Невена Басарова-Дичева. Мисия „Добри обноски“

ЖД: Защо се налага да има Академия за добри обноски? Възпитанието не е ли отговорност на семейството?

НБД: Разбира се, отговорността на семейството е огромна. Казваме, че първите 7 години са най-важни, което даже вече не е актуално – най-важни са първите 3. Но никъде – нито в училище, нито в университета не ни учат да бъдем родители и как да възпитаваме децата си. Понякога се лутаме и си задаваме нелеки въпроси, затова е хубаво да има някой, който да ти помогне в отговора на тези въпроси. И да имаме ориентир, който да ни показва дали това е правилната крачка, и то в посока към нашите деца. Защото децата са различни. Няма лоши деца, има деца с различен темперамент. Нужно е родителите да изберат подход на възпитание, който да е адекватен на този темперамент.

ЖД: И родителите могат да открият този ориентир във Вашата Академия?

НБД: Това е идеята – да допринесем децата да общуват по-добре помежду си и с възрастните и да бъдат успешни и щастливи личности. Добрите обноски не се ограничават само с това как да държиш вилицата и ножа и кой пръв да подаде ръка за поздрав. Те са умението да общуваш така, че да те разберат и да те приемат. И да умееш да отстояваш собствените си позиции любезно. Искаме от децата да са възпитани и да дават. Но също така е много важно да се осъзнае, че децата имат право и да отказват, независимо дали става дума да дадат мечето си на приятелче или за нещо по-голямо.

Още от малки – поне моето поколение – учи децата си на това, че едва ли не другият е по-важен, че трябва да дават, щом им се поиска. Това се резонира в отношенията между братя и сестри – когато те учат, че ти си по-големият и си длъжен да отстъпиш, по-малкият свиква да настъпва.  Това може да се пренесе и по-нататък в живота. Има деца, които са грижовни, умни, имат потенциала да станат много добри в нещо, но да не успяват да се заявят, да се чуе мнението им. Има и деца, които агресивно поставят исканията си, защото смятат, че им се полага. Балансът в поведението и отношенията е много важен. И точно това правим в академията за добри обноски. Търсим този баланс.

ЖД: И как го намирате? Как протичат уроците по добри обноски?

НБД: Цветно и забавно. Темите са най-различни. Не става въпрос само какво да е поведението ни на маса или на обществени места, учим се как да сме уверени, как да общуваме, как да работим в екип, как да представяме себе си в най-добра светлина. Добрите обноски са трудни за директно възприемане от децата в по-малка възраст и в процеса на игра и демонстрация това се случва по-успешно. Чрез тях възпитаваме не само уважение към правилата, но и уважение към себе си и собствената си свобода.

Оказва се, че отличната диплома от престижен университет не е достатъчна, за да си успешен в живота. Само че това понякога го разбираме твърде късно. Успехът на един човек се дължи и на способността му се адаптира бързо, да общува и да знае кой подход в коя ситуация да приложи. В Академията показваме на децата най-важното – как да общуват успешно в различни ситуации, да уважават другите хора, да зачитат личното им пространство, но и да отстояват своите собствени позиции, а също и да пазят природата, да бъдат точни, винаги на време, да спазват обещанията си. И още много други.

ЖД: И как се поставят граници, без да ограничаваш свободата на детето?

НБД: Ние, родителите, като че ли сме издигнали в култ думата „трябва“. Важно е да разберем обаче, че тя създава съпротива дори и у нас, камо ли в децата. Добрият подход е не да налагаш, а да убедиш – добре е за теб да станеш навреме, за да се оправиш спокойно за училище, би било по-добре за теб да поговориш с приятелчето си, с което преди малко се скарахте и т.н. Така детето би могло да осъзнае ползите за себе си от следването на родителските съвети. А когато родителят препоръчва, а не нарежда, това създава повече доверие.

ЖД: А какво означава „гъвкава дисциплина“?

