Последни публикации

За тормоза и децата насилници в обществото

Няма коментари

Тормозът при децата (познато и като „булинг“ – от английската дума „bullying“) е модел на поведение, чрез което детето насилник наранява и унижава други деца, които са по-малки и по-слаби от него/нея.  Процесът е повтарящо се поведение, което може да е физическо, вербално и релационно. Момчето насилник често изразява този процес чрез физическо нараняване, докато момичето насилник – чрез социално отделяне. Не е тайна, че тормозът е част от училищната и дори работната среда в продължение на години. В последно време, с разрастването на технологиите и социалните мрежи, се създаде нова благоприятна среда за развитието и разпространението на тормоз. Онлайн платформи като YouTube, Instagram, Facebook и Snapchat позволяват на децата да пращат унизителни и нараняващи съобщения на други деца 24 часа в денонощието, като някои от тях може да са и анонимни.

Детето насилник е създадено, но не и родено по този начин. Според Националният Център за Образователна статистика в САЩ, подобно поведение се формира между втората и четвъртата година от развитието му, когато агресията, изразена от детето, не се моделира от родителите. Според същата организация, между 6 и 12 клас над една четвърт от децата в училище са станали жертва на тормоз в училище.

Детето побойник има липса на просоциално поведение, изпитва вътрешно безпокойство и не разбира чувствата на останалите. Тези деца не могат да проумеят намеренията на техните съученици и често изразяват агресия дори в неутрални ситуации. Децата насилници често виждат себе си в позитивна светлина.

Когато търсят своята “жертва”, те избират деца, които са склонни към подчинено поведение. Децата насилници израстват без опита на играта, което води до минимизиране на техните социални умения и невъзможност да развият умения за разрешаване на социални проблеми.

Превенцията и спирането на тормоза включва ангажиране за създаване на безопасна среда, в която децата могат да се развиват социално и академично без страх. В този процес участваме всички ние: учители, родители и ученици.

Автор: Кремена Василев (Научен магистър по „Менажиране на конфликта” – Кенесоу Стейт Юнивърсити (КСЮ) Атланта, Джорджия, САЩ. Научен асистент към Др. Хедър Пинкок – Професор по Политология и Др. Джина Зан – Професор по Крос-културна психология)

Снимки: Pexels

Очаквайте скоро продължение на темата – “Как да превентираме и спрем тормоза – ролята на учители, родители и деца”.

kidsadminЗа тормоза и децата насилници в обществото

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *