Продължавам да споделям с Вас впечатленията си от посещението ми в шотландската столица Единбург, тъй като програмата ми беше целенасочено разнообразна, така че да мога да извлека максимално от културните традиции на острова. Днес ще ви разкажа за една специална вечер, която прекарах в компанията на 10-годишния ми син Алекс на едно завладяващо място – Festival Theatre Edinburgh.

Като специалист по етикет и добри обноски, а и като човек, който цени изкуството и културата, нямаше как да посетя столица на европейска държава и да не се поинтересувам какви са актуалните театрални постановки – в случая подходящи за мен и сина ми. Навиците за посещения на културни събития се градят още от съвсем ранна възраст и са не само предпоставка, а и необходимо условие децата да развият усет към изкуството. Така неусетно те изграждат своя вкус и лични предпочитания и сами търсят културни мероприятия – не защото така трябва, а от вътрешна потребност.

Но да се върна към детското представление We’re Going on a Bear Hunt, което посетихме заедно с едно местно семейство с тризнаци и с моя приятелка с малко дете…

Първото си силно впечатление добих още с влизането в разкошната зала. Тя бе пълна с деца и родители, но ако първата ви асоциация е за шумно пространство, в което цари хаос, то несъмнено ще сбъркате. Присъствах на място, в което децата видимо се чувстваха уютно и “на мястото си”. Вероятно само най-малките бяха там за първи път, а останалите се държаха така сякаш за театър не просто са чували, а той е част от нормалното им ежедневие.

Макар вълнението да беше видимо по личицата им, всички стояха кротко по местата си и разговаряха с нормален тон. Не видях нито един възрастен да се опитва да озапти буйно дете или друг да недоволства. Никъде не видях и внесена отвън храна или напитки – нещо напълно недопустимо при посещение на театър, но което за съжаление е честа гледка у нас. Приемливо е да си носите единствено вода и при нужда да пиете, да го направите максимално тихо, така че с действията си да не нарушавате спокойствието на тези около вас.  

Добрите обноски личаха отстрани, но не мислете, че те са запазена черта само на хората с високо социално положение. В залата никой не демонстрираше абсолютно нищо. Нямаше специален дрескод – всички бяха облечени спретнато и елегантно, но далеч от претрупаното. Някои млади госпожици бяха дори по-елегантно облечени от своите родители.

За хората с увреждания също беше помислено. Удобните места за тях бяха разположени на място с добра видимост. Срещнах дама в инвалидна количка, която имаше възможност да се наслаждава на постановката точно колкото и всички останали.  

Впечатлена бях и от добре обмисленото разделно събиране на отпадъците пред залата. Както се вижда и на снимката, предвидено е и кошче за изхвърляне на сладолед, тъй като е добре известно, че това е любим деликатес за децата и често преди театър те го похапват.

Самото представление също премина в тишина, като на актьорите им беше осигурена приятна обстановка за работа. Така те пък можеха да отговорят с безупречна игра, която да достави удоволствие на присъстващите в залата. Ето това се нарича симбиоза – всеки уважава личното пространство на околните и по този начин всички са печеливши и се чувстват комфортно в среда на непознати. Тази малка екосистема в театралната зала беше перфектен пример за всички деца за устройството на цялото общество.

Ако мога да извадя извод от това преживяване, той би бил, че децата е добре да привикват към ходенето на театър и други културни събития и от съвсем малки да им се говори за това кое поведение е допустимо. Това обаче не е достатъчно. Често раздаваме команди и забрани на децата си без да им обясняваме причината за тях. По този начин ги подценяваме и не можем да изискваме да ни разберат. Ето защо, съветвам родителите да разговарят за добрите обноски с децата си и защо те са толкова важни.