НБД: Да поставяме граници и да възпитаваме, като в същото време насърчаваме личностното развитие. Родителите често се лутаме между това хем да сме либерални, хем да изискваме от децата да изпълняват. В едната крайност се стига до там детето да се държи неадекватно, а реакцията на родителя да е от типа „Ами какво да се прави – дете“. В другия случай детето не смее едва ли не да си поиска дори вода, ако не са му предложили. И затова родителят е важно да намери баланс как да постави граници, които да са полезни за детето, а в същото време то да има свободата да се развива.

ЖД: Какви граници сте поставили на своето дете?

НБД: Има теми, по които не се спори – това са храната, здравето и безопасността. Не се яде чипс, зимата задължително е с шапка, лятото – със слънцезащитен крем. Но му обяснявам със спокоен и уверен тон защо го правя, най-вече защото това е за негово добро. За всичко останало – да взима свободно решения и да бъде доволен от това – като например за какво да използва свободните си часове, как да си подреди играчките и книгите или раницата за училище.

ЖД: Кои са основните проблеми между родителите и днешните деца?

НБД: Най-големият проблем според мен е това, че родителите и децата не се чуват и слушат взаимно.

ЖД: И как да направим така, че да се чуваме?

НБД: С търпение, обич и уважение към личността. И не бива да се ръководим от настроенията си, когато общуваме с децата. Наскоро преди един семинар по темата „Родители в лабиринт“, подготвих десетдневно предизвикателство. Фокусът беше върху това как децата да ни слушат и разбират и как всеки ден стъпка по стъпка да вървим към тях. Някои от предизвикателствата, които направихме, бяха много полезни за сближаването дори между мен и моят син. Много родители споделиха, че и с тях е било същото.

ЖД: Днес по-трудно ли е общуването родители-деца, отколкото когато бяхте дете? Честно ли е изобщо да се прави сравнение?

НБД: Сега животът е много различен, темпото е по-забързано, родителите имат по-малко време и по-малко нерви за децата си. Изкушенията и предизвикателствата пред децата са много големи. Това прави родителството не само по-отговорно, но и по-опасно. Защото прекалено често заместваме липсата на време да сме с децата си с купуването на играчки и вещи и си мислим, че така компенсираме пропуснатото време заедно. Един от дните на предизвикателството беше „Ден без мобилни устройства и телевизия“. Реакцията на сина ми беше: „Мамо, ти по-гадно нещо не можа ли да измислиш“?!Първоначално и на двамата ни беше странно. Няколко часа по-късно си говорихме, разхождахме се, играехме. Общувахме истински и пълноценно. И на него му хареса.

Много е важно да се разбере, че ако искаш да откажеш детето си от нещо, то ти самият трябва да си готов да се откажеш от същото. Децата гледат това, което правим, а не това, което им говорим. Да, ще дойде ден, в който покрай някое свое приятелче синът ми ще опитва неща, които у дома не правим или дори може би са забранени, но ако вкусът и навиците са вече възпитани, трудно могат да се променят. И няма да е драма, дори да има отклонения за известно време.

ЖД: Какви са днешните деца?

НБД: Истината е, че тях им е много по-трудно, отколкото ни е било на нас. Да, информацията и възможностите са повече. Но повече са и изкушенията, и изпитанията. Сега децата се борят за добро образование още от детската градина. Непрекъснато има изпити и съревнования. Това постоянно състезание да си най-добрият на най-доброто място, притиска децата до такава степен, че те стават свръхпреуморени, за да постигнат някакви свръхцели от най-ранна детска възраст. И затова е изключително важно да отделят повече време за общуване и за емоционално развитие.

ЖД: Много се говори и за агресията сред децата. Мислите ли, че днес тя е по-голяма, или просто сега й се дава повече гласност?

НБД: Сегашното поколение деца не са по-лоши, те са по-уязвими.

