Предотвратяването и спирането на тормоза при децата (модел на поведение, чрез което детето насилник наранява и унижава други деца, които са по-малки и/или по-слаби от него/нея) включва създаването на безопасна среда, където децата могат да се развиват в социален и академичен план. Без осигурена сигурност, в децата се появява усещане на страх, който спира емоционалното развитие на децата и възможността им да усетят принадлежност, увереност и самоусъвършенстване.
Ролята на родителите, чиито деца са тормозени от техни връстници, е ключова за разрешаването на възникналия конфликт. Наблюдавайки поведението на своето дете, родителите могат да установят дали тяхното дете е жертва. Децата невинаги изказват вербално емоционалното си състояние. Знаци като скъсани дрешки, нежелание за ходене на училище, плач, депресия, намален апетит, кошмари и безпокойство са явни индикатори за поведението на жертва.
Не е препоръчително родителят, установил тормоз над детето си, да реагира с “нищо ти няма”, “голяма работа” или други изрази, с които да потвърди и покаже на детето си, че тормозът е нормално поведение. Честен, отворен и приятелски разговор с детето може да доведе до повече информация за решаването на проблема и предприемането на правилните стъпки за неговото разрешаване.
Най-важното е да уверите детето си, че вие ще му помогнете, и то без да проявявате самите вие поведение, близо до тормоза. Разиграйте с детето си сценарии, в които има жертва и ситуация на тормоз. Игнорирането и развитието на специфични техники, с които детето да запази спокойствие и баланс, са от огромно значение.
Заедно с детето се свържете с негови приятели, родители и учители, които ще помогнат за успешно разрешаване на възникналия конфликт. Запазването на спокойствие от всички страни (деца, родители, учители) е необходимо условие за успешното развитие на децата във възникналата ситуация.
Автор: Кремена Василев (Научен магистър по „Менажиране на конфликта” – Кенесоу Стейт Юнивърсити (КСЮ) Атланта, Джорджия, САЩ. Научен асистент към Др. Хедър Пинкок – Професор по Политология и Др. Джина Зан – Професор по Крос-културна психология)
Снимки: Pexels
Очаквайте скоро продължение на темата – “Кибертормозът и опасността за децата”.
Вашият коментар