Транспорт

Запушена кола = (равно на) откраднато безвремие?

Няма коментари
Вчера беше един от онези луди дни, в които не разбираш кога е миналото времето между 8.30 и 17.30. В тичане по задачи, пазаруване, висене в банка, пред лекарски кабинет, в трафик, говорейки почти нон стоп по телефона в едно забързано темпо, та чак се задъхваш…
Вчера аз бях поела анжгажимента да прибера детето от училище. Реших преди това да оставя вкъщи пълните торби с покупки и отново с бясно темпо хукнах към колата, за да не закъснея в час пик и… видях, че са ме „запушили“. Заозъртах се, почаках 5-6 минути, походих напред-назад нервно покрай автомобила си, но никой не се завръщаше да си премести колата.
Напрегнато погледнах часовника – оставаха 20 минути до часа, в който трябваше да прибера своя второкласник. За мой късмет, времето беше в пролетно настроение, а и училището е на един парк и 2-3 светофара разстояние. Реших да тръгна пеша и добре че бях с ниски токчета, та стигнах с 2-3 минутки закъснение, макар и задъхана, и леко претоплена… Детето ме посрещна с усмивка, силна прегръдка и радостен вик „Мамооооо!“. Излязохме от училището и тръгнахме по преките напът към вкъщи. „Как така си без колата?!“, изуми се Алекс. „Пеша ли ще се прибираме?!“ „Ами, да, момчето ми, ще се разходим малко.“
Темпото първоначално беше умерено, после полека-лека се забави и двамата започнахме да обръщаме внимание на красотата на цъфналите дръвчета, да усещаме аромата на прясно окосената трева в парка, дори напъхахме нослета в любимите ни люлякови храсти и си „парфюмирахме душите“. Говорихме си спокойно, смеехме се, спомняхме си весели истории, споделяхме си за преживяното през деня. Бях му взела банан, все пак след тренировка по футбол е добре да се подсили с плод. Не се разминахме обаче и с един нездравословен сладолед, но пък си го разделихме. Така хапнахме наполовина вредно.
Видяхме люлките, на които го люлеех като мъничък, радостно подвиквахме на „сладките“ кучета, в парка, държахме се за ръце, играхме на „Познай какво е това“ на английски език. Сякаш времето беше спряло, сякаш бяхме някъде другаде, сякаш нищо и никой друг не съществуваше…
Прибрахме се вкъщи и започна прозата – телевизия и интернет за детето, докато аз приготвях вечерята. Дойде си и татко му, поиграха заедно, седнахме да вечеряме. „Тате, а пък днес някой беше „запушил“ колата на мама и тя дойде да ме вземе пеша! Беше ми много хубаво! Забавлявахме се много заедно! Мамо, може ли другия път пак да дойдеш да ме вземеш пеша от училище, дори и да не са те запушили?!“
Колко малко им трябва да нашите деца! Колко много можем да им дадем…с думи, прегръдка, смях и малко откраднато безвремие… А казват, че за всичко трябват пари…
Автор: Невена Басарова-Дичева
kidsadminЗапушена кола = (равно на) откраднато безвремие?
Прочети повече

Етикет на борда – с добри обноски в самолета

Няма коментари

Автор: Невена Басарова-Дичева

Прекрасна и усмихната стюардеса. Или приветлив и услужлив като истински кавалер стюард. Чаят и кафето са със съвършената температура, а те помагат да изберем най-подходящия подарък от каталога на самолета за човека, който ще ни чака на летището. Дали да оставим бакшиш? Заслужават го.

Според правилата на добрия етикет на борда на самолета – не. Можете да запомните

kidsadminЕтикет на борда – с добри обноски в самолета
Прочети повече

С настроение и учтиво поведение в градския транспорт

Няма коментари

Ползването на обществен транспорт, освен че е по-бързо и икономично, може да е приятно или драматично! Зависи от нас и нашето отношение към останалите пътници.

Вижте как:

kidsadminС настроение и учтиво поведение в градския транспорт
Прочети повече