Невена Басарова-Дичева. Мисия „Добри обноски“
ЖД: Защо се налага да има Академия за добри обноски? Възпитанието не е ли отговорност на семейството?
НБД: Разбира се, отговорността на семейството е огромна. Казваме, че първите 7 години са най-важни, което даже вече не е актуално – най-важни са първите 3. Но никъде – нито в училище, нито в университета не ни учат да бъдем родители и как да възпитаваме децата си. Понякога се лутаме и си задаваме нелеки въпроси, затова е хубаво да има някой, който да ти помогне в отговора на тези въпроси. И да имаме ориентир, който да ни показва дали това е правилната крачка, и то в посока към нашите деца. Защото децата са различни. Няма лоши деца, има деца с различен темперамент. Нужно е родителите да изберат подход на възпитание, който да е адекватен на този темперамент.
ЖД: И родителите могат да открият този ориентир във Вашата Академия?
НБД: Това е идеята – да допринесем децата да общуват по-добре помежду си и с възрастните и да бъдат успешни и щастливи личности. Добрите обноски не се ограничават само с това как да държиш вилицата и ножа и кой пръв да подаде ръка за поздрав. Те са умението да общуваш така, че да те разберат и да те приемат. И да умееш да отстояваш собствените си позиции любезно. Искаме от децата да са възпитани и да дават. Но също така е много важно да се осъзнае, че децата имат право и да отказват, независимо дали става дума да дадат мечето си на приятелче или за нещо по-голямо.
Още от малки – поне моето поколение – учи децата си на това, че едва ли не другият е по-важен, че трябва да дават, щом им се поиска. Това се резонира в отношенията между братя и сестри – когато те учат, че ти си по-големият и си длъжен да отстъпиш, по-малкият свиква да настъпва. Това може да се пренесе и по-нататък в живота. Има деца, които са грижовни, умни, имат потенциала да станат много добри в нещо, но да не успяват да се заявят, да се чуе мнението им. Има и деца, които агресивно поставят исканията си, защото смятат, че им се полага. Балансът в поведението и отношенията е много важен. И точно това правим в академията за добри обноски. Търсим този баланс.
ЖД: И как го намирате? Как протичат уроците по добри обноски?
НБД: Цветно и забавно. Темите са най-различни. Не става въпрос само какво да е поведението ни на маса или на обществени места, учим се как да сме уверени, как да общуваме, как да работим в екип, как да представяме себе си в най-добра светлина. Добрите обноски са трудни за директно възприемане от децата в по-малка възраст и в процеса на игра и демонстрация това се случва по-успешно. Чрез тях възпитаваме не само уважение към правилата, но и уважение към себе си и собствената си свобода.
Оказва се, че отличната диплома от престижен университет не е достатъчна, за да си успешен в живота. Само че това понякога го разбираме твърде късно. Успехът на един човек се дължи и на способността му се адаптира бързо, да общува и да знае кой подход в коя ситуация да приложи. В Академията показваме на децата най-важното – как да общуват успешно в различни ситуации, да уважават другите хора, да зачитат личното им пространство, но и да отстояват своите собствени позиции, а също и да пазят природата, да бъдат точни, винаги на време, да спазват обещанията си. И още много други.
ЖД: И как се поставят граници, без да ограничаваш свободата на детето?
НБД: Ние, родителите, като че ли сме издигнали в култ думата „трябва“. Важно е да разберем обаче, че тя създава съпротива дори и у нас, камо ли в децата. Добрият подход е не да налагаш, а да убедиш – добре е за теб да станеш навреме, за да се оправиш спокойно за училище, би било по-добре за теб да поговориш с приятелчето си, с което преди малко се скарахте и т.н. Така детето би могло да осъзнае ползите за себе си от следването на родителските съвети. А когато родителят препоръчва, а не нарежда, това създава повече доверие.
ЖД: А какво означава „гъвкава дисциплина“?