Това е свързано и с предишния въпрос – промените са големи, възможностите също. Съревнованието понякога ражда агресия, подхранвана и от публичната сфера. Сега дори в анимационните филмчета има много агресия. А на децата им е интересно: слушат, гледат, копират. Те често остават с нас вечер „уж, за да сме заедно“ и гледат филми за възрастни, и от ранна детска възраст са свидетели на убийства, катастрофи, ужасни неща, и приемат всичко това като нещо съвсем нормално. И тук е много важно колко е развинтено въображението на детето, защото в някои случаи границата между виртуалното и реалното може лесно да бъде премината. Затова още отрано е много важно да прокараме границата между реалния и виртуалния свят – така че децата да не заживеят единствено във втория. Защото това създава условия децата да бъдат агресивни. Но това се отнася и за нас, възрастните. Ние сме много по-изнервени и гневни. Нашите родители, баби и дядовци сякаш са били по-спокойни, малко по-толерантни.

ЖД: На какво се дължи това според Вас?

НБД: Егото ни сега е много голямо. Егоизмът е здравословен, но в определени дози, защото ако е прекалено голям, той създава пречки в общуването. Егото ни се проявява в това да обръщаме внимание на това кой каква кола кара, къде работи, какъв телефон ползва. И е по-малка толерантността към тези, които не отговарят на тези модели. В Академията се учим точно на това – да сме толерантни, да приемаме различните, да реагираме по-спокойно, да уважаваме всекиго. Учим се и на това, че добрите обноски са важни, но те не са предпоставка другите да ти се качат на главата. Когато някой премине границата, трябва да умееш да го спреш, да отстояваш себе с финес, но категорично.

ЖД: На какво най-много Ви се иска да научите детето си? Каква следа от себе си в него да оставите?

НБД: Искам да го науча, че няма черно и бяло. Няма лоши хора. Има ситуации, в които постъпваме лошо. Най-вече искам да е успешна личност. И успехът да го прави щастлив. Защото за някои хора успехът е да имаш много пари, но това може да не те прави щастлив. Искам да живее в хармония със себе си. Сигурно е трудно, но определено има неща във възпитанието, за които съм непреклонна. Разбира се, старая се да се съобразявам с него и с неговия темперамент, да зачитам личността му и предпочитанията му.

ЖД: А за Вас какво е успехът?

НБД:Чувствам се успешна, когато видя и почувствам доброто, което правя за децата и родителите. Когато видя усмихнати деца, спокойни родители, които с радост и облекчение споделят, че съм помогнала, че децата им имат добри обноски и общуват по-лесно с тях. Обичам работата си, наистина работя с много любов и всеотдайност. Самата аз научавам нови и нови неща в общуването си с децата. И това ме прави щастлива.

Интервю на Йоана Гъндовска, сп. „Жената днес“

Невена Басарова-Дичева е основател и управител на Първа Детска Академия за Добри Обноски, където деца, тийнейджъри и техните родители се обучават как да се държат в обществото, да спазват добрите маниери и правилата за поведение. Невена създава иновативната методика „Гъвкава дисциплина“, с помощта на която децата се възпитават в уважение към правилата и в същото време имат свободата и простора да се развиват. Тя основава академията след дълги години професионална подготовка в областта. Участвала е в обучения за личностно развитие и себепознание, курсове и тренинги за управление на стреса, повишаване ефективността при вземане на решения в проблемни ситуации. Завършила е тригодишно обучение за спецификата на общуване и възпитанието на деца и контролиране на детската агресия в най-ранна възраст. Невена е сертифициран треньор по Емоционална интелигентност и специализира „Психологично консултиране и въведение в психотерапията“. Участвала е в международни семинари за обучение по бизнес етикет и протокол. Сертифицира консултант по социален етикет в престижното Minding Manners International в Лондон. Владее английски и италиански език. По образование е юрист и магистър Международни икономически отношения. Омъжена. Има 9-годишен син.  

Huffingtonpost публикуваха ето този страхотен текст на Лаура Ъски, посветен на родителите на момичета. Целта му е те да могат да дадат добра база и да подготвят  момичетата за промените в тийнейджърските им години.

