса ще се понижи.
11. Най-често хората не отличават обикновената увереност в себе си от това, че вие наистина разбирате от нещо. Ако с целия си вид показвате, че сте уверени в своите действия, хората сами ще ви търсят.
12. Ако ви се налага да работите много с хора, поставете зад себе си огледало. Много клиенти ще се държат по-вежливо – понеже никой не иска да вижда себе си зъл и ядосан.
13. Ако на събрание очаквате от някого остра критика, старайте се да седнете до този човек. В този случай, най-вероятно той ще омекне и няма да може да ви напада със същата сила, с каквато би го сторил, ако е на известно разстояние от вас.
14. Първа среща е най-добре да организирате в такова място, където можете да получите повече положителни емоции. Впоследствие приятните впечатления ще бъдат асоциирани с вас.
15. Опитайте се при познанство да определите за себе си цвета на очите на събеседника си. Зрителният контакт увеличава вероятността да почувствате взаимна симпатия.
източник: margaritta.dir.bg
В ерата на консуматорското потребление децата разполагат с огромно количество играчки. Затова да бъдат изненадани приятно от възрастните става все по-сложно.
Но независимо от времето, в което живеем едно не се е променило – има неща, които са по-важни за едно дете, неща които не може да се купят в нито един магазин.
В следващите редове ще намерите списък (без да е степенуван по никакъв начин), в който ще намерите идеи, които ще ви подскажат какъв подарък си струва да поднесете на едно дете. А колко от тях вече сте подарили на вашето?
1. Подарете му подкрепа
Само една дума на одобрение могат да накарат детето ви да се почувства по съвсем различен начин – състояние, което да го зареди с енергия и мотивация.
Нека децата ви знаят, колко ги цените. Нека знаят, че вярвате в тях.
Не забравяйте да им напомняте за това.
2. Прегръдки и целувки
Бащата казва на 7 годишния си син, че той вече е голям за целувки.
И все пак за децата е важна родителската любов и топлината на прегръдката, независимо дали са на 7, 20 или 30 години! Помнете, че колкото и голямо да е вашето дете, никога не е късно да го прегърнете или целунете и по този начин да изразите своята любов.
И все пак не прекалявайте, защото това може да бъде нож с 2 остриета…
3. Обяд и вечеря с цялото семейство
Съвместните обеди и вечери са прекрасна възможност да се съберете цялото семейство, да обсъдите изминалия ден или плановете за утрешния. Толкова прекрасна, че семейството, което не се храни заедно не се и развива заедно.
4. Чувство за хумор
Намерете време да се посмеете заедно с децата – чувството за хумор е една от малкото черти на характера, която все още не е убила никого.
5. Покажете им как да забелязват красотата
Помогнете на детето си да открива красотата във всичко, което види и във всеки, който срещне. Покажете му разнообразието в изкуството и многообразието в човешките души.
6. Възможността да допуска грешки
Децата са си деца и често са под влиянието на неудържимо веселие, което понякога изисква огромното ви търпение. Дайте им пространство, където могат да експериментират, изследват и грешат. Покажете им, че това не е толкова страшно. Не ги критикувайте.
7. Стабилно семейство
Стабилното семейство е онзи фундамент, върху който децата строят целия си живот. Когато е възможно и имат нужда трябва да получат вашата подкрепа и разбиране.
Постарайте (ако ви е възможно) да съхраните семейството цяло.
8. Подарете му желание за постигане на повече
Поощрявайте амбициозните желания на вашето дете.
Това ще му позволи да постигне много или поне да се опита да постигне повече от останалите – може би дори повече, отколкото можете да си представите.
9. Подарете му време
Времето е единствения подарък, който никога няма да може да върнете назад. И това е един от най-ценните дарове, които можете да поднесете на своето дете.
Подарете им време с вас, работата ви може да почака…
10. Внимание
Времето само по себе си не е достатъчно.
Трябва да сте изцяло в него, да сте тялом и духом с детето си.
А не просто да отбиете номера като го заведете в парка, а в главата ви все още да работите! На пръв поглед това звучи естествено, но все по-често изпитваме затруднения да се фокусираме и да бъдем истински с детето си.
Бъдете близо до него! Не изпускайте моменти.
11. Научете го да проявява състрадание
Животът често е несправедлив!
И когато нещо нечестно се случи, научете детето си да не остава пасивен страничен наблюдател, а да помага на онзи, който се нуждае от помощ.
12. Подарете му умението да цени
Един от най-добрите подаръци, който можете да направите на детето си е да го научите да цени това, което има, но да не спира там, където е в момента.
13. Любопитство
Запалете двигателят на прогреса у вашето дете, който за кратко наричаме любопитство. Научете го да задава въпроси и да търси отговори.
