Полезни съвети

За телефоните и добрите обноски

Няма коментари

Те са първото нещо, което много от нас гледаме сутрин и последното нещо през нощта. Нашите телефони никога не са далеч от нас и ние ги проверяваме на всеки 12 минути, според Ofcom.

Това е любовна афера, която изглежда да е последна, така че сме измислили пет правила за използване на телефона, които си заслужава да бъдат спазвани- от телефони, които не са за вечери с приятели до изключване при плащане.

И така: Не е никак възпитано да …

kidsadminЗа телефоните и добрите обноски
Прочети повече

Добрите обноски на детето в театъра – очаквания срещу реалност

Няма коментари

Когато преди време ви разказах за страхотното изживяване от първото театрално представление на малката ви обещах да поканя и невероятната Невена Басарова-Дичева, специалист по добри обноски, за да ни разясни как да направим това приключение красиво изживяване с доза стил и добри порядки. Често като родители си мислим, че можем и знаем всичко и въпреки това е полезно и приятно, когато получим навреме практични насоки, които да направят най-ценните ни моменти запомнящи се.

kidsadminДобрите обноски на детето в театъра – очаквания срещу реалност
Прочети повече

Нещата, които рушат доверието между родители и деца

Няма коментари

От раждането си децата ни вярват безгранично и това е истински подарък от природата. Но често пъти не отдаваме дължимото уважение на този подарък. Мислим, че кредитът на доверие е безграничен, понеже сме си най-близките. Има обаче неща, които могат да разрушат това чувство и detstrana.ru ги изброява:

Присмех

Детето още няма богат жизнен опит, затова и често неговите умозаключения и открития могат да бъдат изключително забавни. Вместо да се дразните или подигравате на неговото несъвършенство, приемете го като шанс да спечелите още повече доверието му, като му обясните как е правилното.

Насмешката и усещането, че е направило нещо нередно, може да накарат хлапето да не споделя нищо с вас и да се затвори в себе си.

Нарушаване на личното пространство

Всички хора се борят от ранна

kidsadminНещата, които рушат доверието между родители и деца
Прочети повече

Сегашното поколение деца не са по-лоши, те са по-уязвими

Няма коментари

Невена Басарова-Дичева. Мисия „Добри обноски“

ЖД: Защо се налага да има Академия за добри обноски? Възпитанието не е ли отговорност на семейството?

НБД: Разбира се, отговорността на семейството е огромна. Казваме, че първите 7 години са най-важни, което даже вече не е актуално – най-важни са първите 3. Но никъде – нито в училище, нито в университета не ни учат да бъдем родители и как да възпитаваме децата си. Понякога се лутаме и си задаваме нелеки въпроси, затова е хубаво да има някой, който да ти помогне в отговора на тези въпроси. И да имаме ориентир, който да ни показва дали това е правилната крачка, и то в посока към нашите деца. Защото децата са различни. Няма лоши деца, има деца с различен темперамент. Нужно е родителите да изберат подход на възпитание, който да е адекватен на този темперамент.

ЖД: И родителите могат да открият този ориентир във Вашата Академия?

НБД: Това е идеята – да допринесем децата да общуват по-добре помежду си и с възрастните и да бъдат успешни и щастливи личности. Добрите обноски не се ограничават само с това как да държиш вилицата и ножа и кой пръв да подаде ръка за поздрав. Те са умението да общуваш така, че да те разберат и да те приемат. И да умееш да отстояваш собствените си позиции любезно. Искаме от децата да са възпитани и да дават. Но също така е много важно да се осъзнае, че децата имат право и да отказват, независимо дали става дума да дадат мечето си на приятелче или за нещо по-голямо.

Още от малки – поне моето поколение – учи децата си на това, че едва ли не другият е по-важен, че трябва да дават, щом им се поиска. Това се резонира в отношенията между братя и сестри – когато те учат, че ти си по-големият и си длъжен да отстъпиш, по-малкият свиква да настъпва.  Това може да се пренесе и по-нататък в живота. Има деца, които са грижовни, умни, имат потенциала да станат много добри в нещо, но да не успяват да се заявят, да се чуе мнението им. Има и деца, които агресивно поставят исканията си, защото смятат, че им се полага. Балансът в поведението и отношенията е много важен. И точно това правим в академията за добри обноски. Търсим този баланс.

ЖД: И как го намирате? Как протичат уроците по добри обноски?

НБД: Цветно и забавно. Темите са най-различни. Не става въпрос само какво да е поведението ни на маса или на обществени места, учим се как да сме уверени, как да общуваме, как да работим в екип, как да представяме себе си в най-добра светлина. Добрите обноски са трудни за директно възприемане от децата в по-малка възраст и в процеса на игра и демонстрация това се случва по-успешно. Чрез тях възпитаваме не само уважение към правилата, но и уважение към себе си и собствената си свобода.

Оказва се, че отличната диплома от престижен университет не е достатъчна, за да си успешен в живота. Само че това понякога го разбираме твърде късно. Успехът на един човек се дължи и на способността му се адаптира бързо, да общува и да знае кой подход в коя ситуация да приложи. В Академията показваме на децата най-важното – как да общуват успешно в различни ситуации, да уважават другите хора, да зачитат личното им пространство, но и да отстояват своите собствени позиции, а също и да пазят природата, да бъдат точни, винаги на време, да спазват обещанията си. И още много други.

ЖД: И как се поставят граници, без да ограничаваш свободата на детето?

НБД: Ние, родителите, като че ли сме издигнали в култ думата „трябва“. Важно е да разберем обаче, че тя създава съпротива дори и у нас, камо ли в децата. Добрият подход е не да налагаш, а да убедиш – добре е за теб да станеш навреме, за да се оправиш спокойно за училище, би било по-добре за теб да поговориш с приятелчето си, с което преди малко се скарахте и т.н. Така детето би могло да осъзнае ползите за себе си от следването на родителските съвети. А когато родителят препоръчва, а не нарежда, това създава повече доверие.

ЖД: А какво означава „гъвкава дисциплина“?

НБД: Да поставяме граници и да възпитаваме, като в същото време насърчаваме личностното развитие. Родителите често се лутаме между това хем да сме либерални, хем да изискваме от децата да изпълняват. В едната крайност се стига до там детето да се държи неадекватно, а реакцията на родителя да е от типа „Ами какво да се прави – дете“. В другия случай детето не смее едва ли не да си поиска дори вода, ако не са му предложили. И затова родителят е важно да намери баланс как да постави граници, които да са полезни за детето, а в същото време то да има свободата да се развива.

ЖД: Какви граници сте поставили на своето дете?

НБД: Има теми, по които не се спори – това са храната, здравето и безопасността. Не се яде чипс, зимата задължително е с шапка, лятото – със слънцезащитен крем. Но му обяснявам със спокоен и уверен тон защо го правя, най-вече защото това е за негово добро. За всичко останало – да взима свободно решения и да бъде доволен от това – като например за какво да използва свободните си часове, как да си подреди играчките и книгите или раницата за училище.

ЖД: Кои са основните проблеми между родителите и днешните деца?

НБД: Най-големият проблем според мен е това, че родителите и децата не се чуват и слушат взаимно.

ЖД: И как да направим така, че да се чуваме?

НБД: С търпение, обич и уважение към личността. И не бива да се ръководим от настроенията си, когато общуваме с децата. Наскоро преди един семинар по темата „Родители в лабиринт“, подготвих десетдневно предизвикателство. Фокусът беше върху това как децата да ни слушат и разбират и как всеки ден стъпка по стъпка да вървим към тях. Някои от предизвикателствата, които направихме, бяха много полезни за сближаването дори между мен и моят син. Много родители споделиха, че и с тях е било същото.

ЖД: Днес по-трудно ли е общуването родители-деца, отколкото когато бяхте дете? Честно ли е изобщо да се прави сравнение?

НБД: Сега животът е много различен, темпото е по-забързано, родителите имат по-малко време и по-малко нерви за децата си. Изкушенията и предизвикателствата пред децата са много големи. Това прави родителството не само по-отговорно, но и по-опасно. Защото прекалено често заместваме липсата на време да сме с децата си с купуването на играчки и вещи и си мислим, че така компенсираме пропуснатото време заедно. Един от дните на предизвикателството беше „Ден без мобилни устройства и телевизия“. Реакцията на сина ми беше: „Мамо, ти по-гадно нещо не можа ли да измислиш“?!Първоначално и на двамата ни беше странно. Няколко часа по-късно си говорихме, разхождахме се, играехме. Общувахме истински и пълноценно. И на него му хареса.