НБД: Да поставяме граници и да възпитаваме, като в същото време насърчаваме личностното развитие. Родителите често се лутаме между това хем да сме либерални, хем да изискваме от децата да изпълняват. В едната крайност се стига до там детето да се държи неадекватно, а реакцията на родителя да е от типа „Ами какво да се прави – дете“. В другия случай детето не смее едва ли не да си поиска дори вода, ако не са му предложили. И затова родителят е важно да намери баланс как да постави граници, които да са полезни за детето, а в същото време то да има свободата да се развива.
ЖД: Какви граници сте поставили на своето дете?
НБД: Има теми, по които не се спори – това са храната, здравето и безопасността. Не се яде чипс, зимата задължително е с шапка, лятото – със слънцезащитен крем. Но му обяснявам със спокоен и уверен тон защо го правя, най-вече защото това е за негово добро. За всичко останало – да взима свободно решения и да бъде доволен от това – като например за какво да използва свободните си часове, как да си подреди играчките и книгите или раницата за училище.
ЖД: Кои са основните проблеми между родителите и днешните деца?
НБД: Най-големият проблем според мен е това, че родителите и децата не се чуват и слушат взаимно.
ЖД: И как да направим така, че да се чуваме?
НБД: С търпение, обич и уважение към личността. И не бива да се ръководим от настроенията си, когато общуваме с децата. Наскоро преди един семинар по темата „Родители в лабиринт“, подготвих десетдневно предизвикателство. Фокусът беше върху това как децата да ни слушат и разбират и как всеки ден стъпка по стъпка да вървим към тях. Някои от предизвикателствата, които направихме, бяха много полезни за сближаването дори между мен и моят син. Много родители споделиха, че и с тях е било същото.
ЖД: Днес по-трудно ли е общуването родители-деца, отколкото когато бяхте дете? Честно ли е изобщо да се прави сравнение?
НБД: Сега животът е много различен, темпото е по-забързано, родителите имат по-малко време и по-малко нерви за децата си. Изкушенията и предизвикателствата пред децата са много големи. Това прави родителството не само по-отговорно, но и по-опасно. Защото прекалено често заместваме липсата на време да сме с децата си с купуването на играчки и вещи и си мислим, че така компенсираме пропуснатото време заедно. Един от дните на предизвикателството беше „Ден без мобилни устройства и телевизия“. Реакцията на сина ми беше: „Мамо, ти по-гадно нещо не можа ли да измислиш“?!Първоначално и на двамата ни беше странно. Няколко часа по-късно си говорихме, разхождахме се, играехме. Общувахме истински и пълноценно. И на него му хареса.
Много е важно да се разбере, че ако искаш да откажеш детето си от нещо, то ти самият трябва да си готов да се откажеш от същото. Децата гледат това, което правим, а не това, което им говорим. Да, ще дойде ден, в който покрай някое свое приятелче синът ми ще опитва неща, които у дома не правим или дори може би са забранени, но ако вкусът и навиците са вече възпитани, трудно могат да се променят. И няма да е драма, дори да има отклонения за известно време.
ЖД: Какви са днешните деца?
НБД: Истината е, че тях им е много по-трудно, отколкото ни е било на нас. Да, информацията и възможностите са повече. Но повече са и изкушенията, и изпитанията. Сега децата се борят за добро образование още от детската градина. Непрекъснато има изпити и съревнования. Това постоянно състезание да си най-добрият на най-доброто място, притиска децата до такава степен, че те стават свръхпреуморени, за да постигнат някакви свръхцели от най-ранна детска възраст. И затова е изключително важно да отделят повече време за общуване и за емоционално развитие.
ЖД: Много се говори и за агресията сред децата. Мислите ли, че днес тя е по-голяма, или просто сега й се дава повече гласност?
НБД: Сегашното поколение деца не са по-лоши, те са по-уязвими.