1. Покажете колко много е обичана. Няма значение за какво спорите, няма значение, че не сте на едно мнение, а и дори и понякога да ú повишавате тон – тя трябва да знае, че е центъра на Вселената ви. Винаги.

2. Как да готви. Тя трябва да може да приготви някакво просто ястие, например яйца, паста, препечена филийка, сандвичи и др. Дъщеря ми обича да готви и съм забелязала, че когато разрешаваме на децата да експериментират, им помагаме да усъвършенстват това житейско умение.

3. Тялото ú ще се промени и тя трябва да знае какво да очаква. Тя трябва да знае, че наред с физиологичните промени ще дойдат и емоционалните. Купете ú книга, която да ú помогне да разбере физическите и емоционални промени на съвсем прост език.

4. Вредата от наркотиците. За съжаление, без значение къде живеете, наркотиците са заплаха за детето ви и понякога тази заплаха е реална и към 10-годишните деца. Обяснете ú със съвсем ясни и недвусмислени думи, че няма безопасни наркотици и че всички наркотици са незаконни.

Аз обясних на дъщеря ми, че приятели ще се опитват да я убедят да пробва и че тя трябва да е силна и да си тръгне, да откаже, дори ако това я прави да изглежда “не яка” или “задръстена” в техните очи.

Казах ú също и че когато стане по-голяма и е навън, ако някога попадне в ситуация, която ú се струва нередна или опасна, да се обади на родителите си да я приберат, независимо от всичко.

5. На тази възраст е важно за нея да знае фактите, които касаят живота ú . Знам, че е голям залък за преглъщане, но със сигурност не искате да научават важните неща от улицата или в коридорите на училището. Не смятам, че им трябват подробности, но дори и кратък разговор с тях ще им помогне да се чувстват по-зрели за функциите на тялото и ще предотврати груби и необмислен приказки по темата от други деца.

6. Тя трябва да е наясно, че по света и дори в квартала ви има хора, които не са такива късметлии. Тя трябва да знае, че да помогне на някого в нужда носи усещане за удовлетвореност и че помощта, която е оказала, може да е точно тази, от която човекът се е нуждаел, за да осмисли деня или да промени живота му.

Заведете я в приют за животни или дом за възрастни хора и ѝ позволете да помага като доброволец. Ще се почувства много добре и това да помага на някого в нужда ще се превърне в навик за цял живот.

7. Парите не растат по дърветата. Признавам, че страшно много обичам да пазарувам, но се опитвам да обясня на дъщеря си, че нищо на този свят не идва безплатно. Работя от 15-годишна възраст и именно това ми е позволило да пътувам и да си купувам неща. Тя знае, че без работа няма пари, а без пари няма забавление.

Когато за рождения ѝ ден и празници ѝ дават пари, баща ѝ я е научил да ги дели на три фонда: една част за харчене, една за спешни случаи и една за дългосрочни цели, като университет. Тя има три отделни касички, за да не се смесват спестяванията ѝ. Това е хубав навик, с който ще ѝ е по-лесно да си организира парите в бъдеще.

8. Първото впечатление и външният вид са важни. Тя трябва да знае, че личната хигиена и поддържан външен вид с подходящо облекло за съответното събитие са небоходими и задължителни неща в живота.

9.  Не всеки в живота ѝ винаги ще е мил. Дъщеря ми е в пети клас и по това време започват всички злобни момичешки свади. Драмите започнаха леко да се заформят още в четвърти клас, но в следващите две години очаквам нещата наистина да загрубеят.

Говорила съм с нея за какво се карат момичетата и как да избягва интригите и караниците. Трябва да подкрепяш истинските си приятелите, независимо от всичко, и да стоиш далече от групички, които обсъждат другите момичета, защото накрая ще злословят и клюкарстват и за теб.

Опитвам се да я науча да бъде самоуверена и да има самочувствие, но и да разпознава хора, които нарочно създават проблеми и да не се бои да докладва за случки, които ѝ се струват опасни, като например тормоз или заплахи.

10. Животът не е лесен. Ще се сблъсква с предизвикателства, които ще ѝ се струват жестоки и невъзможни. Това ще разклаща вярата ѝ, семейството ѝ и упоритостта ѝ да мине и преживее през всичко, което ѝ поднася животът. Важно е да знае, че животът е поредица от върхове и спадове и да е готова да посрещне и двете.

Да помагаме на децата си да се справят с живота е наша задача като родители, дори и още да не сме сигурни дали със собствения си живот се справяме идеално.

Източник: MaikoMila

Да се храним сами се случва все по-често, тъй като заетите семейства смятат, че е трудно да отделят време за семеен обяд или вечеря, особено когато всички възрастни членове на семейството ходят на работа.

Традиционно семейните хранения представляват много повече от обикновеното хранене – те са време за открит разговор и истинско семейство.

За съжаление, днес много ястия се консумират „на крак“ или пред

Децата са изключително креативни и изобретателни, пълни в идеи и енергия. Често са и наши добри учители. Понякога ни ядосват, друг път ни разсмиват. Да се посмеем заедно на някои детски „бисери“, публикувани в интернет от неизвестен автор, но със сигурност с добри намерения и обич към децата!

1. – На колко годинки си?

– Скоро ще съм на осем, сега съм на три.

2. – Много ми е жал за кончетата, че не могат да си почешат носа.

3. – Баба ще заколи гъските през зимата, за да не настинат!

4. – Кой е по-красив – майка ти или баща ти?

– Няма да ви отговоря, защото не искам да обидя мама.

5. Първокласничка отива за първи ден в училище и след това майка й я пита:

– Какво научи днес?

– Научих се да пиша!

– В първия ден? Ти си гений! И какво написа?

– Не знам. Все още не съм се научила да чета.

6. Настя е на 4 години и се обръща със следната молба към майка си:

– Мамо, моля те, роди ми сестричка, но нека е по-голяма от мен!

7. – Тате, тате, купи ми барабан!

– У дома и без друго е прекалено шумно – отговаря таткото.

– Моля те, моля те, купи ми! Обещавам, ще си играя с него само когато спиш!

8. Майка към малкото си момченце:

– Моля те, изяж си овесената каша, иначе ще викна Баба Яга!

– Мамо, а, ти защо си мислиш, че Баба Яга ще ти яде овесената каша?

9. В автобуса, момченце на четири години, седи в скута на баща си. На поредната спирка се качва жена, а момченцето става от коленете на татко си и любезно казва:

– Седнете, моля!

10. Оля усеща аромата на майчиния парфюм и искрено се възхищава:

– О, маменце, новият ти парфюм така добре смърдииии.

11. Дядото на Петя си признава, че не знае как се повиват бебета, а той го успокоява:

– Е, спомни си как си повивал баба, когато е била малка!

11. Четях на дъщеря ми приказка като беше на 3 и малко, а на картинките момченце и майка му, но нарисувана като баба. И чета аз и чета, чета и по едно време почва с въпросите:

– Това кой е?

– Момченцето.

– А това кой е?

– Майка му.

– А защо е с бяла коса?

– Защото сигурно е стара.

– Като мама му стара ли?

12. Катери се един път дъщеря ми по татко й, бие го, стиска го и му казва -„тате, викай за помощ!“ И той вика „Помоощ…“, пък тя му казва: „Съжалявам, няма кой да те спаси“.

13. Бях бременна с моите близначки в седмия месец, когато едно детенце на 4 годинки ме глеееда, гледаааа и каза:  „Ама ти май доста си яла!“ 😃😃😃

14. Казвам на дъщерята „Изяж супата, иначе викам Вълчо да те изяде!“ Тя гледа накриво, хапна 3 хапки, въздъхва шумно и вика “ Мамо, викай Вълчо“!

15. -Детенце,ти слушаш ли мама?

-Слушам я!

-А тате?

-И той я слуша! 🙂

Можете да допълните и Вие забавна случка с Вашето дете!