Много е важно да се разбере, че ако искаш да откажеш детето си от нещо, то ти самият трябва да си готов да се откажеш от същото. Децата гледат това, което правим, а не това, което им говорим. Да, ще дойде ден, в който покрай някое свое приятелче синът ми ще опитва неща, които у дома не правим или дори може би са забранени, но ако вкусът и навиците са вече възпитани, трудно могат да се променят. И няма да е драма, дори да има отклонения за известно време.

ЖД: Какви са днешните деца?

НБД: Истината е, че тях им е много по-трудно, отколкото ни е било на нас. Да, информацията и възможностите са повече. Но повече са и изкушенията, и изпитанията. Сега децата се борят за добро образование още от детската градина. Непрекъснато има изпити и съревнования. Това постоянно състезание да си най-добрият на най-доброто място, притиска децата до такава степен, че те стават свръхпреуморени, за да постигнат някакви свръхцели от най-ранна детска възраст. И затова е изключително важно да отделят повече време за общуване и за емоционално развитие.

ЖД: Много се говори и за агресията сред децата. Мислите ли, че днес тя е по-голяма, или просто сега й се дава повече гласност?

НБД: Сегашното поколение деца не са по-лоши, те са по-уязвими.

Това е свързано и с предишния въпрос – промените са големи, възможностите също. Съревнованието понякога ражда агресия, подхранвана и от публичната сфера. Сега дори в анимационните филмчета има много агресия. А на децата им е интересно: слушат, гледат, копират. Те често остават с нас вечер „уж, за да сме заедно“ и гледат филми за възрастни, и от ранна детска възраст са свидетели на убийства, катастрофи, ужасни неща, и приемат всичко това като нещо съвсем нормално. И тук е много важно колко е развинтено въображението на детето, защото в някои случаи границата между виртуалното и реалното може лесно да бъде премината. Затова още отрано е много важно да прокараме границата между реалния и виртуалния свят – така че децата да не заживеят единствено във втория. Защото това създава условия децата да бъдат агресивни. Но това се отнася и за нас, възрастните. Ние сме много по-изнервени и гневни. Нашите родители, баби и дядовци сякаш са били по-спокойни, малко по-толерантни.

ЖД: На какво се дължи това според Вас?

НБД: Егото ни сега е много голямо. Егоизмът е здравословен, но в определени дози, защото ако е прекалено голям, той създава пречки в общуването. Егото ни се проявява в това да обръщаме внимание на това кой каква кола кара, къде работи, какъв телефон ползва. И е по-малка толерантността към тези, които не отговарят на тези модели. В Академията се учим точно на това – да сме толерантни, да приемаме различните, да реагираме по-спокойно, да уважаваме всекиго. Учим се и на това, че добрите обноски са важни, но те не са предпоставка другите да ти се качат на главата. Когато някой премине границата, трябва да умееш да го спреш, да отстояваш себе с финес, но категорично.

ЖД: На какво най-много Ви се иска да научите детето си? Каква следа от себе си в него да оставите?

НБД: Искам да го науча, че няма черно и бяло. Няма лоши хора. Има ситуации, в които постъпваме лошо. Най-вече искам да е успешна личност. И успехът да го прави щастлив. Защото за някои хора успехът е да имаш много пари, но това може да не те прави щастлив. Искам да живее в хармония със себе си. Сигурно е трудно, но определено има неща във възпитанието, за които съм непреклонна. Разбира се, старая се да се съобразявам с него и с неговия темперамент, да зачитам личността му и предпочитанията му.

ЖД: А за Вас какво е успехът?

НБД:Чувствам се успешна, когато видя и почувствам доброто, което правя за децата и родителите. Когато видя усмихнати деца, спокойни родители, които с радост и облекчение споделят, че съм помогнала, че децата им имат добри обноски и общуват по-лесно с тях. Обичам работата си, наистина работя с много любов и всеотдайност. Самата аз научавам нови и нови неща в общуването си с децата. И това ме прави щастлива.

Интервю на Йоана Гъндовска, сп. „Жената днес“

Невена Басарова-Дичева е основател и управител на Първа Детска Академия за Добри Обноски, където деца, тийнейджъри и техните родители се обучават как да се държат в обществото, да спазват добрите маниери и правилата за поведение. Невена създава иновативната методика „Гъвкава дисциплина“, с помощта на която децата се възпитават в уважение към правилата и в същото време имат свободата и простора да се развиват. Тя основава академията след дълги години професионална подготовка в областта. Участвала е в обучения за личностно развитие и себепознание, курсове и тренинги за управление на стреса, повишаване ефективността при вземане на решения в проблемни ситуации. Завършила е тригодишно обучение за спецификата на общуване и възпитанието на деца и контролиране на детската агресия в най-ранна възраст. Невена е сертифициран треньор по Емоционална интелигентност и специализира „Психологично консултиране и въведение в психотерапията“. Участвала е в международни семинари за обучение по бизнес етикет и протокол. Сертифицира консултант по социален етикет в престижното Minding Manners International в Лондон. Владее английски и италиански език. По образование е юрист и магистър Международни икономически отношения. Омъжена. Има 9-годишен син.  

kidsadminСегашното поколение деца не са по-лоши, те са по-уязвими
Прочети повече

Защо децата ни се отегчават в училище, нетърпеливи са, лесно се гневят и нямат истински приятели?

Няма коментари

Автор: Виктория Продей, Източник

Аз съм терапевт от 10 години и работя с деца, родители и учители. Напълно съм съгласна с посланието на Джонас Харисън, че поведението на децата ни се влошава в определени аспекти. Аз чувам едни и същи тревоги от устата на всеки учител, който срещна.

Днешните деца стъпват в класната стая емоционално неспособни да учат и факторите, които допринасят за това в съвременния ни живот, са много. Аз твърдо вярвам, че въпреки най-добрите си намерения, ние, за съжаление, насочваме умовете на децата си в грешната посока. Ето защо:

1. Технологиите.

Използвайки технологиите като „безплатна детегледачка“ всъщност ни излиза доста солено.Плащаме с нервната система на децата си, с тяхната способност да се концентрират и с умението им да се наслаждават на настоящето. Сравнен с виртуалната реалност, всекидневният живот е скучен. Когато децата постъпят в училище, те слушат човешки гласове и нормална визуална стимулация, които трудно се конкурират с бомбастичните графични ефекти, които ги атакуват от устройствата. След като прекарват часове във виртуалния свят, за децата става много трудно да внимават в класната стая, защото техните мозъци привикват към интензитета на стимулация на видеоигрите. Неспособността да преработват по-неинтензивна информация води до сериозни затруднения в училище. Технологиите също така могат да разрушат връзката между децата и родителите. Най-важната храна за детския мозък е емоционалната връзка с родителя. За съжаление, ние редовно лишаваме децата си от нея.

 

2. Децата получават всичко, което искат, в момента, в който го поискат.

„Гладен съм!“ –

„Ей сега ще спрем да ти купя нещо!“

„Жаден съм!“ –

„Ей сега ще ти взема вода!“

„Скучно ми е!“ –

„Ето ти телефона ми!“

Способността да изчакаш, за да удовлетвориш нуждата си, търпението, са ключов фактор за постигане на успех в бъдещето. Ние имаме най-добри намерения да ощастливим децата си – но за съжаление, ги правим щастливи в конкретния момент, а залагаме корените на нещастието в бъдещето. Да можеш да потърпиш, да изчакаш, за да получиш нещо, което искаш – това означава да можеш да функционираш в състоянието на стрес. Нашите деца постепенно стават все по-малко екипирани да се справят дори с най-малките сътресения.А както знаем, в живота ги очакват много по-големи такива.

Неспособността да се отложи задоволяването на нуждата се вижда много често в класните стаи, молове, ресторанти и детски магазини в момента, в който децата чуят НЕ. Тези избухвания и драми са в резултат от това, че родителите са приучили мозъка на детето си да получава всичко, което поиска, незабавно.

3. Децата управляват света.

„Моят син не яде зеленчуци“, „Тя не обича да си ляга рано“, „Той не закусва“, „Тя не си играе с играчки, но е много добра на таблета“, „Той не иска да се облича сам“. Това чувам от родители непрекъснато. Откога децата казват как трябва да ги отглеждаме? Ако оставим те да вземат тези решения, те ще ядат само пица и пържени картофи, ще гледат телевизия, ще играят на таблетите си и няма да си лягат изобщо. Как се грижим за тях, когато знаем, че всичко това е вредно за тях? Без правилно хранене и добър сън децата стават раздразнителни, нервни и се концентрират трудно. Ние им предаваме грешно съобщение. Те се учат да правят това, което искат, и да не правят това, което не искат. Понятието „трябва“ липсва. За съжаление, за да постигнем целите в живота си, понякога се налага да направим това, което трябва, което невинаги съвпада с това, което искаме. Например: за да е отличен ученик, детето трябва да учи усилено. Ако иска да е успешен футболист, трябва да се упражнява всеки ден. Нашите деца знаят много добре какво искат, но им е много трудно да приемат, че трябва да правятнеобходимото за постигане на целта. Това води до неуспехи и разочарование.

 

4. Безкрайно забавление.

Ние отглеждаме децата си в един изкуствено създаден увеселителен парк. Няма и минута скука. Моментът, в който настане тишина, ние се втурваме отново да ги забавляваме, защото в противен случай ни се струва, че не се справяме като родители. Ние живеем в два различни свята – децата ни в техния „весел“ свят и ние в нашия „обикновен“. Защо децата ни не ни помагат в кухнята или с прането? Защо не си подреждат играчките? Това е обикновена и монотонна работа, която тренира мозъка ни да работи и функционира пълноценно, дори когато е „скучно“, и точно тази му способност ще му помага в училище. Когато децата дойдат в училище и трябва да започнат да пишат ръкописно, техният отговор е: „Не мога. Много е трудно. Много е досадно“. Защо? Защото способността им да проявяват интерес към обикновени неща е закърняла заради непрекъснато осигуряваните им забавления.

5. Ограничено общуване.

Тъй като ние сме много заети, даваме на децата си устройства, за да ангажираме и тях. Преди децата играеха навън, в неструктурирана естествена среда, където се практикуваха и развиваха социалните им умения. За съжаление, технологиите изместиха игрите навън. Те също направиха родителите по-недостъпни за общуване. Очевидно е, че устройствата не учат децата ни на общуване. А най-успешните хора имат отлично развити социални умения.

Мозъкът е точно като мускул – може да се тренира или да губи форма. Ако искате детето ви да кара колело, то вие го учите как се кара колело. Ако искате детето ви да е търпеливо, трябва да го учите на търпение. Ако искате детето ви да се социализира, трябва да го научите да общува. Това се отнася и за всички други умения.

Можете да промените живота на детето си, като тренирате мозъка му да общува на емоционално, социално и образователно ниво. Ето как:

 

1. Ограничете използването на устройства и заздравете емоционалната връзка с децата си.

– Изненадайте ги с цветя, усмивка, погъделичкайте ги, сложете им закачлива бележка в раничките или под възглавниците, изненадайте ги, като ги изведете на обяд, танцувайте заедно, пълзете заедно, организирайте си бой с възглавници.

– Вечеряйте заедно, играйте семейни игри, карайте колелета, разхождайте се с фенерчета вечер.

 

2. Упражнявайте търпението.

Нека да чакат!!! Нормално е от време на време да скучаят – това е първата стъпка към творчеството.

– Постепенно увеличавайте времето между „искам“ и „получавам“.

– Избягвайте използването на устройства в коли и ресторанти и вместо това ги учете да прекарват времето в говорене или игри.

– Ограничете непрекъснатото хапване на разни неща.

 

3. Не се страхувайте да поставите граници. Децата се нуждаят от граници, за да растат щастливи и здрави!

– Направете си график за храненията, лягането вечер и времето за устройства.

– Мислете за това, което е добре за тях, а не за това, което искат или не искат. Ще са ви благодарни за това по-късно. Родителството е трудна работа. Трябва да сте креативни, за да ги накарате да правят това, което е добро за тях, защото обикновено е точно обратното на това, което искат.

– Децата се нуждаят от закуска и полезна храна. Те трябва да прекарват време навън и да си лягат навреме, за да са пълноценни на следващия ден в училище.

– Превърнете нещата, които не харесват, в забавна, стимулираща ги емоционално, игра.

 

4. Научете децата си от малки да извършват „монотонни“ дейности.

– Да сгъват пране, да си подреждат играчките, да простират, да разопаковат покупки, да слагат масата, да си правят обяд, да си разопаковат и почистват чантата, да си оправят леглото.

– Бъдете изобретателни. В началото направете тези задължения стимулиращи и забавни, така че да ги асоциирате с нещо приятно.

 

5. Учете ги на социални умения.

– Научете ги да се редуват, да споделят, да губят, да печелят, да правят компромиси, да хвалят другите, да използват думите „моля“ и „благодаря“.

 

Моят опит като терапевт показва, че децата се променят в момента, в който родителят променя своя поглед върху родителството.

Публикация на Клевърбук. www.cleverbook.net

kidsadminЗащо децата ни се отегчават в училище, нетърпеливи са, лесно се гневят и нямат истински приятели?
Прочети повече

Урокът се повтаря, докато бъде научен

Няма коментари

Един и същи урок ще ти бъде представян в различни форми, докато го научиш. Когато го усвоиш напълно, можеш да се заемеш със следващия.

Докато не предадат посланието, което носят, докато не изпълнят предназначението си, уроците ще се повтарят; ще се повтарят събитията и хората в твоя живот.

Всяка ситуация, всеки човек са учители. За да излезеш от омагьосания кръг на повтарящите се ситуации, трябва да осъзнаеш урока и да го интегрираш в себе си като полезен опит.

За да направиш промяната в себе си, на което всъщност те учи всеки урок, трябва да научиш уроците на пробуждането, желанието, причинността и търпението.

Пробуждане: „Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили.“ – Хенри Дейвид Торо

Имаш две възможности: да живееш на автопилот, или пробудено и осъзнато. Изборът е твой.

Желание: „Животът не изисква от нас да сме най-добрите, а само да даваме най-доброто от себе си.“ – Хорас Джаксън Браун

„Искам“ е основа на избор, който води до действие. „Би трябвало“ е основа за решение, което води до жертва.

Причинност: „На всяко действие съответства равно противодействие.“ – Сър Исак Нютон

„Каквото повикало, такова се обадило.“ – българска народна поговорка

Причинно-следствената връзка само потвърждава факта, че ти си първоизточникът на всичко, което ти се случва. Единствено ти си отговорен за собствената си съдба.

Търпение: „Бъди търпелив. Когато времето дойде, ще знаеш, че трябва да се пробудиш и да поемеш напред.“ – Рам Дас

Д-р Чери Картър-Скот, из „Ако животът е игра, това са правилата“

kidsadminУрокът се повтаря, докато бъде научен
Прочети повече

Запушена кола = (равно на) откраднато безвремие?

Няма коментари
Вчера беше един от онези луди дни, в които не разбираш кога е миналото времето между 8.30 и 17.30. В тичане по задачи, пазаруване, висене в банка, пред лекарски кабинет, в трафик, говорейки почти нон стоп по телефона в едно забързано темпо, та чак се задъхваш…
Вчера аз бях поела анжгажимента да прибера детето от училище. Реших преди това да оставя вкъщи пълните торби с покупки и отново с бясно темпо хукнах към колата, за да не закъснея в час пик и… видях, че са ме „запушили“. Заозъртах се, почаках 5-6 минути, походих напред-назад нервно покрай автомобила си, но никой не се завръщаше да си премести колата.
Напрегнато погледнах часовника – оставаха 20 минути до часа, в който трябваше да прибера своя второкласник. За мой късмет, времето беше в пролетно настроение, а и училището е на един парк и 2-3 светофара разстояние. Реших да тръгна пеша и добре че бях с ниски токчета, та стигнах с 2-3 минутки закъснение, макар и задъхана, и леко претоплена… Детето ме посрещна с усмивка, силна прегръдка и радостен вик „Мамооооо!“. Излязохме от училището и тръгнахме по преките напът към вкъщи. „Как така си без колата?!“, изуми се Алекс. „Пеша ли ще се прибираме?!“ „Ами, да, момчето ми, ще се разходим малко.“
Темпото първоначално беше умерено, после полека-лека се забави и двамата започнахме да обръщаме внимание на красотата на цъфналите дръвчета, да усещаме аромата на прясно окосената трева в парка, дори напъхахме нослета в любимите ни люлякови храсти и си „парфюмирахме душите“. Говорихме си спокойно, смеехме се, спомняхме си весели истории, споделяхме си за преживяното през деня. Бях му взела банан, все пак след тренировка по футбол е добре да се подсили с плод. Не се разминахме обаче и с един нездравословен сладолед, но пък си го разделихме. Така хапнахме наполовина вредно.
Видяхме люлките, на които го люлеех като мъничък, радостно подвиквахме на „сладките“ кучета, в парка, държахме се за ръце, играхме на „Познай какво е това“ на английски език. Сякаш времето беше спряло, сякаш бяхме някъде другаде, сякаш нищо и никой друг не съществуваше…
Прибрахме се вкъщи и започна прозата – телевизия и интернет за детето, докато аз приготвях вечерята. Дойде си и татко му, поиграха заедно, седнахме да вечеряме. „Тате, а пък днес някой беше „запушил“ колата на мама и тя дойде да ме вземе пеша! Беше ми много хубаво! Забавлявахме се много заедно! Мамо, може ли другия път пак да дойдеш да ме вземеш пеша от училище, дори и да не са те запушили?!“
Колко малко им трябва да нашите деца! Колко много можем да им дадем…с думи, прегръдка, смях и малко откраднато безвремие… А казват, че за всичко трябват пари…
Автор: Невена Басарова-Дичева
kidsadminЗапушена кола = (равно на) откраднато безвремие?
Прочети повече