Това е свързано и с предишния въпрос – промените са големи, възможностите също. Съревнованието понякога ражда агресия, подхранвана и от публичната сфера. Сега дори в анимационните филмчета има много агресия. А на децата им е интересно: слушат, гледат, копират. Те често остават с нас вечер „уж, за да сме заедно“ и гледат филми за възрастни, и от ранна детска възраст са свидетели на убийства, катастрофи, ужасни неща, и приемат всичко това като нещо съвсем нормално. И тук е много важно колко е развинтено въображението на детето, защото в някои случаи границата между виртуалното и реалното може лесно да бъде премината. Затова още отрано е много важно да прокараме границата между реалния и виртуалния свят – така че децата да не заживеят единствено във втория. Защото това създава условия децата да бъдат агресивни. Но това се отнася и за нас, възрастните. Ние сме много по-изнервени и гневни. Нашите родители, баби и дядовци сякаш са били по-спокойни, малко по-толерантни.
ЖД: На какво се дължи това според Вас?
НБД: Егото ни сега е много голямо. Егоизмът е здравословен, но в определени дози, защото ако е прекалено голям, той създава пречки в общуването. Егото ни се проявява в това да обръщаме внимание на това кой каква кола кара, къде работи, какъв телефон ползва. И е по-малка толерантността към тези, които не отговарят на тези модели. В Академията се учим точно на това – да сме толерантни, да приемаме различните, да реагираме по-спокойно, да уважаваме всекиго. Учим се и на това, че добрите обноски са важни, но те не са предпоставка другите да ти се качат на главата. Когато някой премине границата, трябва да умееш да го спреш, да отстояваш себе с финес, но категорично.
ЖД: На какво най-много Ви се иска да научите детето си? Каква следа от себе си в него да оставите?
НБД: Искам да го науча, че няма черно и бяло. Няма лоши хора. Има ситуации, в които постъпваме лошо. Най-вече искам да е успешна личност. И успехът да го прави щастлив. Защото за някои хора успехът е да имаш много пари, но това може да не те прави щастлив. Искам да живее в хармония със себе си. Сигурно е трудно, но определено има неща във възпитанието, за които съм непреклонна. Разбира се, старая се да се съобразявам с него и с неговия темперамент, да зачитам личността му и предпочитанията му.
ЖД: А за Вас какво е успехът?
НБД:Чувствам се успешна, когато видя и почувствам доброто, което правя за децата и родителите. Когато видя усмихнати деца, спокойни родители, които с радост и облекчение споделят, че съм помогнала, че децата им имат добри обноски и общуват по-лесно с тях. Обичам работата си, наистина работя с много любов и всеотдайност. Самата аз научавам нови и нови неща в общуването си с децата. И това ме прави щастлива.
Интервю на Йоана Гъндовска, сп. „Жената днес“
Невена Басарова-Дичева е основател и управител на Първа Детска Академия за Добри Обноски, където деца, тийнейджъри и техните родители се обучават как да се държат в обществото, да спазват добрите маниери и правилата за поведение. Невена създава иновативната методика „Гъвкава дисциплина“, с помощта на която децата се възпитават в уважение към правилата и в същото време имат свободата и простора да се развиват. Тя основава академията след дълги години професионална подготовка в областта. Участвала е в обучения за личностно развитие и себепознание, курсове и тренинги за управление на стреса, повишаване ефективността при вземане на решения в проблемни ситуации. Завършила е тригодишно обучение за спецификата на общуване и възпитанието на деца и контролиране на детската агресия в най-ранна възраст. Невена е сертифициран треньор по Емоционална интелигентност и специализира „Психологично консултиране и въведение в психотерапията“. Участвала е в международни семинари за обучение по бизнес етикет и протокол. Сертифицира консултант по социален етикет в престижното Minding Manners International в Лондон. Владее английски и италиански език. По образование е юрист и магистър Международни икономически отношения. Омъжена. Има 9-годишен син.
Академия за Добри Обноски
