публикации

За тормоза и децата насилници в обществото

Няма коментари

Тормозът при децата (познато и като „булинг“ – от английската дума „bullying“) е модел на поведение, чрез което детето насилник наранява и унижава други деца, които са по-малки и по-слаби от него/нея.  Процесът е повтарящо се поведение, което може да е физическо, вербално и релационно. Момчето насилник често изразява този процес чрез физическо нараняване, докато момичето насилник – чрез социално отделяне. Не е тайна, че тормозът е част от училищната и дори работната среда в продължение на години. В последно време, с разрастването на технологиите и социалните мрежи, се създаде нова благоприятна среда за развитието и разпространението на тормоз. Онлайн платформи като YouTube, Instagram, Facebook и Snapchat позволяват на децата да пращат унизителни и нараняващи съобщения на други деца 24 часа в денонощието, като някои от тях може да са и анонимни.

Детето насилник е създадено, но не и родено по този начин. Според Националният Център за Образователна статистика в САЩ, подобно поведение се формира между втората и четвъртата година от развитието му, когато агресията, изразена от детето, не се моделира от родителите. Според същата организация, между 6 и 12 клас над една четвърт от децата в училище са станали жертва на тормоз в училище.

Детето побойник има липса на просоциално поведение, изпитва вътрешно безпокойство и не разбира чувствата на останалите. Тези деца не могат да проумеят намеренията на техните съученици и често изразяват агресия дори в неутрални ситуации. Децата насилници често виждат себе си в позитивна светлина.

Когато търсят своята “жертва”, те избират деца, които са склонни към подчинено поведение. Децата насилници израстват без опита на играта, което води до минимизиране на техните социални умения и невъзможност да развият умения за разрешаване на социални проблеми.

Превенцията и спирането на тормоза включва ангажиране за създаване на безопасна среда, в която децата могат да се развиват социално и академично без страх. В този процес участваме всички ние: учители, родители и ученици.

Автор: Кремена Василев (Научен магистър по „Менажиране на конфликта” – Кенесоу Стейт Юнивърсити (КСЮ) Атланта, Джорджия, САЩ. Научен асистент към Др. Хедър Пинкок – Професор по Политология и Др. Джина Зан – Професор по Крос-културна психология)

Снимки: Pexels

Очаквайте скоро продължение на темата – “Как да превентираме и спрем тормоза – ролята на учители, родители и деца”.

kidsadminЗа тормоза и децата насилници в обществото
Прочети повече

Концерт в Royal Albert Hall и някои размисли за подходящото облекло

Няма коментари

От ранна детска възраст, мечта ми беше да посетя Royal Albert Hall. Една от най-добрите концертни зали в света е построена от британската кралица Виктория (на която, между другото, дължим традицията на следобедния чай, белите сватбени рокли и коледните елхи) в памет на голямата ѝ любов – принц Алберт. 

При едно от последните си посещения в Лондон успях да сбъдна тази мечта. Бях изключително развълнувана, а билетите ми бяха за чудесни места. Знаете ли, че от 5000 места в залата 1300 са частни – откупени за целия (или няколко) сезона? С такова място можеш да гледаш почти всички представления и концерти срещу скромната сума от няколко десетки хиляди лири годишно. През 2017 г. пък една от ложите (в които има 12 места и могат да се наследяват) бе обявена за продан – цената ѝ достигна 2.5 милиона британски лири. 

Прекрачих прага на Royal Albert Hall и забелязах, че залата беше препълнена. За разлика от записите на различни представления и филмовите ѝ появявания, далеч не всички бяха облечени официално. Не само, че не бяха с официален дрескод black tie или official, но дори бяха casual и дори не съвсем smart casual. 

Представлението беше невероятно и едно от най-запомнящите се изживявания в културно отношение. Обичам театъра и музиката и се старая да уча и децата си да се наслаждават на изкуството във всичките му форми. Но също така – да проявяват уважение към артистите, мястото и институцията включително и с подбора на облекло и обувки. Изненадата, че в Royal Albert Hall хората са доста по-семпли, отколкото предполага такова място и събитие, също се запечата в съзнанието ми. Няколко месеца след посещението си, продължавам да си задавам въпроса на какво се дължи това – дали на факта, че макар и по-специално изживяване, Royal Albert Hall все пак е част от туристическите маршрути на Лондон и хората искат да им е удобно? 

За мен елегантното облекло е част от изживяването. Красива, елегантна рокля, стилни аксесоари и подходящите обувки показват не само, че имаме възможности и познаваме протокола, но че сме отделили време и сме се постарали на другите около нас да им е приятно. Приятният външен вид е проява на уважение и към артистите, които са вложили години усилена работа и много талант, за да стигнат до сцената на Royal Albert Hall. Разбира се, не бива да стигаме до екстремни ситуации – със сигурност никоя рок звезда няма да оцени, че сме прекарали вечерта на високи токчета и с елегантна рокля с гол гръб, вместо да танцуваме и да се радваме на музиката. 