13 неща, които психически устойчивите родители не правят

Няма коментари

Отлеждането на психически устойчиви деца, които са подготвени да се справят с предизвикателствата на реалния живот, изисква родителите да се откажат от нездравословните, но въпреки това популярни родителски практики, които лишават децата им от психическата сила.

Разбира се, да се помага на децата да изградят устойчива психика не е лесно — това изисква родителите също да са писихически устойчиви.

Да гледаш как децата ти изпитват затруднения, да ги тласкаш към това да се изправят срещу страховете си и да ги държиш отговорни за грешките им е трудно. Това обаче са видовете опит, от които децата имат нужда, за да разгърнат възможно най-големия си потенциал.

Родителите, които тренират мозъците на децата си за живот, изпълнен със смисъл, щастие и успехи, избягват тези 13 неща, според публикация на Ейми Морин в CNBC:

1. Те не одобряват приемането на манталитета на жертва

Това, че е останало извън отбора по футбол или че няма успехи по някой предмет, не прави детето ви жертва. Отказът, провалът и несправедливостта са част от живота.

Вместо да позволяват на децата си да се самосъжаляват или да преувеличават нещастието си, психически устойчивите родители насърчават децата си да превръщат затрудненята, които изпитват, в свои силни страни. Те им помагат да намират начини, по които да предприемат положителни действия, въпреки обстоятелствата.

2. Те не проявяват родителски грижи от чувство за вина

Чувството на вина води до дълъг списък от нездрави родителски стратегии — като например да отстъпите пред детето си, след като сте казали не или да го разглезвате прекалено много по празници.

Психически устойчивите родители знаят, че макар чувството на вина да носи дискомфорт, то е поносимо. Те отказват да позволяват на чувството на вина да им пречи да вземат мъдри решения.

3. Те не превръщат децата си в центъра на вселената

Може би е изкушаващо да направите така, че животът ви да се върти около вашето дете. Децата, които си мислят, че са центъра на вселената обаче, като пораснат са погълнати от самите себе си и смятат, че всичко им се полага.

Психически устойчивите родители учат децата си да се концентрират върху това какво могат да предложат на света — вместо върху това какво им дължи светът.

4. Те не позволяват страхът да диктува решенията, които вземат

Ако държите детето си в защитен балон, това може да ви спести много тревоги. Прекаленото предпазване на децата обаче пречи на тяхното развитие.

Психически устойчивите родители гледат на себе си като на съветници, а не като на пазители. Те позволяват на децата си да се впускат в света и да опитват от живота, дори и когато е плашещо да ги пуснат.

5. Те не позволяват на децата си да имат власт над тях

Децата, които нареждат какво ще яде семейството за вечеря, или тези, които организират как да бъде прекаран уикенда, имат прекалено много власт. Да се държат по-скоро като равни или дори като шефове не е добре за децата.

Психически устойчивите родители овластяват децата си да правят подходящите избори, докато в същото време запазват ясно изразена йерархия.

6. Те не очакват от децата си да са съвършени

Добре е човек да има големи очаквания, но ако се очаква прекалено много от децата, това може да има обратен ефект. Психически устойчивите родители осъзнават, че децата им няма да преуспяват във всичко, с което се занимават.

Вместо да притискат децата си да са по-добри от всички останали, те се концентрират върху това да им помогнат да се превърнат в най-добрата версия на себе си.

7. Те не позволяват на децата си да бягат от отговорност

Няма да видите психически устойчив родител да казва неща като: „Не искам да натоварвам децата си с домашни задължения. Децата трябва да са си деца.“ Те очакват децата им да дават своя принос и да научават уменията, от които имат нужда, за да се превърнат в отговорни граждани.

Те активно учат децата си да поемат отговорност за изборите, които правят и им зачисляват задължения, които са подходящи за възрастта им.

8. Те не предпазват децата си от болката

Трудно е да се гледа как децата страдат от наранени чувства или безпокойство. Децата обаче трябва да се упражняват и да научават от първа ръка как да се справят с дискомфорта.

Психически устойчивите родители осигуряват на децата си подкрепата и помощта, от която имат нужда, за да се справят с болката, за да може техните деца да придобият увереност в способността си да се справят с каквито и да било трудности, които животът ще им предложи.

9. Те не се чувстват отговорни за емоциите на децата си

Може би е изкушаващо да ободрите децата си, когато са тъжни или да ги успокоите, когато са гневни. Регулирането на емоциите на децата обаче им пречи да трупат социални и емоционални умения.

Психически устойчивите родители учат децата си как да бъдат отговорни за собствените си емоции, така че да не се налага други да го правят вместо тях.

10. Те не пречат на децата си да допускат грешки

Без значение дали детето ви е сбъркало няколко задачи в домашното по математика или е забравило да сложи бутонките за тренировката по футбол, грешките могат да бъдат най-големия учител в живота.

Писихически устойчивите родители оставят децата си да грешат — и им позволяват да се сблъскват с естествените последствия от своите действия.

11. Те не бъркат дисциплината с наказанието

При наказанието децата биват карани да страдат за простъпките си. При дисциплината става въпрос за това да бъдат научени как да се справят по-добре в бъдеще.

Психически устойчивите родители също налагат последствия, но тяхната крайна цел е да научат да децата да развият самодисциплината, от която имат нужда, за да вземат по-добри решения в бъдеще.

12. Те не минават напряко, за да избегнат дискомфорта

Да се поддадеш, когато детето хленчи или пък да свършиш домашните му задължение вместо него, е бързо и лесно. Тези кратки пътища обаче учат децата на нездрави навици. Необходима е здрава психика, за да се толерира дискомфорта и да се избягват тези минавания напряко.

13. Те не губят от поглед своите ценности

В днешния забързан свят е лесно човек да бъде погълнат от ежедневните неща, като писане на домашни, домашни задължения и спортни тренировки. Тази сгъстена програма, заедно с натиска да изглеждаме като родители на годината в социалните медии, правят така че много родители губят от поглед това, което е наистина важно в живота.

Психически устойчивите родители знаят какви са техните ценности и правят така, че тяхното семейство живее, съобразявайки се с тях.

Източник: https://profit.bg/investitsii-abv/13-neshta-koito-psihicheski-ustoychivite-roditeli-ne-pravyat/

kidsadmin13 неща, които психически устойчивите родители не правят
Прочети повече

15 психологически прийома, които могат да ни бъдат полезни или изкуството да общуваме с другите

Няма коментари

1. Където това е възможно, не започвайте изречението с думите „Аз мисля…“ и „Струва ми се…“. Това се подразбира от само себе си, щом го казвате, но понякога показва ненужна неувереност.

2. Ако нервничите, а ви предстои нещо отговорно, дъвчете дъвка. Така ще можете да се успокоите, защото подсъзнателно моментът, когато приемаме храна, се асоциира с безопасност.

3. Ако някой ви крещи, запазете спокойствие. Може би с това още повече ще ядосате събеседника си, но след това той ще изпита силно чувство на вина заради своето поведение.

4. Когато няколко души се смеят в група, всеки инстинктивно гледа онзи, който му е най-симпатичен. Или човека, когото би искал да смята за най-близък.

5. Ако отговорът на вашия събеседник не ви допада или чувствате, че не е пълен, не питайте пак. Просто внимателно погледнете човека в очите. Тогава той ще бъде принуден да продължи разговора.

6. Преди важно събеседване си представете, че интервюиращият е ваш стар приятел. Така ще се чувствате по-свободно и ще се вълнувате по-малко.

7. Оказва се, че не само емоциите влияят на мимиката ни, но и обратното е вярно. Така че ако искате да се почувствате щастливи, усмихнете се колкото можете по-широко. В крайна сметка ще се усмихвате напълно искрено.

8. Ако се научите да изразявате малко по-голяма радост от срещата с някого, то с времето ще бъдете искрено радостни да виждате този човек.

9. Хората са склонни да ви отстъпят в нещо малко, ако преди това са ви отказали нещо по-голямо.

10. Физиологическото изразяване на стреса в голяма степен прилича на симптомите на радостна възбуда – тежко дишане, ускорено сърцебиене и т.н. Ако съумеете да погледнете на стресовата ситуация като на предизвикателство, негативният ефект от стреса ще се понижи.

11. Най-често хората не отличават обикновената увереност в себе си от това, че вие наистина разбирате от нещо. Ако с целия си вид показвате, че сте уверени в своите действия, хората сами ще ви търсят.

12. Ако ви се налага да работите много с хора, поставете зад себе си огледало. Много клиенти ще се държат по-вежливо – понеже никой не иска да вижда себе си зъл и ядосан.

13. Ако на събрание очаквате от някого остра критика, старайте се да седнете до този човек. В този случай, най-вероятно той ще омекне и няма да може да ви напада със същата сила, с каквато би го сторил, ако е на известно разстояние от вас.

14. Първа среща е най-добре да организирате в такова място, където можете да получите повече положителни емоции. Впоследствие приятните впечатления ще бъдат асоциирани с вас.

15. Опитайте се при познанство да определите за себе си цвета на очите на събеседника си. Зрителният контакт увеличава вероятността да почувствате взаимна симпатия.

източник: margaritta.dir.bg

 

kidsadmin15 психологически прийома, които могат да ни бъдат полезни или изкуството да общуваме с другите
Прочети повече

35 подаръка, които децата Ви никога няма да забравят

Няма коментари

В ерата на консуматорското потребление децата разполагат с огромно количество играчки. Затова да бъдат изненадани приятно от възрастните става все по-сложно.

Но независимо от времето, в което живеем едно не се е променило – има неща, които са по-важни за едно дете, неща които не може да се купят в нито един магазин.

В следващите редове ще намерите списък (без да е степенуван по никакъв начин), в който ще намерите идеи, които ще ви подскажат какъв подарък си струва да поднесете на едно дете. А колко от тях вече сте подарили на вашето?

1. Подарете му подкрепа

Само една дума на одобрение могат да накарат детето ви да се почувства по съвсем различен начин – състояние, което да го зареди с енергия и мотивация.

Нека децата ви знаят, колко ги цените. Нека знаят, че вярвате в тях.

Не забравяйте да им напомняте за това.

2. Прегръдки и целувки

Бащата казва на 7 годишния си син, че той вече е голям за целувки.

И все пак за децата е важна родителската любов и топлината на прегръдката, независимо дали са на 7, 20 или 30 години! Помнете, че колкото и голямо да е вашето дете, никога не е късно да го прегърнете или целунете и по този начин да изразите своята любов.

И все пак не прекалявайте, защото това може да бъде нож с 2 остриета…

3. Обяд и вечеря с цялото семейство

Съвместните обеди и вечери са прекрасна възможност да се съберете цялото семейство, да обсъдите изминалия ден или плановете за утрешния. Толкова прекрасна, че семейството, което не се храни заедно не се и развива заедно.

4. Чувство за хумор

Намерете време да се посмеете заедно с децата – чувството за хумор е една от малкото черти на характера, която все още не е убила никого.

5. Покажете им как да забелязват красотата

Помогнете на детето си да открива красотата във всичко, което види и във всеки, който срещне. Покажете му разнообразието в изкуството и многообразието в човешките души.

6. Възможността да допуска грешки

Децата са си деца и често са под влиянието на неудържимо веселие, което понякога изисква огромното ви търпение. Дайте им пространство, където могат да експериментират, изследват и грешат. Покажете им, че това не е толкова страшно. Не ги критикувайте.

7. Стабилно семейство

Стабилното семейство е онзи фундамент, върху който децата строят целия си живот. Когато е възможно и имат нужда трябва да получат вашата подкрепа и разбиране.

Постарайте (ако ви е възможно) да съхраните семейството цяло.

8. Подарете му желание за постигане на повече

Поощрявайте амбициозните желания на вашето дете.

Това ще му позволи да постигне много или поне да се опита да постигне повече от останалите – може би дори повече, отколкото можете да си представите.

9. Подарете му време

Времето е единствения подарък, който никога няма да може да върнете назад. И това е един от най-ценните дарове, които можете да поднесете на своето дете.

Подарете им време с вас, работата ви може да почака…

10. Внимание

Времето само по себе си не е достатъчно.

Трябва да сте изцяло в него, да сте тялом и духом с детето си.

А не просто да отбиете номера като го заведете в парка, а в главата ви все още да работите! На пръв поглед това звучи естествено, но все по-често изпитваме затруднения да се фокусираме и да бъдем истински с детето си.

Бъдете близо до него! Не изпускайте моменти.

11. Научете го да проявява състрадание

Животът често е несправедлив!

И когато нещо нечестно се случи, научете детето си да не остава пасивен страничен наблюдател, а да помага на онзи, който се нуждае от помощ.

12. Подарете му умението да цени

Един от най-добрите подаръци, който можете да направите на детето си е да го научите да цени това, което има, но да не спира там, където е в момента.

13. Любопитство

Запалете двигателят на прогреса у вашето дете, който за кратко наричаме любопитство. Научете го да задава въпроси и да търси отговори.

„Стига си задавал толкова много въпроси!“

…са думите, които никога не трябва да излизат от устата ви.

14. Решителност

За постигането на успех е нужен не само късмет, добра подготовка. Много помага и умението да проявявате решителност, а за това е необходима сила на волята.

15. Самодисциплина

Децата трябва да се научат на много неща: как да се държат, как да се разбират с останалите, как да постигат цели, да осъществяват желания.

Разбира се, основна част от възпитанието е дисциплината, но не я градете въз основа на забрани, а се постарайте да я градите в позитивна и полезна насока.

16. Подарете му поощрение

Думите имат огромна сила. Думите, които казвате всеки ден на детето си могат както да го подкрепят, така и да го накарат да се отчае. Затова, подбирайте ги внимателно.

17. Създайте у детето желание да твори

Благодарение на интернет да твориш и да се учиш на нещо ново стана много по-лесно и оправданията, че не разбирате от нещо вече не вървят. Поощрявайте в детето креативност. Светът има нужда от хора, които са способни да създават…

18. Научете го на щедрост

Научете детето си да бъде щедро с вашите неща сега, за да може да е щедро и със своите собствени. И все пак внимавайте да не подари цялата ви къща…

19. Научете детето си на духовност

Вярата извисява нашата представа за вселената, нашия свят и живот.

Щеше да бъде много лесно ако в съзнанието на децата автоматично беше програмирано, че те се състоят не само от плът и кръв, но и от ум, сърце, душа и воля. И че решенията взимани от тях в живота, трябва да се основават не само на това, което изисква плътта и кръвта, а ума и душата. Уви, тази задача трябва да я свършим ние, техните родители…

20. Научете го на честност

Децата, които от малки се учат да бъдат честни имат много по-големи възможности да останат такива като пораснат. А и честните хора като правило се чувстват по-добре и се наслаждават повече на живота. И най-важното – спят спокойно през нощта.

21. Заредете го с надежда

Надеждата придава сили, формира издръжливост и ни зарежда с решимост. И дори в трудни времена и моменти на отчаяние тя ни помага да вървим напред.

22. Въображение – един от най-ценните подаръци

Живота се променя все по-бързо и по-бързо с всеки изминал ден, а утрешният делник със сигурност не прилича на днешния. Този нов свят се създава от онези хора, които умеят не само да включват своето въображение, но и да го използват целенасочено.

23. Осъзнатост

Възпитаването на децата е важно и отговорно занимание, което изисква висока степен на осъзнатост. Добре си изяснете кой сте и какво искате да постигнете.

