От прането до приготвянето на храната – ежедневни мерки за защита на семейството ни.
Можете ли да се разболеете от COVID-19 от храната? Как да перем сега? Обикновените домакински задачи са се превърнали в източник на несигурност и тревожност за семействата, опитвайки се да
опазят здрави своите близки, докато ги вършат. Широкоразпространената не вярна информация за вируса излага всички на риск и добавя стрес от факта, че трябва да филтрирате истина от лъжа.
Няколко години след като основа Първа детска академия за добри обноски, експертът по социален и международен бизнес етикет Невена Басарова-Дичева е готова и с първата си книга. „Детска академия за добри обноски“ (изд. „Софтпрес“) е пълноцветен и практичен наръчник за деца и родители, илюстриран от Стелияна Донева.
В изданието Басарова събира най-важното от своя опит в обучението по етикет и общуването с децата. С помощта на илюстрациите книгата се превръща във вълнуващо приключение, което помага на читателите да откриват света около себе си с уверена усмивка.
„Детска академия за добри обноски“ не е просто сборник с правила за това как да държим вилицата и ножа, защото добрите обноски не се изчерпват с етикета при хранене. Те ни помагат да се справяме във всякакви социални ситуации, да разрешаваме конфликти, да създаваме добро първо впечатление и да печелим приятели. „С тази книга искам всяко дете да получи достъп до знанията и уменията, които ще му помогнат да расте щастливо, уверено и в безопасност – разказва авторката. – Добрите обноски са в основата на така наречените „меки умения“, които са изключително важни за развитието на всеки от нас както в обществото, така и в кариерата.“
На страниците на „Детска академия за добри обноски“ ще намерите ясно структурирани теми и конкретни съвети, които балансират между усвояването на меки умения (как да правим добро впечатление при запознанство, как да печелим нови приятели, да бъдем любезни и да отстояваме личното си пространство, как да бъдем добре приети в училище и в детската градина), развитие на емоционална интелигентност (как да управляваме гнева и страха си) и съвсем практични съвети за това как да се храним възпитано и да хапваме лесно „трудни“ храни, как да се ръкуваме правилно и да общуваме безопасно в интернет. С помощта на главните герои на книгата – Криси и Алекс – децата ще усвоят нови знания и умения, които да приложат в ежедневието, а Невена ще ги напътства.
„Детска академия за добри обноски“ може да бъде в помощ и на учителите. Със забавните задачи, които съпътстват всеки урок, книгата се превръща в безценно помагало за овладяване не само на доброто възпитание и тънкостите на етикета, но и за развитието на емоционална интелигентност и умения за общуване.
„Аз имах огромното удоволствие да работя с госпожа Невена Басарова и да бъда неин ментор. Тя е един от най-рафинираните преподаватели в областта на етикета и добрите маниери не само в България, но и в световен мащаб. Познанията ù в тази област са на много високо ниво, което прави обученията ù много ценни, интересни и търсени“ – разказва Мариан Паркър, експерт по бизнес етикет. „Етикетът е един от основните компоненти за успех на нашите деца не само в професионален, но и в личен план. Тъй като добрите маниери трябва да се преподават и усвояват от най-ранна възраст, госпожа Невена Басарова би била най-правилният ви избор“ – допълва тя.
Според Басарова животът на съвременните деца е изпълнен с предизвикателства и непредвидени ситуации. Задачата на родителите, учителите и обществото е да им дадат всички инструменти, от които имат нужда, за да растат успешни, щастливи и да достигнат пълния си потенциал, смята тя. „Детска академия за добри обноски“ е нейната крачка в тази посока.
На 10 декември Невена ще се срещне с читатели и ще раздава автографи на щанда на издателство „Софтпрес“ (номер 117) на Панаира на книгата от 11:00 и от 17:00 ч.
Невена Басарова-Дичева е основател и управител на Първа детска академия за добри обноски и създател на иновативната методика „Гъвкава дисциплина“. Невена е сертифициран треньор по Емоционална интелигентност и специализира „Психологично консултиране и въведение в психотерапията“. Участвала е в международни семинари за обучение по бизнес етикет и протокол. Тя е сертифициран консултант по социален етикет в престижната школа Minding Manners International в Лондон и сертифициран експерт по бизнес етикет от М. Паркър – лицензиран обучител на Washington School of Protocol във Вашингтон, САЩ.
Заглавие: Детска академия за добри обноски
Автор: Невена Басарова
Редактор: Виктория Иванова
Илюстрации: Стелияна Донева
Корица: Радослав Донев
Страници: 120
Цветни страници
Дата на издаване: 10.12.2019
ISBN: 9786191515165
Размер: 165×230
Тегло: 0.11 кг
Тази новина и други визуални материали можете да изтеглите тук.
За допълнителна информация:
Милена Ташева
[email protected]
0878889349
В серия от статии ви представяме съвети, които идват от света на психологията, и имат за цел да ни помогнат да станем по-добри, успешни и щастливи личности. За амбициозна цел като тази, са ни нужни дълбоки проучвания, но за ваше улеснение, нашите материали синтезират най-важното от научната сфера, превеждайки го на достъпен език. В тази статия ще откриете насоки за по-пълноценен живот, които прилагани в ежедневието, биха могли да променят живота ви. Приятно четене!
1. Приятелства
Хората, които имат ценни приятелства в живота си, са по-щастливи от останалите. Според учените не е от значение дали имаме голяма мрежа от приятелства или не. Това, което е важно, е дали споделяме нашите лични чувства с приятели или роднини.
Активното общуване е силен инструмент за култивиране на позитивни емоции.
През 2002 г., Ед Динър и Мартин Селигман провеждат проучване в Университета на Илинойс с 10% от учениците, които имат най-високи показатели, измерващи личното им щастие. Оказва се, че тези студенти имат силни връзки с приятелите и семействата си, както и прекарват повече време с тях.
Позитивните психолози също така установяват, че хората, които извършват дейности в помощ на другите, са по-щастливи, така както и хората, които умеят да споделят и общуват ефективно с обкръжението около тях. Подобни проучвания сочат, че едни от важните фактори за водене на удовлетворителен живот са социалните контакти на работното място, както и на поддържането на позитивни семейни отношения.