Какво мислите вие за облеклото при посещение на културни събития и институции? Приемливи ли са дънките и суичера – все пак никой няма да ни види, когато изгасят лампите, или и вие използвате повода да изберете по-специален и празничен тоалет?

kidsadminКонцерт в Royal Albert Hall и някои размисли за подходящото облекло
Прочети повече

Магията на идеалната чаша чай

Няма коментари

Още за ритуала на следобедния чай (Afternoon Tea), този път в InterContinental London – The O2

В началото на юли бях отново в Лондон за обучение и сертификация по бизнес етикет. Няма да крия, че британската столица е една от любимите ми дестинации не само по работа, но и в лично отношение. Никога не пропускам възможност да се насладя на класическите английски ритуали. Вече съм ви разказвала за следобедния чай в Единбург, но днес ще споделя с вас преживяването си по време на следобедния чай в InterContinental London – The O2.

Мога да разказвам много за богатото меню и изисканата обстановка, но не те бяха това, което ме впечатли и разпалиха интереса ми. Това, което беше ново за мен и разпали интереса ми е, че когато поръчката ни пристигна – вместо обичайния drainer и възможност сами да подготвим чая си, ни го поднесоха готов. Естествено, нямаше начин да не разпитам защо.

Дамата, която поднесе чая се казва Вилислава Иванова и е от България. Разказа ми, че насипният чай (loose leaf tea), се приготвя от специално подготвени за това хора, които познават спецификите на всеки от тези видове – черен, бял или зелен, с каква температура трябва да е водата, която използваме за запарването му, всички онези фини детайли, които могат да ни осигурят перфектната чаша чай. 

Сигурна съм, че и Вие, също като мен, искате да научите част от тези детайли! Особено ако сте любители на чая и за Вас е важно да спазвате тези указания, които биха го направили още по-ароматен и изживяването Ви още по-истинско.

Приготвянето на черния чай изисква най-високата температура – 90-95 градуса. Максималното време за запарването му е 5 минути. Има хора, които го предпочитат по-силен и го оставят по-дълго време, но класическата запарка е до 5 минути. Зеленият чай, особено ако е насипен, трябва да се запарва не повече от 3 минути. Има разлика между японския и китайския зелен чай – японският е много по-ситен, листата са стрити почти на прах (като при мача). За този вид е изключително важно да спазим времето за запарка – между 2,5 и 3 минути. Водата за тези видове чай трябва да е затоплена до 80-85 градуса. 

В InterContinental  London – The O2 се предлага само един вид плодов чай – хибискус, портокалови кори и билки. Времето за неговото запарване е около 7 минути, защото има плодов вкус и аромати, които се нуждаят от повече време, за да се разгърнат. Запарва се с вода, загрята между 80 и 90 градуса, според преценка на приготвящия. Отличителен белег на точно този вид чай, предлаган в  InterContinental London – The O2 е червеният цвят, но това зависи от плодовете.

Изключително благодарна съм на Вили, че остана след работа, за да ни разкаже повече за видовете чай и тяхното приготвяне, и че аз от своя страна имам възможност да споделя това знание с вас. Следобедният чай е ритуал, който храни не само тялото, но и душата – също като добрите маниери, които показват уважение не само към околните, но и към себе си.

Снимка на публикацията: Pexels

kidsadminМагията на идеалната чаша чай
Прочети повече

Да хапваш пица с удоволствие и добри маниери

Няма коментари

Пицата е сред най-популярните ястия днес и нейни разновидности могат да се намерят буквално из цял свят. Тя е предпочитан деликатес както за децата, така и за много възрастни. Точно толкова универсални са и правилата за консумиране на пица. Като експерт в областта на етикета и добрите обноски, често получавам запитвания как е редно да посягаме към това любимо ястие, особено когато не сме вкъщи.

Нож и вилица или пръсти

Няма да ви учудя, ако споделя, че лично аз предпочитам да ям пица с ръце, без прибори. На този маниер съм попадала и в част от обученията, през които съм преминала – в Англия и Италия.  

Миналата година посетих един от най добрите ресторанти в Италия – разположен на брега на езерото Лаго Маджоре. Използвах възможността не само да се насладя на прекрасната храна и великолепната гледка, но и да науча нещо ново. Запознах се с един италианец мастър шеф, който ми беше приготвил паста с трюфел. Благодарих му за професионално сготвеното ястие и се поинтересувах какво повелява италианската традиция за ядене на пица.