И задължително научете и вашите деца на това.

24. Влечение към знанието

Страстта към знанието няма нищо общо със зубренето в училище.

Това е качество, което се отглежда в семейството. Така че, четете, задавайте въпроси, анализирайте и подлагайте на съмнение нещата от живота заедно с вашите деца.

Давайте им пример, покажете им как да мислят и да научават нови неща.

25. Подарете им страст към природата

Децата, които се учат да ценят света около себе си в последствие се грижат за него.

Често ги караме да поддържат чистота и порядък у дома. Защо да не ги научим да се грижат за чистота и порядък и извън него?

26. Желание да опитват нещо ново

Нека научим децата на желанието да опитват нови неща. И то не само, за да се наслаждават на разнообразието в живота, но и да разберат какво им харесва и на какво са способни. И да, това не изисква чак толкова много пари.

27. Подарете му оптимизъм

Песимистите не променят света. Това е дело на оптимистите.

28. Умението да се гордеят и радват на победите

Празнувайте малките победи в живота.

В края на краищата тези малки или големи постижения по време на детството изграждат увереност и с годините стават все по-важни.

29. Научете ги да обичат света около себе си

Самотата е едно от онези обстоятелства, които ни изяждат, когато пораснем. Научете детето си да обича света около себе си, да го приема с отворени обятия. Покажете му красотата на общуването с хората и богатството на приятелите.

30. Научете го да се придържа към ценностите си

Децата, които знаят как да оценят себе си обикновено са по-уверени и имат изградено силно чувство на собствено достойнство и самоуважение. В резултат на това те порастват със собствени ценности, към които се придържат.

31. Покажете на вашето дете, че е уникално

Нашите различия ни правят ценни – и за нас и за обществото.

Помогнете на детето си да разкрие потенциала си и да демонстрира с гордост на света онова, за което могат да го оценят по достойнство онова, по което се отличава…

32. Научете го да говори с вас

Канете често малчугана да сяда на коленете ви, за да поговорите!

Това е едно от най-важните неща, на които може да научите детето си, ако искате и когато порасне да бъде отново близък приятел с вас, който споделя тревоги и радости.

33. Любов към домашното огнище

Да знаеш, че вкъщи те обичат и чакат, да знаеш, че вкъщи ще намериш уют и топлина – това са едни от най-приятните и вдъхновяващи усещания в живота.

Дава ли вашият дом тази топлина на детето ви?

34. Вярност към човека до тях

Вярност – това е поведение присъщо не само на нашите тела, но и действието на очите, ума, сърцето и душата. И да, децата забелязват и много тънко усещат такива неща.

35. Любов

За къде без нея?

http://www.highviewart.com/cvetno/35-podaraka-koito-detsata-vi-nikoga-nyama-da-zabravyat-bez-4-prosto-sa-obrecheni-3927.html

Автор: Петя Кутлева / Източник: Lifehack.bg

kidsadmin35 подаръка, които децата Ви никога няма да забравят
Прочети повече

Що е то парти етикет?

Няма коментари

На 10 март от 11 ч в приятелска и уютна обстановка деца и родители взеха активно участие в практически урок на тема: Добри обноски и парти етикет.

Защото всеки момент и всяка възраст са подходящи за добри обноски. Вежливите маниери, приложени в ежедневието, правят децата още по-добри и спестяват неприятни ситуации – разлята супа върху покривката по време на хранене, изпусната и счупена чаша и забележката към детето за всичко това.

Деца и родители си подариха едно вълнуващо семейно преживяване, където чудесно съчетаха полезното с приятното и научиха:

Що е то парти етикет? Как се хапва на коктейл или парти? И още:

  • Как да държат чаша, салфетка и чиния едновременно, така че да е удобно?
  • Как да подаряват подаръци и цветя и дали се подаряват цветя на мъж?
  • Кого да поздравят първо и какъв поздрав да изберат?
  • Как да реагират, ако вече имат този подарък?
  • Каква да е стойността на подаръка и има ли разлика между стойност и цена?
  • Как децата да се забавляват истински по време на рожден ден и да няма обидени и разплакани?
  • Как децата сами да си изберат подходящо облекло за празника?
  • Какво да направят, ако в един ден детето е поканено на два рождени дни по едно и също време?
  • Как да създават приятелства в непозната обстановка?

Водещ на събитието бе Невена Басарова-Дичева, признат и обичан специалист по добри обноски за деца и възрастни.

Децата хапнаха пица според правилата за етикет при хранене, научиха как да се държат на коктейл и какво да е поведението им, докато си избират храна от шведска маса. Забавляваха се с игри по добри обноски и разбира се получиха и подаръци.

Екип на Академия за Добри Обноски

 

kidsadminЩо е то парти етикет?
Прочети повече

Амбициозната майка възпитава неуверени деца, а подкрепящата майка възпитава амбициозни деца

Няма коментари

Предлагаме на Вашето внимание едно интервю с на Първа Детска Академия за Добри Обноски пред сп. Business Lady, в което ще намерите полезна информация относно възпитанието на децата и изграждането на ценности:

  1. Госпожо Басарова, намират ли приложение християнските ценности и добродетели в работата ви с децата и цялостната дейност на Академията?

Разбира се, тъй като християнските ценности всъщност са общочовешки, не може да не намират приложение в работата на Академията и в обучението на децата. Всичко, свързано с добротата, уважението към другия, включително и уважението към религията на другия, са неща, на които обръщаме подобаващо внимание. Да си призная обаче, малко се отдалечаваме от идеята за смирението. Защото изграждането на успешна личност минава през отстояване на собствените си позиции и създаване на консенсус. Тоест – разбирателството с околните да се основава на съгласие, а не просто на приемане на тяхната позиция.

  1. Къде е мястото на обществената отговорност и съпричастност в ежедневието на хората и бизнеса?

Мисля, че е хубаво всеки да намери своя начин да прави добро и да бъде социално отговорен. Едни правят дарения, други работят доброволно в името на нещо, трети повишават информираността. Така че директно на въпроса – мястото на обществената отговорност в ежедневието е значимо. Все по-важно за успеха на един бизнес става това, той да работи и за благото на обществото. И все по-важна характеристика на успешната личност е това да дава и да помага.

  1. Смятате ли, че добротата и човечността на индивидуално ниво одухотворяват личността и работят за нейния просперитет в личния и професионалния живот?

Определено смятам така. На първо място, човечността ни помага по-лесно да преодоляваме трудностите по пътя, в което се включва и умението бързо да преодоляваме разочарованията си от определени хора в личен и професионален план. Няма лоши хора, има лоши ситуации. И на второ място, човечността и емпатията ни позволяват по-лесно и по-ефективно да общуваме. Ако това не е важна предпоставка за просперитет, кое е?

  1. Преди дни проведохте семинар за мъдри родители „Как да НЕ отгледаш НЕхранимайко“. Какво Ви провокира да изберете точно тази тема? Споделете някои полезни ходове как да НЕ възпитаваме НЕхранимайко?

Темата на семинара е изключително важна и интересът към него го доказа. Полезни ходове? Те не са малко. Личният пример, споделената отговорност, споделените емоции и възпитаването на самостоятелност са все неща, на които един мъдър родител добре да обърне внимание. Но най-важното е да очертае ясна граница между правилата и свободата. Това може да стане посредством методиката „Гъвкава дисциплина“, специално разработена от мен, която учи как да възпитаваме в децата дисциплина и уважение към правилата, и в същото време им даваме свободата и простора да се развиват.

  1. Споделете своя опит, препоръки и практически съвети как родителите да скъсят дистанцията с децата си и да улеснят общуването помежду си?

Не е задължително винаги да скъсяват дистанцията. Според мен родителят не може и не бива да бъде приятел на детето. Той е много повече от това. Задължително обаче е изграждането на отношения на зачитане и уважение. Ние сме личности, но и децата ни са личности. Да, до определен момент те зависят много от нас. Но както казвам, амбициозната майка възпитава неуверени деца, а подкрепящата майка възпитава амбициозни деца. Това е пътят.

  1. През добрите обноски и адекватното общуване в детството до изграждането на успешни личности като възрастни. Това ли е най-прекият път към щастието и Вашата лична кауза?

