Училище

Предотвратяването и спирането на тормоза при децата (модел на поведение, чрез което детето насилник наранява и унижава други деца, които са по-малки и/или по-слаби от него/нея) включва създаването на безопасна среда, където децата могат да се развиват в социален и академичен план. Без осигурена сигурност, в децата се появява усещане на страх, който спира емоционалното развитие на децата и възможността им да усетят принадлежност, увереност и самоусъвършенстване.

Ролята на родителите, чиито деца са тормозени от техни връстници, е ключова за разрешаването на възникналия конфликт. Наблюдавайки поведението на своето дете, родителите могат да установят дали тяхното дете е жертва. Децата невинаги изказват вербално емоционалното си състояние. Знаци като скъсани дрешки, нежелание за ходене на училище, плач, депресия, намален апетит, кошмари и безпокойство са явни индикатори за поведението на жертва.

Не е препоръчително родителят, установил тормоз над детето си, да реагира с “нищо ти няма”, “голяма работа” или други изрази, с които да потвърди и покаже на детето си, че тормозът е нормално поведение. Честен, отворен и приятелски разговор с детето може да доведе до повече информация за решаването на проблема и предприемането на правилните стъпки за неговото разрешаване. 

Най-важното е да уверите детето си, че вие ще му помогнете, и то без да проявявате самите вие поведение, близо до тормоза. Разиграйте с детето си сценарии, в които има жертва и ситуация на тормоз. Игнорирането и развитието на специфични техники, с които детето да запази спокойствие и баланс, са от огромно значение. 

Заедно с детето се свържете с негови приятели, родители и учители, които ще помогнат за успешно разрешаване на възникналия конфликт. Запазването на спокойствие от всички страни (деца, родители, учители) е необходимо условие за успешното развитие на децата във възникналата ситуация.

Автор: Кремена Василев (Научен магистър по „Менажиране на конфликта” – Кенесоу Стейт Юнивърсити (КСЮ) Атланта, Джорджия, САЩ. Научен асистент към Др. Хедър Пинкок – Професор по Политология и Др. Джина Зан – Професор по Крос-културна психология)

Снимки: Pexels

Очаквайте скоро продължение на темата – “Кибертормозът и опасността за децата”.

За улеснение на деца, родители и учители:

Автор: Невена Басарова-Дичева

Първият учебен ден винаги е изпълнен с много емоции – вълнение, трепет, нетърпение, неизвестност, очакване на нови отговорности, много въпроси, търсещи отговор!

Деца, родители и учители искаме всичко да върви по вода и с лекота и желание да се учи и усвоява преподаваното в училище.

Затова обаче е нужно да се спазват не само редът в училище, но и етичните правила и добрите обноски!

Ето няколко важни правила за добро поведение в училище, които ще помогнат на Вашето дете да се чувства комфортно и по-спокойно, а с това и желание да го посещава!

1. Бъди усмихнат и ще имаш много приятели!
2. Не си прави шеги с другите, които ти не би искал някой да си направи с теб!
3. Пази чисто в сградата на училището и в двора!
4. Не хитрувай, когато общуваш със съучениците си и учителите!
5. Бъди винаги с чисти дрехи и ръчички!
6. Не похапвай с чужди прибори и не забравяй да ползваш салфетка!
7. Не се присмивай на някого, ако е по-различен от всички останали!
8. Смело казвай „извинявай“, когато сгрешиш и „прощавам ти“, когато някое другарче се разкайва за постъпката си!
9. Ако намериш загубена чужда вещ, колкото и да ти хареса, предай я на класната и бъди Героят на класа!
10. Ако някой те дразни или обижда, не се гневи или натъжавай, а го остави сам и отиди при дете, което се усмихва!
11. Не се бутай и пререждай на опашката в лавката!
12. Междучасието е за разговори и бързи игри, а не за клюки и сплетни!
13. В училище се ходи бавно, без да тичаш, но пък на двора може да е много забавно и да изявиш своите спортни възможности!

На добър час на всички нас!