Той потвърди наученото от мен в процеса на обучението ми. Според него, единственият правилен начин да се яде пица е с пръсти, а не с нож и вилица. Пицата е добре да се поднесе разделена на триъгълни парчета предварително от пицаря, който я е приготвил. Вие си издърпвате триъгълното парче и го поднасяте към устата си, като го държите с една ръка леко прегънато. Ако Ви е трудно, можете да използвате и две ръце за целта, но до този вариант следва да прибягвате в краен случай.

Ако пицата все пак не е нарязана на триъгълници, поискайте специален нож за пица, като този, който виждате на снимката. Тя е направена в един италиански ресторант в Шотландия, където пицата е на особена почит. Там я сервират в елипсовидна форма и задължително със специален нож за рязане. Усвоите ли този тип обработване на ястието пред вас, спокойно можете да оставите приборите настрани и да използвате ръцете си.

Яденето с ръце като част от етикета

Разбира се, важно е да уточним, че дори да се счита за възпитано и по етикет да се яде с пръсти, това не бива да Ви заблуждава, че можете да си оближете пръстите след като приключите с пицата, колкото и да ви е вкусно. С подобен жест рязко бихте престъпили рамките на допустимото поведение.

Използвайте салфетка, както при всяко друго хранене. Освен това, не бива да пропускате миенето на ръцете както преди ядене, така и след него. По този начин ще се погрижите да не оставяте петна по чашите и другите прибори, които ползвате.

Според италианците

За финал ще ви споделя още един съвет, който получих от мастър шефа в ресторанта на езерото Лаго Маджоре. Той не пропусна да изтъкне, че макар по всички американски филми да виждаме как пицата се яде с кетчуп и майонеза, то за всеки италианец това е по-скоро обидно. Смята се, че така се отнемат или поне намаляват истинските ѝ вкусови качества. “Поправянето” на вкуса на пицата в оригиналния ѝ вид се разчита като знак, че майсторът пицар не се е справил добре с приготвянето ѝ.

Ето още един пример за важността да познаваме културните навици на дадена държава преди да я посетим. Това знание не само разширява общата ни култура, а и може да ни помогне да избегнем куп смущаващи ситуации.

След прочитането на тази статия можете спокойно да отмените една забрана на своите деца – да ядат пица с ръце! Нека това е вашият забавен и вкусен ритуал, който ви носи удоволствие. Ролята на добрите обноски е от голяма важност за всяко дете и живота му като възрастен след време, но не е задължително придобиването на навици да става по мъчителен начин. Нека забавлението е част от научаването на етикета!

kidsadminДа хапваш пица с удоволствие и добри маниери
Прочети повече

Полезни съвети за всеки ден или съвременен етикет за по-добър живот

Няма коментари

Кои са малките, но важни неща от нашето ежедневие, които ни правят успешни, дават ни самочувствие и усмихват колеги, приятели и партньори? Тази статия съдържа кратки правила за етикет, които могат да подобрят професионалната ви и лична комуникация значително. Тя, разбира се, не е изчерпателна, но е едно добро начало, ако сте решили да се информирате за полезните практики в общуването.

Поздравете на крака

Изправяйте се при всички запознаства и представяния. Правилото важи както за мъже, така и за жени, момичета и момчета. Оставането на стола, докато подавате ръка през маса или бюро, е неудобно и дава на човека, който стои пред вас, илюзията за власт и превъзходство. Подобен жест се възприема като неуважение от отсрещната страна. Използвайте езика на тялото в своя полза, като се изправите и протягате ръка за твърдо ръкостискане.

Усмихвайте се с очите си

Искрената усмивка може да бъде открита дори от движението на лицевите му мускули, докато очите ви променят формата си. Тогава те излъчват одобрение и сияят. Видят ли го, хората, с които общувате, се чувстват добре приети и общуват с лекота. Дружелюбната усмивка и добър зрителен контакт осигуряват и уверено ръкостискане.

Перфектното ръкостискане

Избягвайте прегръдките и ръкуването с две ръце, освен ако не познавате човека срещу вас много добре. Поставянето на едната ръка върху другата (като проповедник или политик) със сигурност се отдалечава от професионалния етикет. Перфектното ръкостискане включва твърдо, но не прекалено силно захващане, тип “мечешка лапа”, което обхваща цялата ръка. Връзката трябва да бъде в сгъвката между показалеца и палеца.

Сложете неутрална снимка в социалните мрежи  

Да се грижите адекватно за потребителския си профил в социалните мрежи е от изключителна важност в наши дни. Ако държите питие и сте видимо „на градус“, облечени сте в бански костюм, в неподходяща поза или с изрисувано за Хелоуин лице, помислете дали да не смените визията си с нещо по-неутрално. Потенциалните клиенти (и работодателите) често си правят справка за Вас в социалните медии. Представянето Ви там може да наклони везните във Ваша полза или точно обратното.