2. Емпатия
Хората, които са доброволци или просто са загрижени за останалите, са по-щастливи. Доброволчеството може да е към група, клуб, организация или просто да е изразено като помощ към колега или съученик, който е в затруднение.
Повечето хора, които са загрижени за останалите, без да очакват награда или полза от тази помощ, отчитат много по-високо удовлетворение от живота си. Освен това, позитивните психолози откриват връзка между нашето здравословно състояние и милосърдието, което проявяваме.
3. Упражнения и физическо здраве
Движението, правилното хранене, сънят и излагането на слънце са благоприятни фактори за нашето удовлетворение от живота.
3.1. Упражнения
Проучванията в областта показват, че физическата активност има положително влияние върху настроението ни.
Според д-р Фокс упражненията водят до отделяне на хормона ендорфин, който ни кара да се чувстваме добре. Редовните тренировки влияят върху подобряването на психичното ни здраве и намаляват нивата на депресията. Едно от най-добрите медицински списания – The Cochrane Review – представя поредица от 23 научни изследвания, които показват огромната роля на упражненията върху намаляването на депресията.
3.2. Правилно хранене
Съществува връзка между нашия начин на хранене и психическото ни състояние. Мазнини от групите Омега 3 и Омега 6 намаляват риска от сърдечни заболявания и симптомите на депресия и увеличават нивото на щастие.
През 2004 г., д-р Хакарайнен и екипът му правят проучване сред 133 участници, които записват храните, които са консумирали ежедневно. Учените установяват, че високата консумация на полуфабрикати, маргарин и животинска мазнина увеличават депресията, безпокойството и безсънието. Консумацията на захар също влияе върху нашето психично състояние. Ефектът на захарта върху мозъка е подобен на този от кокаина.
Балансираният начин на хранене е препоръчителен за нашето физическо и духовно балансиране.
3.3 Слънчева светлина и въздух
Според проучвания на д-р Пол Дезан към болницата на New Haven Hospital в Йейл, липсата на светлина води до по-ниска енергия, потиснато настроение, летаргия и сънливост.
Слънчевата светлина ни позволява да абсорбираме витамин D, който e важен фактор за нашето здраве и има положителен ефект върху общата ни кондиция.
3.4. Сън
Според изследване на учени от Университета в Чикаго, сънят подобрява паметта, и възприемането на информация. Друго проучване от 2007 г. включва 68,418 участници (деца и възрастни), които попълват въпросник. Установено е, че нездравият сън е свързан пряко с проблеми в семейството, училището, здравето или е признак на депресия.
Добрият сън пък води до по-добро настроение и повишена концентрация и активност.
4. Състояние на “поток”
Според психолога Михай Чиксентмихай, който е пионер в позитивната психология, съсредоточаването в дейност, която изисква умения и усилия, е пряко свързана с удовлетворението, което изпитваме. Той нарича процеса на съзидателен труд “поток” и твърди, че той е много по-важен от крайната цел
5. Духовност
Научните изследвания намират тясна връзка между духовните и религиозните практики и щастието. Тези лични наши разбирания за света водят до намаляване на стреса и увеличаване на позитивното мислене.
6. Качества и добродетели
Изследвания на Мартин Селигман и Ед Динър в областта на позитивната психология показват, че най-щастливите хора са тези, които успяват да открият уникалните си силни качества и добродетели и ги прилагат за цел по-голяма от техните лични цели.
7. Оптимизъм и благодарност
Уинстън Чърчил е казал: “Песимистът вижда трудностите във всяка възможност, а оптимистът вижда възможности във всяка трудност.”
Доказано е, че оптимизмът стимулира имунната ни система, предпазва ни от хронични болести и помага на хората да приемат тежките моменти в живота им.
Благодарността е свързана с оптимизма и е установено, че благодарните хора са по-щастливи, по-малко стресирани и по-бързо адаптивни. Мартин Селигман дефинира оптимизма като реакция спрямо проблемите ни със самоувереност, вяра и изразяване на нашите силни качества. Той е свързан и с дълголетието.
Надявам се тази статия да ви е помогнала да откриете пътя към щастието и да си позволите да тръгнете по него.
Автор: Кремена Василев (Научен магистър по менажиране на конфликта Кенесау Стейт Юнивърсити)
Снимки: Pexels
Благодарността е на първо място един от основните фактори, които не само подобряват нашето настроение, карат ни да се усмихнем, но и ни правят толерантни. Чрез нея се изграждаме като по-осъзнати човешки същества и възпитаваме в себе си добри обноски, с които се доближаваме до щастието.
“Каквото и да изберете да търсите – спокойствие, просперитет, здраве, любов – то ви очаква само ако сте готови да го приемете с отворено и благодарно сърце.”
Тези думи на писателката Сара Бретнах в книгата ѝ The Simple Abundance Journal of Gratitude разглеждат идеята за чувството “благодарност“ като една от най-всеотдайно трансформиращата се сила в Космоса.
Тя е лекуващ и динамичен инструмент на съзнанието ни, който ни помага да видим в реалния живот нещата, които желаем.
Други автори и учени възприемат “благодарността” като най-творческата и бързо развиваща се сила в съзнанието ни, която не само показва и сбъдва желанията ни, а и ни прави по-възпитани, по-толерантни и по-добри хора.
Благодарността е още наричана ключ, който отваря всички врати и води до просперитет и вътрешно себеразвитие. Нека вникнем по-дълбоко в това, което благодарността отключва:
Процеса “Благодарност”:
Самият мисловен процес на чувството “благодарност“ се състои от два етапа:
1. Потвърждение на добрите неща, които се случват в нашия живот
и
2. Потвърждение на източниците и факторите, които са довели до реализация на тези добри неща, които НЕ са част от нашето собствено Аз.
Осъзнаем ли идеята на процеса на чувството “благодарност”, ние сме способни да дадем този подарък и на други хора, както и да живеем пълноценно. В основата на процеса благодарност е обмяната и балансът между даване и получаване. Важно е да разберем, че когато изразим благодарност под формата на добро действие, това положително действие води до позитивно реципрочно действие.
Направените проучвания за усещането благодарност показват няколко интересни факти:
Благодарността е основата на нашето благоденствие.
Според учените, съществуват два вида благодарност – заложена благодарност (наследена генетично) и благодарност на състоянието (предизвикана от събитие около нас).
Статистиката от резултатите на направените проучвания в областта показват, че двата типа благодарност повишават:
Освен това, те намаляват депресията, нивото на стреса. И като цяло са инструменти, с които можем да станем по-добри човешки същества.
Чувството на благодарност (най-ценната от добрите обноски) е фундаментално за чувството на щастие и води до напълно задоволяване на моралните ни потребности, както и на цялостното ни физическо състояние.
Как да повишим чувството на благодарност в нашите деца?
Съществува един интересен и артистичен метод, който родителите могат да практикуват заедно с децата си. Този метод развива чувството на благодарност както в децата, така и в самите нас (порасналите деца).
“Касичка за благодарност”
Това е подход, при който детето прави собствена касичка, чието предназначение не е да събира пари. Касичката може да е бурканче, пластмасово прасенце, хартиена кутия или каквото избере и пожелае вашето дете.
Какво ни е необходимо?
Инструкции:
Започнете да се забавлявате с вашето дете! Заедно създайте избраната от детето касичка за благодарност. Вложете въображението си, за да я направите така както си я представяте. След като декорирате касичката, вземете малки листчета и помолете детето да напише за какво е благодарно днес. Ако детето не може да пише, то може да ви го каже и вие да го напишете вместо него.
Примери:
“Благодарен съм за моята котка, която ме кара да се усмихвам.”
“Благодарен съм за вечерята, която мама ми сготви.”
“Благодаря, че днес в училище бях с моите приятели.”
“Благодаря, че имам сестра/брат.”
“Благодаря за новото ми колело.”
“Благодаря за слънчевото време.”
Насърчете вашето дете да пише поне по една благодарност всеки ден, която заедно да слагате в касичката. Дискутирайте накратко защо детето е благодарно за даденото нещо.
Този подход е най-ефективен вечер преди детето да заспи. Усмихнете се заедно след като сте извършили ритуала си кажете: “Лека нощ, благодаря, че те има! Обичам те.”
Благодаря ти, благодаря си, благодаря ни!
Добрите обноски нямат цена! Нека ги практикуваме всеки ден!
Благодаря ви!
Автор: Кремена Василев (Научен магистър по менажиране на конфликта Кенесау Стейт Юнивърсити
Използвана литература:
„Positive psychology in practice“, Bono. G, Emmons, R. A. & McCullough , M. E. (2004).
„Counting Blessing vs burdens“, Journal of personality andsocial development, Emmons, R. A. & McCullough , M. E. (2003).
„Gratitude and subjective well-being in early adolescence.“ Journal of adolescence, Froh, J.J., Yurkewicz, C., & Kashtan , T. B. (2009).
„Gratitude and well-being“, Clinical Psychology Review, Wood, A.M. Froh, J.J., & Geraghty.
Positive Psychology intervenetions, Acacia Parks and Stephen Shueller, Wiley Blackwell, Print.
Снимки: Pexels
“Използвайте Вашите силни качества и добродетели в името на нещо по-голямо от самите Вас!” – Мартин Селигман
Да бъдем успешни в кариерата, взаимоотношенията и във всяко поприще е цел за много от нас. Инстинктът ни да се развиваме, да научаваме ежедневно нови неща и да ставаме по-добри естествено води до въпроса – прави ли ни успехът по-щастливи? Нужно ли е да сме постигнали нещо значимо, за да носим онова чувство на блаженство и радост от живота? Според пионерите в така наречената “позитивна психология” именно израстването ни като личности е единственият път да постигнем щастието (колкото и различни интерпретации да има тази дума). В тази статия ще прочетете кратка история на това течение в психологията и можете да извлечете своята формула за успешен и щастлив живот от нея!
Началото на човешкия стремеж към щастието не може да се датира, но философските търсения на неговия извор и естество започват преди повече от 2500 години – откриваме много общи неща между идеите на Конфуций, Буда, Сократ и Аристотел и модерната наука за щастието или “позитивна психология” (термин разработен от Ейбрахам Маслоу).
Според един от пионерите в позитивната психология – Мартин Селигман, хората, които са най-задоволени, са тези, които са открили и развили своите силни страни паралелно с развитието на човешките добродетели – благородство, търпение и постоянство.
Някои философски или религиозни учения твърдят, че да бъдеш щастлив е грях, други развиват идеята, че щастието има различни степени. Трети проповядват усвояването на умения, които ги правят по-добри, по-толерантни, по-истински, по-обичани, по-обичащи.
Заключението, до което достига професор Мартин Селигман, е че щастието има три фази: приятният живот, добрият живот и смисленият живот.
Приятният живот според проф. Селигман е осъзнат, когато ние се научим да осъзнаваме и ценим такива удоволствия като приятелството и компанията, околната среда и нуждите на нашите тела. Ние може да останем на този етап завинаги (един вид “заклещване”) или да продължим към следващата фаза – добрият живот.
Добрият живот се постига чрез откриването на нашите уникални добродетели и силни качества. Според модерните теории за самочувствието, животът ни е напълно задоволяващ тогава, когато ние намерим стойност в самите нас – огромно предизвикателство, пред което всеки от нас се изправя в някакъв етап от живота си. Важното е да не забравяме, че всички ние заедно можем да намерим ценното в себе си и да го развием. Този процес неизменно води до щастието на хората около нас, не само тези, които обичаме, а дори и на тези които срещаме за малко по пътя си.
Последният стадий от етапите на щастието е смисленият живот, в който ние намираме дълбоко чувство на вътрешно задоволство, когато използваме нашите уникални добродетели и силни качества за цел, която е по-голяма от самите нас.
Всяка от тези три форми на щастието е свързана с позитивни емоции и трите етапа са в прогресия.
Приятният живот – живот, който успешно следва позитивните емоции сега, в миналото и в бъдещето.
Добрият живот – живот, в който използваме силните си качества и страни чрез дейност, която обичаме да вършим.
Смисленият живот – живот, в който използваме положителните си качества в името на нещо по голямо от самите нас.
В основата на теорията на д-р Селигман е балансът и обменът между две противоположни гледни точки, от които е създадена човешката природа – индивидуалистичната и хуманистичната. Индивидуализмът подчертава усъвършенстването на личността като отделна единица. Хуманизмът развива алтруизма и взаимовръзката с околната среда – общество и природа.
Позитивната психология се стреми да помогне на личността да придобие и практикува умения, които да ѝ помогнат да живее по-пълноценен и задълбочен живот. Това неизменно води до по-добър и изпълващ живот и на хората около нас.