„Добрите обноски ще Ви отведат там, където парите и образованието не могат!“

Aвтор: Невена Басарова-Дичева

В нашето динамично съвремие почти ежедневно се запознаваме с нови хора – нови колеги, нови партньорства и с нови приятели по време на семейната ваканция например! Има хора, с които винаги ни е приятно да общуваме – служебно или приятелски. Те винаги са усмихнати и приветливи, те са коректни в отношенията си, обличат се стилно, имат чувство за хумор и чувство за такт – знаят кога и как адекватно да се включат в разговор и кога да си замълчат. Хора, които винаги с готовност ще окажат помощ и подкрепа на приятел или колега, но и точно те умеят да казват НЕ, по начин, по който никой да не се почувства обиден или пренебрегнат. Хора, които винаги са точни и навреме, хора, за които винаги с спомняш с приятно чувство и будят възхищение. И понякога се питате как го постигат? Каква диплома имат? В кой чужд университет са учили? Колко пари са инвестирали родителите им в образованието им? Как така винаги знаят как да се държат в различните ситуации и да изпъкнат с умения и знания?

Харизмата не се учи в университета, нито се купува с пари! А важна част от харизмата са добрите обноски, вежливите маниери, емоционалната интелигентност! Именно те, ни отличат като личност, индивидуално присъствие, правят ни предпочитана компания сред приятелите ни и колега или бизнес партньор, на когото може да се има доверие в трудни моменти.

Всеки познава някого, който често прекъсва другите, докато говорят, бръщолеви глупости, които съсипват момента, задава груби въпроси, или никога не дава думата на някого другиго. Той може и да има добри намерения, но лази по нервите на всички останали. Не бъди такъв човек! За да покажеш, колко умен и готин си, има моменти, в които трябва да спреш и да прецениш доколко е уместно това, което казваш.

Ето няколко „tips”, за това как да си cool&nice при общуването:

„Да си първокласник – то не е шега. Колко много грижи имам аз сега.“

се казваше в едно стихотворение от детските ми години.

Вече като родител осъзнах, че първокласник не е предизвикателство само за децата, но и за родителите. Порастването на детето, промяната на средата, предстоящите изпити и оценки са все фактори, които предизвикват безпокойство.

Ето как можем да помогнем на себе си и на детето да бъде усмихнато и уверено.

1. Започнете плавно и отдалече да подготвяте детето за училище. Преподредете играчките му и заедно определете шкафче за учебници и тетрадки. Вземете го със себе си в книжарницата и му разяснете кое за какво ще му послужи в училище и от какво има нужда.
2. Заедно още вечерта подгответе дрешките или униформата, с които детето ще ходи на училище. Така няма да се налага сутрин да губите време за избор. Определете едно конкретно място, на което те ще стоят, заедно с приготвената с учебници раница.
3. Сутрин, по-добре събудете детето 10 минутки по-рано, нека има възможност да се разсъни, да Ви гушне, да му кажете няколко мили и насърчителни думи за добро начало на деня.
4. Бъдете съпричастни към емоциите и вълненията на детето – разкажете му за Вашите преживявания като първокласници, споделете му някои забавни ситуации в училище.
5. Насърчавайте детето си – предстои му да се сблъска с много нови неща – нови учителки, нов режим, нови приятели, нови отговорности.
6. Подкрепяйте детето си и му вдъхвайте увереността, че дори и да прави грешки, това е нещо нормално, че е част от пътя му. Важното е да си вземе поука от тях и да върви напред.
7. Вярвайте в детето си, изслушвайте го внимателно. Понякога то има нужда да ни сподели важна за него ситуация, която ние бихме могли да омаловажим и да го прекъснем с досадния за почти всяко дете въпрос: „Какво яде днес?“ или „Изяде ли си всичко“.
8. Ако пък не му се споделя всеки ден, не го насилвайте да Ви дава отчет на въпроса: „Как мина днес?“
9. Опитайте се да изградите отношения на доверие и добра комуникация с учителката на детето Ви. Дори нещо в подхода й да не Ви допада, избягвайте да го коментирате пред детето. То има нужда да уважава учителката си, да бъде спокойно и да вярва, че сте избрали най-доброто за него училище.
10. Интересувайте се от съучениците му и се опитайте да опознаете родителите на другите деца в класа. Това създава добра учебна атмосфера, чувство за общност, спокойствие за децата и за родителите.
11. Бъдете умерени в изискванията си към детето. Прекалената родителска амбиция понякога може да Ви изиграе лоша шега и да доведе до преумора у детето, усещане за несправяне и загуба на самочувстие.
12. Дайте време на детето си да се адаптира със своето си темпо.
13. Бъдете търпеливи и последователни, изграждайте добри навици във Вашия първоласник.

На добър час, първокласници! Успех, мили родители!

Автор: Невена Басарова-Дичева

Често в старанието си да дадем най-доброто на децата си, допускаме грешки от любов. Ето 7 родителски грешки, които разглезват децата и създават затруднения във възпитанието им: