Вкъщи си позволявах да работя до късно. Оставях детето на бабите или отвличах вниманието му с таблет и филмчета. В резултат зрението му се влоши, загуби интерес към игрите навън, започна да проявява агресия към околните. Семейните ни вечери бяха жалка гледка – всеки в стаята си, със своя лаптоп. Почти престанахме да си говорим, дори не знаехме какво да правим, когато сме заедно. В един момент проумях, че така е невъзможно да се живее повече и напуснах работа, за да имам повече време за детето и съпруга си. Нещата не тръгнаха гладко – да променя вече създадения ред беше трудно. Затова, когато се появи възможност за една по-дълга, оздравителна ваканция далеч от дома, реших: никакъв лаптоп; телевизор – само 20 минути дневно; ходене на плаж; къпане в морето; ранно лягане и ставане. Признавам, за един градски човек това не е съвсем лека задача.
Наложи се да готвя на сина си три пъти дневно, да се грижа и за кучето, което бяхме взели с нас; трябваше и да пазарувам и все пак да полагам грижи за себе си. Нуждаех се от душевен покой, за да не вгорчавам ежедневието на близките си. Как се справихме? Как се научихме да спазваме строг режим, да установим полезно и рационално хранене, да си починем почти без викове и скандали? Тайната е много проста – захвърлих егото си в най-отдалечения ъгъл и се научих да слушам детето си. Спрях да симулирам интерес и започнах наистина да слушам. Научих се да го уважавам и приемам. И ето какво успях да „чуя“:
1. Мамо, бъди по-спокойна. Когато крещиш, аз се чувствам изгубен. Иска ми се да ти крещя в отговор или да избягам, да се скрия в някой ъгъл, за да не те чувам. Не разбирам защо се случва това, защо крещиш и каква е причината? Знам само, че съм лош и не ти харесвам. Ако ми обясниш в какво съм сбъркал, ще те разбера. Само бъди спокойна.
2. Включи ми таймер или будилник. Така ще разбера, че тези пет минути наистина са минали. Аз имам толкова интересни неща за вършене, че времето минава незабелязано. Когато дойдеш и ми кажеш, че е време да привършвам, на мен ми се струва, че това не е вярно. Таймерът ме учи да усещам времето.
3. Играй с мен. Това ми е нужно повече от всичко. Така разбирам, че ме обичаш.
4. Направи така, че да ми е интересно. Не е забавно да ходя цял ден с теб на работа, не мога да направя нищо за това. Кажи ми, че само аз мога да избера лака ти за нокти и аз с удоволствие ще постоя с теб в салона, докато те правят красива. Но след това ела с мен на детската площадка, ако обичаш!
5. Остави ме да скачам и бягам. Имам толкова сили, че мога да обърна света с краката нагоре.
6. Ако съм сърдит, значи ми е лошо и тъжно. Не зная как да се справя сам с това. Помогни ми, моля те! Не ми се карай. Хайде да се сдобрим и да поиграем заедно.
7. Аз с удоволствие ще си спазвам дневния режим, ако го превърнем в игра. Нека прочетем пак книжката за момчето, което пораснало, защото спяло, играело и миело зъбите си.
8. Обичам да получавам стикери, ако съм изпълнил някаква задача – затова, че съм прибрал играчките или че съм оправил леглото си. Но най-много обичам, когато ме хвалиш за моите постижения.
9. Когато съм болен, най-доброто лекарство са твоята усмивка и твоите думи. Обичам когато заедно с теб се пренасяме във вълшебна страна, в която решаваме разни задачи и измисляме начини да оздравея по-бързо. На следващия ден се чувствам много по-добре. А ако ти се притесняваш, на мен ми става още по-зле, защото съм те разстроил.
10. Позволявай ми да правя нещата, както бих искал. Поне понякога. Няма нищо лошо в това да се разходя из парка с очилата за плуване.
11. Не издавай тайните ни на своите приятели. Не говори за мен като за малко дете. Това ми е много неприятно.
12. Прочети ми книжка преди сън. Много обичам да си говорим двамата в тъмното.
13. Обличай красивите си рокли по-често. Те толкова ми харесват. Моята майка е красавица
14. Учи ме, докато играем. Строгото: „Хайде да учим!“, убива всякакво желание, а аз искам да опозная света. Помниш ли как правихме гимнастика „на английски“? Беше толкова забавно!
15. Не се страхувай за мен непрекъснато. Започвам да мисля, че светът е много страшно място.
16. Кажи ми точно и ясно кое е позволено и кое не. И не променяй правилата. Аз ще те изпитвам много пъти, но не се отказвай. Трябва да знам своите граници. Така ще ми е по-лесно с теб и тате и ще разбирам правилата на семейството ни.
17. Аз много искам да ти помагам във всичко. Аз съм рицар, аз съм герой. За мен е важно да бъда мъж в очите ти.
18. Не ме удряй. Никога. Това е унизително.
19. Уважавай ме. Дори да не си съгласна с мен, опитай се да ме разбереш.
20. Знай, че аз винаги ще те обичам. Дори когато не те слушам, когато крещя или недоволствам, аз много те обичам.
Източник: mamaninja.bg
Академия за Добри Обноски
