“Използвайте Вашите силни качества и добродетели в името на нещо по-голямо от самите Вас!” – Мартин Селигман

Да бъдем успешни в кариерата, взаимоотношенията и във всяко поприще е цел за много от нас. Инстинктът ни да се развиваме, да научаваме ежедневно нови неща и да ставаме по-добри естествено води до въпроса – прави ли ни успехът по-щастливи? Нужно ли е да сме постигнали нещо значимо, за да носим онова чувство на блаженство и радост от живота? Според пионерите в така наречената “позитивна психология” именно израстването ни като личности е единственият път да постигнем щастието (колкото и различни интерпретации да има тази дума). В тази статия ще прочетете кратка история на това течение в психологията и можете да извлечете своята формула за успешен и щастлив живот от нея!

Началото на човешкия стремеж към щастието не може да се датира, но философските търсения на неговия извор и естество започват преди повече от 2500 години – откриваме много общи неща между идеите на Конфуций, Буда, Сократ и Аристотел и модерната наука за щастието или “позитивна психология” (термин разработен от Ейбрахам Маслоу).

Според един от пионерите в позитивната психология – Мартин Селигман, хората, които са най-задоволени, са тези, които са открили и развили своите силни страни паралелно с развитието на човешките добродетели – благородство, търпение и постоянство.

Някои философски или религиозни учения твърдят, че да бъдеш щастлив е грях, други развиват идеята, че щастието има различни степени.  Трети проповядват усвояването на умения, които ги правят по-добри, по-толерантни, по-истински, по-обичани, по-обичащи.

Заключението, до което достига професор Мартин Селигман, е че щастието има три фази: приятният живот, добрият живот и смисленият живот.

Приятният живот според проф. Селигман е осъзнат, когато ние се научим да осъзнаваме и ценим такива удоволствия като приятелството и компанията, околната среда и нуждите на нашите тела. Ние може да останем на този етап завинаги (един вид “заклещване”) или да продължим към следващата фаза – добрият живот.

Добрият живот се постига чрез откриването на нашите уникални добродетели и силни качества. Според модерните теории за самочувствието, животът ни е напълно задоволяващ тогава, когато ние намерим стойност в самите нас – огромно предизвикателство, пред което всеки от нас се изправя в някакъв етап от живота си. Важното е да не забравяме, че всички ние заедно можем да намерим ценното в себе си и да го развием. Този процес неизменно води до щастието на хората около нас, не само тези, които обичаме, а дори и на тези които срещаме за малко по пътя си. 

Последният стадий от етапите на щастието е смисленият живот, в който ние намираме дълбоко чувство на вътрешно задоволство, когато използваме нашите уникални добродетели и силни качества за цел, която е по-голяма от самите нас.

Всяка от тези три форми на щастието е свързана с позитивни емоции и трите етапа са в прогресия.

Приятният живот – живот, който успешно следва позитивните емоции сега, в миналото и в бъдещето.

Добрият живот – живот, в който използваме силните си качества и страни чрез дейност, която обичаме да вършим.

Смисленият живот – живот, в който използваме положителните си качества в името на нещо по голямо от самите нас.

В основата на теорията на д-р Селигман е балансът и обменът между две противоположни гледни точки, от които е създадена човешката природа – индивидуалистичната и хуманистичната. Индивидуализмът подчертава усъвършенстването на личността като отделна единица. Хуманизмът развива алтруизма и взаимовръзката с околната среда – общество и природа.

Позитивната психология се стреми да помогне на личността да придобие и практикува умения, които да ѝ помогнат да живее по-пълноценен и задълбочен живот. Това неизменно води до по-добър и изпълващ живот и на хората около нас.

Проф. Селигман е иноватор в идеята си, която презентира пред Американската асоциация по психология през 1998 година. Тогава той заявява пред аудиторията в залата:

“Най-важното, което научих е, че психологията е полуопечена наука. Досега сме изпекли само частта за психичните заболявания. Другата страна не е сготвена – страната на силата и здравето, страната, която показва, че ние сме добри.”

Изказването на Селигман води до серия от проучвания от самия него, както и от Ед Динър и Михай Чиксентмихай. Резултатите показват положителния ефект на позитивните емоции върху здравето, всекидневни дейности и цялостно задоволство на личността.

Позитивната психология е част от хуманистичната психология на Ейбрахам Маслоу, която се фокусира на човешките сили и потенциал. Позитивната психология изучава какво прави щастливите хората щастливи и прилага тези знания в подобряване на ежедневния ни начин на живот. Тя не е лечение или терапия, а начин на живот, в който всички ние се развиваме заедно и се учим един от друг. 

Гръцкият поет Динос Христианополис има една поема, наречена “Човекът зърно”. В нея той говори за способността на зърното да покълне и да сътвори плод. Също като зърното,  всички ние имаме способността да покълнем и развием талантите си.

Автор: Кремена Василев (Научен магистър по „Менажиране на конфликта” – Кенесоу Стейт Юнивърсити (КСЮ) Атланта, Джорджия, САЩ. Научен асистент към Др. Хедър Пинкок – Професор по Политология и Др. Джина Зан – Професор по Крос-културна психология)

Снимки: Pexels

Използвана литература

Seligman, Martin E.P. (1991). Learned Optimism: How to Change Your Mind and Your Life. New York, NY: Pocket Books.

Seligman, Martin E.P. (1996). The Optimistic Child: Proven Program to Safeguard Children from Depression & Build Lifelong Resilience. New York, NY: Houghton Mifflin.

Seligman, Martin E.P. (2002). Authentic Happiness: Using the New Positive Psychology to Realize Your Potential for Lasting Fulfillment. New York, NY: Free Press.

Seligman, Martin E.P. (2004). „Can Happiness be Taught?“ Daedalus, Spring 2004.

Seligman, Martin E.P. Doing the Right Thing: Measuring Well Being for Public Policy. International Journal of Wellbeing Vol. 1, No. 1. (2011).