Проф. Селигман е иноватор в идеята си, която презентира пред Американската асоциация по психология през 1998 година. Тогава той заявява пред аудиторията в залата:
“Най-важното, което научих е, че психологията е полуопечена наука. Досега сме изпекли само частта за психичните заболявания. Другата страна не е сготвена – страната на силата и здравето, страната, която показва, че ние сме добри.”
Изказването на Селигман води до серия от проучвания от самия него, както и от Ед Динър и Михай Чиксентмихай. Резултатите показват положителния ефект на позитивните емоции върху здравето, всекидневни дейности и цялостно задоволство на личността.
Позитивната психология е част от хуманистичната психология на Ейбрахам Маслоу, която се фокусира на човешките сили и потенциал. Позитивната психология изучава какво прави щастливите хората щастливи и прилага тези знания в подобряване на ежедневния ни начин на живот. Тя не е лечение или терапия, а начин на живот, в който всички ние се развиваме заедно и се учим един от друг.
Гръцкият поет Динос Христианополис има една поема, наречена “Човекът зърно”. В нея той говори за способността на зърното да покълне и да сътвори плод. Също като зърното, всички ние имаме способността да покълнем и развием талантите си.
Автор: Кремена Василев (Научен магистър по „Менажиране на конфликта” – Кенесоу Стейт Юнивърсити (КСЮ) Атланта, Джорджия, САЩ. Научен асистент към Др. Хедър Пинкок – Професор по Политология и Др. Джина Зан – Професор по Крос-културна психология)
Снимки: Pexels
Използвана литература
Seligman, Martin E.P. (1991). Learned Optimism: How to Change Your Mind and Your Life. New York, NY: Pocket Books.
Seligman, Martin E.P. (1996). The Optimistic Child: Proven Program to Safeguard Children from Depression & Build Lifelong Resilience. New York, NY: Houghton Mifflin.
Seligman, Martin E.P. (2002). Authentic Happiness: Using the New Positive Psychology to Realize Your Potential for Lasting Fulfillment. New York, NY: Free Press.
Seligman, Martin E.P. (2004). „Can Happiness be Taught?“ Daedalus, Spring 2004.
Seligman, Martin E.P. Doing the Right Thing: Measuring Well Being for Public Policy. International Journal of Wellbeing Vol. 1, No. 1. (2011).
Третото дискусионно събитие “Говори с EVA vol.3”, организирано от списание EVA, бе посветено на избора на подходите в съвременното родителство. Модератор на дискусията със заглавие “Родители и деца: кой кого възпитава” беше Евелина Павлова, а участие в панела взе и основателката на Първа Детска академия за добри обноски Невена Басарова-Дичева.
Разговорът започна с въпроса дали родителят е всесилен и всевластен спрямо децата си. Невена сподели, че според нея родителят може да има пълна власт, само ако има пълното доверие и уважение на децата си. Тя разказа за разработената от нея методика за възпитание “Гъвкава дисциплина”, която се прилага и в Академията.
В основите на “гъвкавата дисциплина” са ясните и разбираеми правила, в чиито граници децата могат да направят своя избор.
“За децата е важно да имат свобода на избора, за да са щастливи. Но ние като родители, сме длъжни да им предоставим тази свобода в рамките на техните умения и компетенции,” твърди експертът по възпитание и добри обноски.
Разговорът се насочи и към налагането на наказания и какъв е правилният подход. Според създателката на Академията за добри обноски, децата имат нужда да разберат причината, поради която са наказани – те не умеят да направят разликата между ограничение (“Не гледай телевизия до късно, за да се наспиш и да си в добра форма в училище”) и наказание (“Няма да гледаш телевизия една седмица, защото постъпи зле и наруши правилата”).
На въпроса как се отглеждат успешни деца, Невена даде пример с игра, която се използва в Академията, за да обясни нуждата от добри обноски в отношенията. Играта е взаимствана от правилата за движение по пътищата – ако не ги спазваме, се стига до произшествия и катастрофи. По същия начин, ако не спазваме правилата за общуване и поведение, се стига до катастрофи и наранявания в отношенията.
“Аз вярвам, че добрите обноски са в основата на успеха” – завърши Басарова.
Невена Басарова-Дичева, създателката на Детска Академия за добри обноски, ще участва в третото издание на дискусиите “Говори с EVA”. Събитието ще се проведе на 11 септември от 18:30 ч. в Гранд Хотел София (ул. ген. “Йосиф В. Гурко” 1, София), а темата е озаглавена “Родители и деца: кой кого възпитава”.
Останалите участници са Станислава Чуринскиене (психолог), Иванка Шалапатова от сдружение „За нашите деца“ и Калоян Явашев, автор на книгата „Дневникът на един (татко) звероукротител“ (изд. “Софтпрес”).
Целта на дискусията е в диалог със специалисти в различни области, касаещи детското развитие, да се докоснем до отговорите на въпроса “Как да възпитаваме децата си така, че да бъдат самостоятелни, успешни, отговорни и добри хора?”
Повод за организирането на дискусията е неотдавна излязлата книга „Как децата завзеха властта“ (изд. “Емас”) от шведския психолог Давид Еберхард, както и все по-честите сигнали, че възприетите от съвременното поколение родители принципи на либералното възпитание не дават очакваните резултати
Какво не трябва да правим в ролята си на родители, непоправимо ли увреждат детската психика строгостта и наказанието, кой налага правилата в семейството, има ли конфликт между семейното възпитание и образователната система – това са част от останалите въпроси, чиито отговори ще се търсят по време на събитието.
Събитието във Facebook ще намерите тук.
Предотвратяването и спирането на тормоза при децата (модел на поведение, чрез което детето насилник наранява и унижава други деца, които са по-малки и/или по-слаби от него/нея) включва създаването на безопасна среда, където децата могат да се развиват в социален и академичен план. Без осигурена сигурност, в децата се появява усещане на страх, който спира емоционалното развитие на децата и възможността им да усетят принадлежност, увереност и самоусъвършенстване.
Ролята на родителите, чиито деца са тормозени от техни връстници, е ключова за разрешаването на възникналия конфликт. Наблюдавайки поведението на своето дете, родителите могат да установят дали тяхното дете е жертва. Децата невинаги изказват вербално емоционалното си състояние. Знаци като скъсани дрешки, нежелание за ходене на училище, плач, депресия, намален апетит, кошмари и безпокойство са явни индикатори за поведението на жертва.