„Стига си задавал толкова много въпроси!“
…са думите, които никога не трябва да излизат от устата ви.
14. Решителност
За постигането на успех е нужен не само късмет, добра подготовка. Много помага и умението да проявявате решителност, а за това е необходима сила на волята.
15. Самодисциплина
Децата трябва да се научат на много неща: как да се държат, как да се разбират с останалите, как да постигат цели, да осъществяват желания.
Разбира се, основна част от възпитанието е дисциплината, но не я градете въз основа на забрани, а се постарайте да я градите в позитивна и полезна насока.
16. Подарете му поощрение
Думите имат огромна сила. Думите, които казвате всеки ден на детето си могат както да го подкрепят, така и да го накарат да се отчае. Затова, подбирайте ги внимателно.
17. Създайте у детето желание да твори
Благодарение на интернет да твориш и да се учиш на нещо ново стана много по-лесно и оправданията, че не разбирате от нещо вече не вървят. Поощрявайте в детето креативност. Светът има нужда от хора, които са способни да създават…
18. Научете го на щедрост
Научете детето си да бъде щедро с вашите неща сега, за да може да е щедро и със своите собствени. И все пак внимавайте да не подари цялата ви къща…
19. Научете детето си на духовност
Вярата извисява нашата представа за вселената, нашия свят и живот.
Щеше да бъде много лесно ако в съзнанието на децата автоматично беше програмирано, че те се състоят не само от плът и кръв, но и от ум, сърце, душа и воля. И че решенията взимани от тях в живота, трябва да се основават не само на това, което изисква плътта и кръвта, а ума и душата. Уви, тази задача трябва да я свършим ние, техните родители…
20. Научете го на честност
Децата, които от малки се учат да бъдат честни имат много по-големи възможности да останат такива като пораснат. А и честните хора като правило се чувстват по-добре и се наслаждават повече на живота. И най-важното – спят спокойно през нощта.
21. Заредете го с надежда
Надеждата придава сили, формира издръжливост и ни зарежда с решимост. И дори в трудни времена и моменти на отчаяние тя ни помага да вървим напред.
22. Въображение – един от най-ценните подаръци
Живота се променя все по-бързо и по-бързо с всеки изминал ден, а утрешният делник със сигурност не прилича на днешния. Този нов свят се създава от онези хора, които умеят не само да включват своето въображение, но и да го използват целенасочено.
23. Осъзнатост
Възпитаването на децата е важно и отговорно занимание, което изисква висока степен на осъзнатост. Добре си изяснете кой сте и какво искате да постигнете.
И задължително научете и вашите деца на това.
24. Влечение към знанието
Страстта към знанието няма нищо общо със зубренето в училище.
Това е качество, което се отглежда в семейството. Така че, четете, задавайте въпроси, анализирайте и подлагайте на съмнение нещата от живота заедно с вашите деца.
Давайте им пример, покажете им как да мислят и да научават нови неща.
25. Подарете им страст към природата
Децата, които се учат да ценят света около себе си в последствие се грижат за него.
Често ги караме да поддържат чистота и порядък у дома. Защо да не ги научим да се грижат за чистота и порядък и извън него?
26. Желание да опитват нещо ново
Нека научим децата на желанието да опитват нови неща. И то не само, за да се наслаждават на разнообразието в живота, но и да разберат какво им харесва и на какво са способни. И да, това не изисква чак толкова много пари.
27. Подарете му оптимизъм
Песимистите не променят света. Това е дело на оптимистите.
28. Умението да се гордеят и радват на победите
Празнувайте малките победи в живота.
В края на краищата тези малки или големи постижения по време на детството изграждат увереност и с годините стават все по-важни.
29. Научете ги да обичат света около себе си
Самотата е едно от онези обстоятелства, които ни изяждат, когато пораснем. Научете детето си да обича света около себе си, да го приема с отворени обятия. Покажете му красотата на общуването с хората и богатството на приятелите.
30. Научете го да се придържа към ценностите си
Децата, които знаят как да оценят себе си обикновено са по-уверени и имат изградено силно чувство на собствено достойнство и самоуважение. В резултат на това те порастват със собствени ценности, към които се придържат.
31. Покажете на вашето дете, че е уникално
Нашите различия ни правят ценни – и за нас и за обществото.
Помогнете на детето си да разкрие потенциала си и да демонстрира с гордост на света онова, за което могат да го оценят по достойнство онова, по което се отличава…
32. Научете го да говори с вас
Канете често малчугана да сяда на коленете ви, за да поговорите!
Това е едно от най-важните неща, на които може да научите детето си, ако искате и когато порасне да бъде отново близък приятел с вас, който споделя тревоги и радости.
33. Любов към домашното огнище
Да знаеш, че вкъщи те обичат и чакат, да знаеш, че вкъщи ще намериш уют и топлина – това са едни от най-приятните и вдъхновяващи усещания в живота.
Дава ли вашият дом тази топлина на детето ви?
34. Вярност към човека до тях
Вярност – това е поведение присъщо не само на нашите тела, но и действието на очите, ума, сърцето и душата. И да, децата забелязват и много тънко усещат такива неща.
35. Любов
За къде без нея?
http://www.highviewart.com/cvetno/35-podaraka-koito-detsata-vi-nikoga-nyama-da-zabravyat-bez-4-prosto-sa-obrecheni-3927.html
Автор: Петя Кутлева / Източник: Lifehack.bg
В навечерието на 14 февруари – празникът на влюбените, малко са тези, които не искат да изненадат по незабравим начин своята половинка. Независимо дали сте заедно от няколко месеца или от 20 години, винаги е приятно да отпразнуваш любовта си по вълнуващ начин.
Може би ще се изненадате, но съществуват правила за поведение, свързани с добрите обноски и етикет при празнуването на Свети Валентин. Ако наистина искате празникът да остане незабравим за двете половинки от едно прекрасно цяло, добре е да следвате няколко съвета по добри обноски специално за Деня на влюбените.
Ако Вие сте „отговорникът“ по организацията на празничната вечер, изберете място за празнуване, което ще се хареса на вашия партньор и ще го впечатли. Ако имате различни предпочитания, например обичате шумни места, а половинката ви предпочита тихи и спокойни, може да я изненадате, като се съобразите с нея. Това е мил жест, който показва, че сте готов да пренебрегнете предпочитанията си, а тя да е доволна.
Не си позволявайте да закъснеете! Защото по този начин рискувате да развалите празничния дух на цялата вечер. На всеки се случва да закъснее, но точно за този празник би могло да се приеме като проява на неуважение и липса на джентълменско отношение. Така че е добре да предвидите обичайния празничен трафик и да сте навреме за срещата, при това спокоен и широка, искрена усмивка.
Изберете си подходящото празнично облекло. Добре е да изглеждате по-различно от всекидневието, но е важно и да не сте прекалено „нагласени“ и да се чувствате некомфортно. И все пак помнете – по-добре overdressed, отколкото underdressed. Дами, ако кавалерът ви не е фен на строгите костюми, не е добра идея да залагате на рокля с гол гръб. Съобразете се, така че да сте в тон. Правилото е: дамата съобразява своя тоалет – по-официален или smart casual според облеклото на господина до нея. Ако сте с обувки на ток, а мъжът с вас не е особено висок, за предпочитане е токчето да е по-ниско. А и нека си го кажем като жени – така ще е и по-удобно и можете в някой момент да се отдадете на танци.
Покажете специално отношение с дребен жест. Направете нещо различно, като например изключете звука на телефона си или го оставете настрани. Нека тази вечер да е само за Вас двамата, без вайбър, инстаграм и отбелязване с фейсбук. Запазете романтиката само за вас! Гледайте любимия или любимата в очите, използвайте езика на тялото, за да покажете преливащата любов. Припомнете си весели случки от връзката или брака, посмейте се, покажете специално отношение в този романтичен ден. Все пак, не преигравайте, искреното и неподправено отношение е винаги предпочитаното.
Ако случайно сервитьорът се забави повече от допустимото или храната не е приготвена по ваш вкус, не си разваляйте вечерта с ругатни, негативно настроение и порицание за несполучливия избор на ресторант. Използвайте времето за приятни разговори и им се насладете.
И още нещо: изберете подарък, различен от тривиалните мечета, сърчица и червени балони! Бъдете оригинални: хубава книга с романтични разкази, поезия, колаж от Ваши снимки, билети за театър или концерт биха били истински впечатляващ подарък.
И накрая нещо, наистина много важно: ако сте женени с деца, непременно се погрижете да осигурите баба или леля, която да гледа малките докато сте навън, за да можете спокойно да се отдадете на емоцията необезпокоявани.
И в никакъв случай не се изкушавайте да прекъснете романтиката „само за секунда“ романтиката с изкушаващ телефон в ръка и с уж само един въпрос: „Изяде ли си детето вечерята? Спи ли вече? А пита ли за нас?“
Бъдете добри един към друг и се отнасяйте с добри обноски в любовта!
Автор: Невена Басарова-Дичева за Woman.bg
Прочети повече на: https://www.woman.bg/po-zhenski/s-dobri-obnoski-v-denya-na-vlyubenite.54846.html
Академия за Добри Обноски