Това е пътят и той изобщо не е пряк .Той е осеян с много трудности, с лична несигурност, с въпроси „Така ли трябваше да го направя? Постъпих ли правилно?“. Знаете ли колко много майки често, когато се скарат на децата си с рязък тон, после се прибират в спалнята се обвиняват за това плачат? За съжаление няма как да се родим мъдри родители, нито пък в училище или в университета да ни научат на това. За щастие, има места като Академия за Добри Обноски, където помагаме на родителите да възпитават добри и успешни деца.

  1. Какви според вас са най-честите проблеми, с които се сблъскват родителите и как да се справят с тях?

Проблемите са най-различни – от недостиг на средства дори за нещо съвсем дребно до презадоволено дете, което не цени това, което има и не умее да се радва на прекрасни преживявания. От неспособност детето да се социализира до хиперактивност или агресия. А как се справят? Въпросът предполага, че се справят. А за съжаление не винаги е така. И всъщност се оказва, че понякога тези, които се опасяват, че не са добри родители, всъщност са точно такива. Защото строгият родител, може да бъде добър.

  1. Доколко добрите обноски вървят ръка за ръка с доброто и може ли едно дете да няма добри обноски и да е добро?

Доброто отношение към околните, способността едно дете да общува, да отстъпва, но и да отстоява позициите си, са част от добрите обноски. Те са нещо много повече от ходенето с изправен гръб и правилната употреба на нож и вилица. Добрите обноски са цял комплекс от умения и способности, които дават на децата (а и на възрастните) умения да се представят по най-добрия начин във всяка една ситуация – когато са на гости или на детската площадка, на училище, на кръщене или вкъщи. Добрите обноски изграждат характер. Характер, който допринася за победи и приятелства. И това е дълбокият смисъл в това децата да ги усвояват.

  1. В Първа Детска Академия за Добри Обноски учите децата да общуват и да създават приятелства. Това помага ли им и в каква степен в бъдеще да изградят успешни бизнес партньорства?

Разбира се! Връзката между тях е ясна и много пряка. Вярваме, че умението да създаваш приятелства по-нататък се превръща в умение да създаваш партньорства. И това умение е изключително важно да се формира от ранна детска възраст. Защото можеш да имаш диплома от престижен университет, да знаеш няколко езика и въпреки това да не си успешен в живота. Включително и като родител.

  1. Кои са обноските, които едно дете или пък възрастен не бива никога да забравят да носят със себе си?

Това са добрината, усмивката, зачитането на околните. Но както казваме в Академията, добрите обноски никога не излизат във ваканция.

Вашето послание към читателите на сп. Business Lady?

Да вдъхвахме вяра на близките си когато и както можем….

 

Едно интервю с Невена Басарова-Дичева на сп. Business LADY, бр. 18  Невена Басарова-Дичева е признат и обичан специалист по добри обноски, основател и управител на Първа Детска Академия за Добри Обноски, където деца, тийнейджъри и техните родители се обучават как подрастващите да се държат в обществото, как да спазват добрите маниери и правилата на общуване. Създава иновативната методика „Гъвкава дисциплина“, с помощта на която децата се възпитават в уважение към правилата и в същото време имат свободата и простора да се развиват.

Невена създава академията след дълги години професионална подготовка в областта. Участвала е в обучения за личностно развитие и себепознание, преминала е поредица от курсове и тренинги за управление на стреса, повишаване ефективността при вземане на решения в проблемни ситуации. Завършила е тригодишно обучение за спецификата на общуване и възпитанието на деца и контролиране на детската агресия в най-ранна възраст. Сертифициран треньор е по емоционална интелигентност и специализира „Психологично консултиране и въведение в психотерапията“. Участвала е в международни семинари за обучение по протокол и бизнес етикет. Владее английски и италиански езици.

Носител е на годишна награда на сп. Business Lady в категорията „Обучение и развитие“ за въведените добри практики и ефективен мениджмънт в областта успешното личностно развитие и лидерство.

По образование Невена е юрист и магистър по Международни икономически отношения. Майка е на един син и умее да създава приятелства с деца от всякакви възрасти. За себе си тя казва: „Обичам да общувам с децата и да виждам света през техните очи. Вярвам, че с подкрепа и обич, те могат бъдат смели в мечтите си, осъзнати в действията си и хармонични във взаимоотношенията си. Тоест да бъдат щастливи!“

kidsadminАмбициозната майка възпитава неуверени деца, а подкрепящата майка възпитава амбициозни деца
Прочети повече

С добри обноски на маса

Няма коментари

На 22 февруари от 19 ч в приятелска и уютна обсновка повече от 20 деца заедно с техните родители взеха активно участие в практически урок на тема: Добри обноски на маса за деца и родители.

Защото всеки момент и всяка възраст са подходящи за добри обноски. Вежливите маниери, приложени в ежедневието, правят децата още по-добри и спестяват неприятни ситуации – разлята супа върху покривката по време на хранене, изпусната и счупена чаша и забележката към детето за всичко това.

Деца и родители си подариха едно вълнуващо семейно преживяване, където чудесно съчетаха полезното с приятното и научиха:

  • Кои са най-важните и задължителни обноски по време на хранене?
  • Как детето само да подрежда масата правилно и красиво?
  • От коя страна е правилно да поставяме салфетката?
  • Как се държат правилно приборите и какви са стиловете при поставяне на приборите „в почивка съм“ и „приключих“, така че домакинът или сервитьорът да знаят какво да правят с чинията?
  • Къде е правилното място на мобилния телефон?
  • Кои са темите, които никога не бива да обсъждате на маса, ако искате храненето да е приятно?
  • Какво да правим, ако храната не ни харесва, за да не обидим домакинята?
  • Как се подава правилно солта?

И още много други интересни и важни техники.

Водещ на събитието бе Невена Басарова-Дичева, признат и обичан специалист по добри обноски за деца и възрастни.

Децата хапнаха супа според правилата за етикет при хранене, научиха как да държат правилно приборите за хранене и така по-лесно да успяват да си нарязват пържола, зеленчук или плод. Забавляваха се с игри по добри обноски и разбира се получиха и подаръци.

Поради големия интерес практически урок по Добри обноски на маса за деца и родители ще се проведе отново на 22 март от 19 до 20 ч., отново в Play Park Bulgaria Mall.

Екип на Академия за Добри Обноски

kidsadminС добри обноски на маса
Прочети повече

Как да завързвате познанства на коктейл или друго събитие

Няма коментари

“Искате ли да ви помогна с чинията?” Така зададен, извън контекст, този въпрос звучи като мило предложение от страна на учтив сервитьор. В действителност обаче това може да бъде началото на един добър и ползотворен бизнес контакт.

Може би ще ви прозвучи малко несериозно, но истината е, че начинът, по който можем да се запознаем с някого на обществено събитие, много прилича на класическия флирт. Както в любовта, така и в бизнеса, най-трудната стъпка е първата. Никога не сме сигурни кой точно е правилния момент да се представим, дали пък не е добре някой друг да ни въведе в ситуацията и да ни запознае с хората в нея и какво е най-подходящо да кажем в самото начало.

Добрата стара Англия е царицата на създаването и функционирането на мрежи от контакти. По време на кралица Виктория, правилата в общуването са били толкова много и така строги, че се е налагало с тяхното изучаване и следване да се заемат специални хора. Всяка млада дама или току-що възмъжал джентълмен трябвало да бъдат въведени в обществото по строго определен начин. Затова се организирали балове, вечеринки, матинета и всякакви подобни събития, където бъдещите герои на времето трябвало да влязат в специални социални среди. За точните срещи с правилните хора са се грижели добре обучени в обноските и общуването специалисти, наричани понякога в учебниците по етикет „контактьори”. Според класическия английски етикет те трябвало стилно и плавно да представят един на друг подходящите брачни или служебни партньори, да омекотят напрежението от запознаването и небрежно да подхвърлят една-две теми на разговор.  Тези своеобразни някогашни пиари са били високо ценени и доста добре платени.

Всичко се случва бързо в днешно време, затова правилата на стара Англия остават предимно в дебелите книги. Но сега, както и някога, обществените събития се провеждат не само, за да се чества годишнина, да се демонстрира състоянието и имиджа на компанията, но и да се създаде добра база от потенциални контакти. Както знаем, добрият бизнес е повече въпрос на познанства, отколкото на пари. Ето защо на всяко голямо парти, независимо дали е коктейл, вечеря или неформално барбекю, запознаването и представянето е основна част. Най-важното правило е да отидете на събитието само, когато сте поканени. Разбира се, практиката знае доста случаи, в които амбициозни хора се появяват шеметно, правят впечатление и пробиват, но това е по-скоро филмов сюжет, отколкото действителност. Да получиш покана вече е признание – асоцииран си в дадена среда, където са готови да те приемат или се гордеят с присъствието ти в нея.

За да създадете контакт с когото и да било на едно събитие, трябва да се движите. Буквално. Никой няма да ви забележи, ако стоите в някой ъгъл, прегърнали чашата с вино или си играете с телефона. Според етикета чашата на коктейл се държи в лявата ръка, за да можете с дясната да се здрависвате и запознавате. Движете се спокойно и първо се огледайте за хора, които познавате. Покрай тях лесно може да завържете нови контакти. Ако искате да се представите на точно определени хора, можете да помислите предварително или пък на място за човек, който би могъл да свърши това. Редно е вие да бъдете представен на по-високостоящ в йерархията човек или пък на дама. Този викториански подход е много добър, защото така можете да бъдете представени по най-добрия начин – с всичките си титли, заслуги и качества. Съгласете се, че ако се представяте сами, изобщо не е удобно да застанете срещу непознат и да кажете “Аз съм доктор на науките, преди десет години построих летището и съм продал тонове петрол на Саудитска Арабия…” например.  Най-малкото звучи нескромно и няма да ви запомнят с добро. Друго е обаче, ако тихо поклащате глава, докато вашият “контактьор” разказва за служебните ви завоевания.

Разбира се, не трябва да абсолютизираме ролята на третото лице – все пак живеем във време, когато достойно можем да се запознаем с някого и сами. Най-важното е да изберете точния момент. Когато сте на коктейл например, гледайте да не пристъпвате към човека, когато можете да го притесните – например, когато устата му е пълна или пък ръцете му са заети с чиния и чаша. Ако имате точно определен човек, с когото искате да се запознаете, приближете се към него, когато е настъпил онзи момент, поетично наричан от руснаците “когато прелитат музи” – мъничкият миг на тишина. В случай, че е сам, можете да го поздравите с наздравица и така да започнете разговора. Ако пък е в група, присъединете се тихо към нея и в мига на тишина поздравете с тост всички.

Забранените теми за разговор са историите, свързани с тъжни преживявания, като смърт и болести, религиозните спорове или политическите агитации и ожесточени дискусии. Спестете си и сексуалните шегички с непознати, както и по-пикантните коментари за хората наоколо, защото никога не знаете кой с кого е и какво знае за него. Не е добра идея да започвате разговор с непознат, като обсъждате недостатъците на домакина или пък незадоволителното качество на напитките и храната. Най-успешната стратегия за старт на разговор с непознат е да го накарате да се почувства специален. В този смисъл, ако имате за какво да похвалите или да се възхитите на човека, с когото искате да се запознаете, направете го. Започнете с елегантно извинение от рода на “Извинете, че ви прекъсвам…”, “ Съжалявам, ако ви безпокоя…” или “Простете за намесата ми…” и веднага след това чистосърдечно кажете каквото мислите. Веднага след встъпителните си думи кажете нещо от рода на “Между другото, пропуснах да ви се представя…” или “Нека да ви се представя…”. Ако имате общи познати или поле, в което се засичат интересите ви, можете да го споменете – така давате възможност на човека отсреща да стъпи на нещо познато и да ви свърже с определени среди или емоции. Ако искате да ви асоциира с общ познат, трябва да сте сигурни, че този човек стои високо в неговата ценностна система. В противен случай несъзнателно ще ви бутне в графата “познат на неприятен човек”. Подхванете тема, в която и двамата плувате добре или пък имате какво да питате човека отсреща. Разбира се, важно е при първия контакт да останете дискретни и да не любопитствате прекалено много. Или пък да не бъдете досадно настоятелни в каквото и да било. Кратко представяне, усмивка, лежерен разговор за работа (ако събитието го предполага), хоби, общи интереси или познати или в крайна сметка за времето, са достатъчни да оставите траен спомен. Много е важно след това да не се впиете в новия си познат, а да го оставите да осъществява още контакти и да разговаря и с останалите гости на събитието.

При запознанството вашата задача е да създадете добро впечатление. Затова не говорете твърде много за себе си, не питайте прекалено много за лични въпроси или такива, свързани с тънкостите в работата, и не прекалявайте с любезниченето. След първите думи и общите разговори, дайте своята визитна картичка – така новият ви познат ще ви отговори, като ви даде своята. След това, можете спокойно да пожелаете приятна вечер и да оставите човека в компанията на другите гости.

Автор: Мария Касимова за сп. „Мениджър“

kidsadminКак да завързвате познанства на коктейл или друго събитие
Прочети повече

С добри обноски на празника на любовта

Няма коментари

В навечерието на 14 февруари – празникът на влюбените, малко са тези, които не искат да изненадат по незабравим начин своята половинка. Независимо дали сте заедно от няколко месеца или от 20 години, винаги е приятно да отпразнуваш любовта си по вълнуващ начин.

Може би ще се изненадате, но съществуват правила за поведение, свързани с добрите обноски и етикет при празнуването на Свети Валентин. Ако наистина искате празникът да остане незабравим за двете половинки от едно прекрасно цяло, добре е да следвате няколко съвета по добри обноски специално за Деня на влюбените.

Ако Вие сте „отговорникът“ по организацията на празничната вечер, изберете място за празнуване, което ще се хареса на вашия партньор и ще го впечатли. Ако имате различни предпочитания, например обичате шумни места, а половинката ви предпочита тихи и спокойни, може да я изненадате, като се съобразите с нея. Това е мил жест, който показва, че сте готов да пренебрегнете предпочитанията си, а тя да е доволна.

Не си позволявайте да закъснеете! Защото по този начин рискувате да развалите празничния дух на цялата вечер. На всеки се случва да закъснее, но точно за този празник би могло да се приеме като проява на неуважение и липса на джентълменско отношение. Така че е добре да предвидите обичайния празничен трафик и да сте навреме за срещата, при това спокоен и широка, искрена усмивка.

Изберете си подходящото празнично облекло. Добре е да изглеждате по-различно от всекидневието, но е важно и да не сте прекалено „нагласени“ и да се чувствате некомфортно. И все пак помнете – по-добре overdressed, отколкото underdressed. Дами, ако кавалерът ви не е фен на строгите костюми, не е добра идея да залагате на рокля с гол гръб. Съобразете се, така че да сте в тон. Правилото е: дамата съобразява своя тоалет – по-официален или smart casual според облеклото на господина до нея. Ако сте с обувки на ток, а мъжът с вас не е особено висок, за предпочитане е токчето да е по-ниско. А и нека си го кажем като жени – така ще е и по-удобно и можете в някой момент да се отдадете на танци.

Покажете специално отношение с дребен жест. Направете нещо различно, като например изключете звука на телефона си или го оставете настрани. Нека тази вечер да е само за Вас двамата, без вайбър, инстаграм и отбелязване с фейсбук. Запазете романтиката само за вас! Гледайте любимия или любимата в очите, използвайте езика на тялото, за да покажете преливащата любов. Припомнете си весели случки от връзката или брака, посмейте се, покажете специално отношение в този романтичен ден. Все пак, не преигравайте, искреното и неподправено отношение е винаги предпочитаното.

Ако случайно сервитьорът се забави повече от допустимото или храната не е приготвена по ваш вкус, не си разваляйте вечерта с ругатни, негативно настроение и порицание за несполучливия избор на ресторант. Използвайте времето за приятни разговори и им се насладете.

И още нещо: изберете подарък, различен от тривиалните мечета, сърчица и червени балони! Бъдете оригинални: хубава книга с романтични разкази, поезия, колаж от Ваши снимки, билети за театър или концерт биха били истински впечатляващ подарък.

И накрая нещо, наистина много важно: ако сте женени с деца, непременно се погрижете да осигурите баба или леля, която да гледа малките докато сте навън, за да можете спокойно да се отдадете на емоцията необезпокоявани.

И в никакъв случай не се изкушавайте да прекъснете романтиката „само за секунда“ романтиката с изкушаващ телефон в ръка и с уж само един въпрос: „Изяде ли си детето вечерята? Спи ли вече? А пита ли за нас?“

Бъдете добри един към друг и се отнасяйте с добри обноски в любовта!

Автор: Невена Басарова-Дичева за Woman.bg

Прочети повече на: https://www.woman.bg/po-zhenski/s-dobri-obnoski-v-denya-na-vlyubenite.54846.html

kidsadminС добри обноски на празника на любовта
Прочети повече