Не е препоръчително родителят, установил тормоз над детето си, да реагира с “нищо ти няма”, “голяма работа” или други изрази, с които да потвърди и покаже на детето си, че тормозът е нормално поведение. Честен, отворен и приятелски разговор с детето може да доведе до повече информация за решаването на проблема и предприемането на правилните стъпки за неговото разрешаване.
Най-важното е да уверите детето си, че вие ще му помогнете, и то без да проявявате самите вие поведение, близо до тормоза. Разиграйте с детето си сценарии, в които има жертва и ситуация на тормоз. Игнорирането и развитието на специфични техники, с които детето да запази спокойствие и баланс, са от огромно значение.
Заедно с детето се свържете с негови приятели, родители и учители, които ще помогнат за успешно разрешаване на възникналия конфликт. Запазването на спокойствие от всички страни (деца, родители, учители) е необходимо условие за успешното развитие на децата във възникналата ситуация.
Автор: Кремена Василев (Научен магистър по „Менажиране на конфликта” – Кенесоу Стейт Юнивърсити (КСЮ) Атланта, Джорджия, САЩ. Научен асистент към Др. Хедър Пинкок – Професор по Политология и Др. Джина Зан – Професор по Крос-културна психология)
Снимки: Pexels
Очаквайте скоро продължение на темата – “Кибертормозът и опасността за децата”.
Добрите обноски важат само в официална обстановка и нямат място по време на ежедневните ни дейности и в почивката ни.
Чували ли сте тази теза? Е, ако имате съмнения, че тя е вярна и ще ви бъде полезна, мога да ви уверя, че сте на прав път. Да се държим възпитано, да сме подходящо облечени за даденото място и повод, да спазваме правилата за общуване са все универсални постулати, които могат да ви помогнат да бъдете успешни и да създадете контакти, които да ви отворят (дори буквално) заключени врати.
Днес ще ви разкажа за една от разходките ми в голям и приказно красив парк в Единбург, при която пред мен се разкри гледка, на която не всеки може да се наслади.
За сравнително скромната си площ шотландската столица има впечатляващо много паркове и просторни озеленени площи. Интересно е, че една част от тях са частни и съответно достъпът до тях не е свободен. За да влезеш в тях и да ги разгледаш, трябва да бъдеш поканен от човек, който държи ключа към дверите към тези паркове.
Разбираемо, тези частни паркове обикновено са достъпни за хората с по-висок социален статус. Ето защо, именно там бихте могли да срещнете предимно хора, за които етикетът в общуването и поведението е задължителен.
И ето тук идва ключът, който добрите обноски и познанията ми за етикета и британската култура ми осигуриха. Буквално. В продължение на няколко вечери аз бях сред гостите на женски събирания. По време на една от вечерите присъства и дама, която е собственичка на такъв частен парк. С нея водихме интересни разговори по най-разнообразни теми и тя видимо бе впечатлена от моите познания за британската култура, за света като цяло и в частност за правилата на етикета. Познанията ми по английски език пък ни позволиха да общуваме свободно и да обменяме идеи и истории.
Тя например ми разказа, че когато собствениците на частните паркове канят гости, те предварително попълват специфични формуляри, в които се упоменава какъв ще бъде поводът за събирането, колко хора ще присъстват и още детайли. Формулярът се предава на пазителя на градината за преглед и след това се очаква одобрение за ползването на зелените площи. Градините винаги са изключително добре поддържани, голяма част от тях разполагат с тенис кортове, площадки за деца, място за барбекю, за покой и разходка.
След поредната вечер, в която срещнах въпросната дама, имах удоволствието да бъда поканена в нейния частен парк. Отидохме с моя приятелка и децата ни и се насладихме на спокойната и красива атмосфера. Малчуганите играха на воля и също изкараха чудесно.
Без да бях създала конкретното положително впечатление по време на неформалните женски събития, със сигурност нямаше да получа шанса да се озова в райско кътче, което много малко хора могат да посетят. Това е поредното доказателство, че научим ли се да спазваме правилата за етикет и добри маниери навсякъде, можем да почерпим изненадващи ползи.
Тук е мястото да отбележа и, че е добре да учим децата си на този принцип още в ранна възраст. Ще им направим огромна услуга, ако им осигурим обучение в чужд език, учим ги да бъдат отворени и общителни, да се престрашават да общуват с непознати деца на тяхната възраст, дори от други култури с друг език. Това би разширило техния личен кръгозор и би обогатило знанията им за света. Освен това, ще улесни работата им в колектив, както и общуването им в най-различни ситуации и места по света.
Тормозът при децата (познато и като „булинг“ – от английската дума „bullying“) е модел на поведение, чрез което детето насилник наранява и унижава други деца, които са по-малки и по-слаби от него/нея. Процесът е повтарящо се поведение, което може да е физическо, вербално и релационно. Момчето насилник често изразява този процес чрез физическо нараняване, докато момичето насилник – чрез социално отделяне. Не е тайна, че тормозът е част от училищната и дори работната среда в продължение на години. В последно време, с разрастването на технологиите и социалните мрежи, се създаде нова благоприятна среда за развитието и разпространението на тормоз. Онлайн платформи като YouTube, Instagram, Facebook и Snapchat позволяват на децата да пращат унизителни и нараняващи съобщения на други деца 24 часа в денонощието, като някои от тях може да са и анонимни.
Детето насилник е създадено, но не и родено по този начин. Според Националният Център за Образователна статистика в САЩ, подобно поведение се формира между втората и четвъртата година от развитието му, когато агресията, изразена от детето, не се моделира от родителите. Според същата организация, между 6 и 12 клас над една четвърт от децата в училище са станали жертва на тормоз в училище.
Детето побойник има липса на просоциално поведение, изпитва вътрешно безпокойство и не разбира чувствата на останалите. Тези деца не могат да проумеят намеренията на техните съученици и често изразяват агресия дори в неутрални ситуации. Децата насилници често виждат себе си в позитивна светлина.
Когато търсят своята “жертва”, те избират деца, които са склонни към подчинено поведение. Децата насилници израстват без опита на играта, което води до минимизиране на техните социални умения и невъзможност да развият умения за разрешаване на социални проблеми.
Превенцията и спирането на тормоза включва ангажиране за създаване на безопасна среда, в която децата могат да се развиват социално и академично без страх. В този процес участваме всички ние: учители, родители и ученици.
Автор: Кремена Василев (Научен магистър по „Менажиране на конфликта” – Кенесоу Стейт Юнивърсити (КСЮ) Атланта, Джорджия, САЩ. Научен асистент към Др. Хедър Пинкок – Професор по Политология и Др. Джина Зан – Професор по Крос-културна психология)
Снимки: Pexels
Очаквайте скоро продължение на темата – “Как да превентираме и спрем тормоза – ролята на учители, родители и деца”.
От ранна детска възраст, мечта ми беше да посетя Royal Albert Hall. Една от най-добрите концертни зали в света е построена от британската кралица Виктория (на която, между другото, дължим традицията на следобедния чай, белите сватбени рокли и коледните елхи) в памет на голямата ѝ любов – принц Алберт.
При едно от последните си посещения в Лондон успях да сбъдна тази мечта. Бях изключително развълнувана, а билетите ми бяха за чудесни места. Знаете ли, че от 5000 места в залата 1300 са частни – откупени за целия (или няколко) сезона? С такова място можеш да гледаш почти всички представления и концерти срещу скромната сума от няколко десетки хиляди лири годишно. През 2017 г. пък една от ложите (в които има 12 места и могат да се наследяват) бе обявена за продан – цената ѝ достигна 2.5 милиона британски лири.
Прекрачих прага на Royal Albert Hall и забелязах, че залата беше препълнена. За разлика от записите на различни представления и филмовите ѝ появявания, далеч не всички бяха облечени официално. Не само, че не бяха с официален дрескод black tie или official, но дори бяха casual и дори не съвсем smart casual.
Представлението беше невероятно и едно от най-запомнящите се изживявания в културно отношение. Обичам театъра и музиката и се старая да уча и децата си да се наслаждават на изкуството във всичките му форми. Но също така – да проявяват уважение към артистите, мястото и институцията включително и с подбора на облекло и обувки. Изненадата, че в Royal Albert Hall хората са доста по-семпли, отколкото предполага такова място и събитие, също се запечата в съзнанието ми. Няколко месеца след посещението си, продължавам да си задавам въпроса на какво се дължи това – дали на факта, че макар и по-специално изживяване, Royal Albert Hall все пак е част от туристическите маршрути на Лондон и хората искат да им е удобно?
За мен елегантното облекло е част от изживяването. Красива, елегантна рокля, стилни аксесоари и подходящите обувки показват не само, че имаме възможности и познаваме протокола, но че сме отделили време и сме се постарали на другите около нас да им е приятно. Приятният външен вид е проява на уважение и към артистите, които са вложили години усилена работа и много талант, за да стигнат до сцената на Royal Albert Hall. Разбира се, не бива да стигаме до екстремни ситуации – със сигурност никоя рок звезда няма да оцени, че сме прекарали вечерта на високи токчета и с елегантна рокля с гол гръб, вместо да танцуваме и да се радваме на музиката.
Какво мислите вие за облеклото при посещение на културни събития и институции? Приемливи ли са дънките и суичера – все пак никой няма да ни види, когато изгасят лампите, или и вие използвате повода да изберете по-специален и празничен тоалет?
Пицата е сред най-популярните ястия днес и нейни разновидности могат да се намерят буквално из цял свят. Тя е предпочитан деликатес както за децата, така и за много възрастни. Точно толкова универсални са и правилата за консумиране на пица. Като експерт в областта на етикета и добрите обноски, често получавам запитвания как е редно да посягаме към това любимо ястие, особено когато не сме вкъщи.
Нож и вилица или пръсти
Няма да ви учудя, ако споделя, че лично аз предпочитам да ям пица с ръце, без прибори. На този маниер съм попадала и в част от обученията, през които съм преминала – в Англия и Италия.
Миналата година посетих един от най добрите ресторанти в Италия – разположен на брега на езерото Лаго Маджоре. Използвах възможността не само да се насладя на прекрасната храна и великолепната гледка, но и да науча нещо ново. Запознах се с един италианец мастър шеф, който ми беше приготвил паста с трюфел. Благодарих му за професионално сготвеното ястие и се поинтересувах какво повелява италианската традиция за ядене на пица.
Той потвърди наученото от мен в процеса на обучението ми. Според него, единственият правилен начин да се яде пица е с пръсти, а не с нож и вилица. Пицата е добре да се поднесе разделена на триъгълни парчета предварително от пицаря, който я е приготвил. Вие си издърпвате триъгълното парче и го поднасяте към устата си, като го държите с една ръка леко прегънато. Ако Ви е трудно, можете да използвате и две ръце за целта, но до този вариант следва да прибягвате в краен случай.
Ако пицата все пак не е нарязана на триъгълници, поискайте специален нож за пица, като този, който виждате на снимката. Тя е направена в един италиански ресторант в Шотландия, където пицата е на особена почит. Там я сервират в елипсовидна форма и задължително със специален нож за рязане. Усвоите ли този тип обработване на ястието пред вас, спокойно можете да оставите приборите настрани и да използвате ръцете си.
Яденето с ръце като част от етикета
Разбира се, важно е да уточним, че дори да се счита за възпитано и по етикет да се яде с пръсти, това не бива да Ви заблуждава, че можете да си оближете пръстите след като приключите с пицата, колкото и да ви е вкусно. С подобен жест рязко бихте престъпили рамките на допустимото поведение.
Използвайте салфетка, както при всяко друго хранене. Освен това, не бива да пропускате миенето на ръцете както преди ядене, така и след него. По този начин ще се погрижите да не оставяте петна по чашите и другите прибори, които ползвате.
Според италианците
За финал ще ви споделя още един съвет, който получих от мастър шефа в ресторанта на езерото Лаго Маджоре. Той не пропусна да изтъкне, че макар по всички американски филми да виждаме как пицата се яде с кетчуп и майонеза, то за всеки италианец това е по-скоро обидно. Смята се, че така се отнемат или поне намаляват истинските ѝ вкусови качества. “Поправянето” на вкуса на пицата в оригиналния ѝ вид се разчита като знак, че майсторът пицар не се е справил добре с приготвянето ѝ.
Ето още един пример за важността да познаваме културните навици на дадена държава преди да я посетим. Това знание не само разширява общата ни култура, а и може да ни помогне да избегнем куп смущаващи ситуации.
След прочитането на тази статия можете спокойно да отмените една забрана на своите деца – да ядат пица с ръце! Нека това е вашият забавен и вкусен ритуал, който ви носи удоволствие. Ролята на добрите обноски е от голяма важност за всяко дете и живота му като възрастен след време, но не е задължително придобиването на навици да става по мъчителен начин. Нека забавлението е част от научаването на етикета!
Кои са малките, но важни неща от нашето ежедневие, които ни правят успешни, дават ни самочувствие и усмихват колеги, приятели и партньори? Тази статия съдържа кратки правила за етикет, които могат да подобрят професионалната ви и лична комуникация значително. Тя, разбира се, не е изчерпателна, но е едно добро начало, ако сте решили да се информирате за полезните практики в общуването.
Поздравете на крака
Изправяйте се при всички запознаства и представяния. Правилото важи както за мъже, така и за жени, момичета и момчета. Оставането на стола, докато подавате ръка през маса или бюро, е неудобно и дава на човека, който стои пред вас, илюзията за власт и превъзходство. Подобен жест се възприема като неуважение от отсрещната страна. Използвайте езика на тялото в своя полза, като се изправите и протягате ръка за твърдо ръкостискане.
Усмихвайте се с очите си
Искрената усмивка може да бъде открита дори от движението на лицевите му мускули, докато очите ви променят формата си. Тогава те излъчват одобрение и сияят. Видят ли го, хората, с които общувате, се чувстват добре приети и общуват с лекота. Дружелюбната усмивка и добър зрителен контакт осигуряват и уверено ръкостискане.
Перфектното ръкостискане
Избягвайте прегръдките и ръкуването с две ръце, освен ако не познавате човека срещу вас много добре. Поставянето на едната ръка върху другата (като проповедник или политик) със сигурност се отдалечава от професионалния етикет. Перфектното ръкостискане включва твърдо, но не прекалено силно захващане, тип “мечешка лапа”, което обхваща цялата ръка. Връзката трябва да бъде в сгъвката между показалеца и палеца.
Сложете неутрална снимка в социалните мрежи
Да се грижите адекватно за потребителския си профил в социалните мрежи е от изключителна важност в наши дни. Ако държите питие и сте видимо „на градус“, облечени сте в бански костюм, в неподходяща поза или с изрисувано за Хелоуин лице, помислете дали да не смените визията си с нещо по-неутрално. Потенциалните клиенти (и работодателите) често си правят справка за Вас в социалните медии. Представянето Ви там може да наклони везните във Ваша полза или точно обратното.
Грижете се за ноктите си
Обръщането на внимание на тази част от външния вид се подценява доста често в България. Това е правило и за мъже, и за жени. Поддържаните нокти са част от добрите маниери. Това не означава, че трябва да носите силен лак за нокти, дори напротив. Никак не е за препоръчване да имате шарени нокти, изрисувани и с лъскави камъчета. Но ноктите трябва да са чисти и поддържани. Господа, това важи с пълна сила и за Вас! Добре поддържаните ръце сигнализират самочувствие и внимание към детайла.
Хапнете като аристократ
За да си спестите конфузна ситуация по време на официална вечеря, добре е да се запознаете се с основните маниери на масата. Наскоро бях на вечеря в компанията на елегантни дами, членуващи в дамски бизнес клуб. Една от тях, седяща до мен, ми прошепна дискетно: „Невена, помощ, коя беше моята чаша и моята чинийка за хляб?!“
Чинията за хляб стои винаги отляво и напитката (вино или вода) от дясната страна на чинията. Познаването на това разположение Ви предпазва от объркването да „откраднете“ хлебчето или чашата на седящия до Вас.
Салфетка остава в скута ви до края на храненето
Ако се наложи да станете по време на хранене, извинете се и оставете салфетката на седалката на стола. В края на храненето салфетката се поставя от лявата страна на Вашата десертна чиния. Важно е да се отбележи обаче, че по етикет по време на хранене не се става от масата. Това особено важи при бизнес обяд или вечеря. Малък трик ми сподели г-жа Тамико Забит от Minding Manners International, когато се сертифицирах в Лондон. По време на работен обяд тя почти не пие вода или вино, за да не ѝ се налага да ползва тоалетна. Наистина е важно да освежите знанията си за хранене, за да направите добро впечатление.
Какво да правим с хлебчето?
Отчупвайте с пръсти залък хляб. Никога не го режете или гризете. Ако желаете масло, поставете малка порция върху своята чиния за хляб, така че да остане достатъчно и за останалите на масата и никога не бъркайте отново в общата купичка.
Как да покажете уважение към клиент, партньор, домакин или приятел?
Много е лесно – изпратете бележка за благодарност. Когато става въпрос за изразяване на благодарност, има един инструмент, който дава добавена стойност, както за подаряващия, така и за получателя: ръкописната картичка. Благодарствената бележка има силата да укрепи връзката, да ускори темповете за преговори или да подсигури добра сделка.
Добре е да направите свое ежедневие по-горните съвети! Те ще улеснят живота Ви, ще Ви направят по-симпатични и по-желани партньори.
Продължавам да споделям с Вас впечатленията си от посещението ми в шотландската столица Единбург, тъй като програмата ми беше целенасочено разнообразна, така че да мога да извлека максимално от културните традиции на острова. Днес ще ви разкажа за една специална вечер, която прекарах в компанията на 10-годишния ми син Алекс на едно завладяващо място – Festival Theatre Edinburgh.
Като специалист по етикет и добри обноски, а и като човек, който цени изкуството и културата, нямаше как да посетя столица на европейска държава и да не се поинтересувам какви са актуалните театрални постановки – в случая подходящи за мен и сина ми. Навиците за посещения на културни събития се градят още от съвсем ранна възраст и са не само предпоставка, а и необходимо условие децата да развият усет към изкуството. Така неусетно те изграждат своя вкус и лични предпочитания и сами търсят културни мероприятия – не защото така трябва, а от вътрешна потребност.
Но да се върна към детското представление We’re Going on a Bear Hunt, което посетихме заедно с едно местно семейство с тризнаци и с моя приятелка с малко дете…
Първото си силно впечатление добих още с влизането в разкошната зала. Тя бе пълна с деца и родители, но ако първата ви асоциация е за шумно пространство, в което цари хаос, то несъмнено ще сбъркате. Присъствах на място, в което децата видимо се чувстваха уютно и “на мястото си”. Вероятно само най-малките бяха там за първи път, а останалите се държаха така сякаш за театър не просто са чували, а той е част от нормалното им ежедневие.
Макар вълнението да беше видимо по личицата им, всички стояха кротко по местата си и разговаряха с нормален тон. Не видях нито един възрастен да се опитва да озапти буйно дете или друг да недоволства. Никъде не видях и внесена отвън храна или напитки – нещо напълно недопустимо при посещение на театър, но което за съжаление е честа гледка у нас. Приемливо е да си носите единствено вода и при нужда да пиете, да го направите максимално тихо, така че с действията си да не нарушавате спокойствието на тези около вас.
Добрите обноски личаха отстрани, но не мислете, че те са запазена черта само на хората с високо социално положение. В залата никой не демонстрираше абсолютно нищо. Нямаше специален дрескод – всички бяха облечени спретнато и елегантно, но далеч от претрупаното. Някои млади госпожици бяха дори по-елегантно облечени от своите родители.
За хората с увреждания също беше помислено. Удобните места за тях бяха разположени на място с добра видимост. Срещнах дама в инвалидна количка, която имаше възможност да се наслаждава на постановката точно колкото и всички останали.
Впечатлена бях и от добре обмисленото разделно събиране на отпадъците пред залата. Както се вижда и на снимката, предвидено е и кошче за изхвърляне на сладолед, тъй като е добре известно, че това е любим деликатес за децата и често преди театър те го похапват.
Самото представление също премина в тишина, като на актьорите им беше осигурена приятна обстановка за работа. Така те пък можеха да отговорят с безупречна игра, която да достави удоволствие на присъстващите в залата. Ето това се нарича симбиоза – всеки уважава личното пространство на околните и по този начин всички са печеливши и се чувстват комфортно в среда на непознати. Тази малка екосистема в театралната зала беше перфектен пример за всички деца за устройството на цялото общество.
Ако мога да извадя извод от това преживяване, той би бил, че децата е добре да привикват към ходенето на театър и други културни събития и от съвсем малки да им се говори за това кое поведение е допустимо. Това обаче не е достатъчно. Често раздаваме команди и забрани на децата си без да им обясняваме причината за тях. По този начин ги подценяваме и не можем да изискваме да ни разберат. Ето защо, съветвам родителите да разговарят за добрите обноски с децата си и защо те са толкова важни.
Изключително много се зарадвах, когато едно от любимите ми дамски списания създаде дискусионен формат на живо. Покрай натоварения график на Академията пропуснах първото събитие, но втората тема „Забранената целувка” ми се стори достатъчно провокативна, за да я пропусна. Ето защо във вторник вечер се присъединих към гостите на събитието в софийския Hotel Expo, сред които бяха публични личности като Драго Симеонов, Елисавета Белобрадова, Мира Добрева и много други.
Темата на дискусията „Забранената целувка” е вдъхновена от скандалната целувка на боксьора Кубрат Пулев и репортерката Джени Суши. Всички сме запознати с подробностите около случая, който доведе до сериозна глоба и отнемане на лиценза на Пулев в Калифорния, но именно публичността на казуса извади на показ множество обществени проблеми, които обсъдихме. Докъде се простират границите на личното ни пространство? Трябва ли и как да ги защитаваме? Имаше и подхвърляния за манталитета на българския мъж, с които, честно казано не съм напълно съгласна – за мен всичко е въпрос на възпитание, обноски и маниери. Беше чудесно, че споменахме и за обратната страна на проблема и че много съвременни мъже изпитват ако не страх, то поне голяма доза дискомфорт да демонстрират интерес към дамите, привлекли вниманието им, защото то лесно може да бъде изтълкувано като натрапване или дори сексуален тормоз.
От там разговорът се насочи към причините за проблемно поведение – от социализма, през обществото, та до образа на жените, представен в класическите български филми. Естествено, възникна и въпросът за сексуалното насилие у дома и на работното място – как трябва да реагираме, ако попаднем в подобна ситуация? Какъв е казусът за неизбежната отбрана и отношението към жертвата? Как жените и мъжете да демонстрират желанията си по приемлив спрямо сегашните нагласи начин? Какво е позволено и забранено в момента
В крайна сметка като основен проблем се избистри фактът, че момчетата не знаят как да общуват с момичетата, нито пък момичетата с момчетата. Оттам тийнейджърите се превръщат във възрастни мъже и жени, които не умеят да комуникират помежду си.
Тук мога да споделя опит от модулите за тийнейджъри на Първа Детска академия за добри обноски, на които обсъждаме личното пространство. Вярвам, че тези граници е важно да бъдат обяснени на малчуганите отрано, например чрез налагане на правила за даване и получаване на играчки. Ключът към успеха е изграждането на емоционална интелигентност и поддържането на баланс между смелостта и умереността при изразяването на чувствата.
Моите възпитаници често питат как да постъпим, когато харесваме някое момиче или момче и как да му го покажем, без “да се изложим”. Учим се как да разчитаме езика на тялото и останалите аспекти на невербалната комуникация така, че да избегнем стреса, причинен от отхвърлянето при момчетата и от нежеланите аванси при момичетата. Младежите не само се научават как да показват интереса си по възпитан, отговорен и зрял (като за възрастта им) начин, но и как да приемат “не” за отговор и да уважават избора на човека насреща.
Независимо на каква възраст сме, добрите обноски задават правила на поведение, които са като опора, пътеводител в трудни ситуации. Дори в интимните отношения доброто възпитание е това, което дава основите на стабилна, функционираща връзка и ни помага да навигираме в сложния свят на емоциите.
Препоръката ми към родителите е да не подценяват важността на комуникацията със своите деца. Да, те действително учат най-добре през това, което виждат, копирайки го като модел на поведение. Но за добрите обноски и емоционалната интелигентност е важно и да се говори. Ако се чувствате несигурни и имате нужда от професионален съвет как да подходите, винаги можете да се обърнете към Първа Детска академия за добри обноски.
Академия за Добри Обноски