No alt text provided for this image

Грижете се за ноктите си

Обръщането на внимание на тази част от външния вид се подценява доста често в България. Това е правило и за мъже, и за жени. Поддържаните нокти са част от добрите маниери. Това не означава, че трябва да носите силен лак за нокти, дори напротив. Никак не е за препоръчване да имате шарени нокти, изрисувани и с лъскави камъчета. Но ноктите трябва да са чисти и поддържани. Господа, това важи с пълна сила и за Вас! Добре поддържаните ръце сигнализират самочувствие и внимание към детайла.

No alt text provided for this image

Хапнете като аристократ

За да си спестите конфузна ситуация по време на официална вечеря, добре е да се запознаете се с основните маниери на масата. Наскоро бях на вечеря в компанията на елегантни дами, членуващи в дамски бизнес клуб. Една от тях, седяща до мен, ми прошепна дискетно: „Невена, помощ, коя беше моята чаша и моята чинийка за хляб?!“

Чинията за хляб стои винаги отляво и напитката (вино или вода) от дясната страна на чинията. Познаването на това разположение Ви предпазва от объркването да „откраднете“ хлебчето или чашата на седящия до Вас.

Салфетка остава в скута ви до края на храненето

Ако се наложи да станете по време на хранене, извинете се и оставете салфетката на седалката на стола. В края на храненето салфетката се поставя от лявата страна на Вашата десертна чиния. Важно е да се отбележи обаче, че по етикет по време на хранене не се става от масата. Това особено важи при бизнес обяд или вечеря. Малък трик ми сподели г-жа Тамико Забит от Minding Manners International, когато се сертифицирах в Лондон. По време на работен обяд тя почти не пие вода или вино, за да не ѝ се налага да ползва тоалетна. Наистина е важно да освежите знанията си за хранене, за да направите добро впечатление.

No alt text provided for this image

Какво да правим с хлебчето?

Отчупвайте с пръсти залък хляб. Никога не го режете или гризете. Ако желаете масло, поставете малка порция върху своята чиния за хляб, така че да остане достатъчно и за останалите на масата и никога не бъркайте отново в общата купичка.

Как да покажете уважение към клиент, партньор, домакин или приятел?

Много е лесно – изпратете бележка за благодарност. Когато става въпрос за изразяване на благодарност, има един инструмент, който дава добавена стойност, както за подаряващия, така и за получателя: ръкописната картичка. Благодарствената бележка има силата да укрепи връзката, да ускори темповете за преговори или да подсигури добра сделка.

Добре е да направите свое ежедневие по-горните съвети! Те ще улеснят живота Ви, ще Ви направят по-симпатични и по-желани партньори.

kidsadminПолезни съвети за всеки ден или съвременен етикет за по-добър живот
Прочети повече

За смисъла и важността да изграждаме културни навици в децата в ранна възраст

Няма коментари

Продължавам да споделям с Вас впечатленията си от посещението ми в шотландската столица Единбург, тъй като програмата ми беше целенасочено разнообразна, така че да мога да извлека максимално от културните традиции на острова. Днес ще ви разкажа за една специална вечер, която прекарах в компанията на 10-годишния ми син Алекс на едно завладяващо място – Festival Theatre Edinburgh.

Като специалист по етикет и добри обноски, а и като човек, който цени изкуството и културата, нямаше как да посетя столица на европейска държава и да не се поинтересувам какви са актуалните театрални постановки – в случая подходящи за мен и сина ми. Навиците за посещения на културни събития се градят още от съвсем ранна възраст и са не само предпоставка, а и необходимо условие децата да развият усет към изкуството. Така неусетно те изграждат своя вкус и лични предпочитания и сами търсят културни мероприятия – не защото така трябва, а от вътрешна потребност.

Но да се върна към детското представление We’re Going on a Bear Hunt, което посетихме заедно с едно местно семейство с тризнаци и с моя приятелка с малко дете…

Първото си силно впечатление добих още с влизането в разкошната зала. Тя бе пълна с деца и родители, но ако първата ви асоциация е за шумно пространство, в което цари хаос, то несъмнено ще сбъркате. Присъствах на място, в което децата видимо се чувстваха уютно и “на мястото си”. Вероятно само най-малките бяха там за първи път, а останалите се държаха така сякаш за театър не просто са чували, а той е част от нормалното им ежедневие.

Макар вълнението да беше видимо по личицата им, всички стояха кротко по местата си и разговаряха с нормален тон. Не видях нито един възрастен да се опитва да озапти буйно дете или друг да недоволства. Никъде не видях и внесена отвън храна или напитки – нещо напълно недопустимо при посещение на театър, но което за съжаление е честа гледка у нас. Приемливо е да си носите единствено вода и при нужда да пиете, да го направите максимално тихо, така че с действията си да не нарушавате спокойствието на тези около вас.  

Добрите обноски личаха отстрани, но не мислете, че те са запазена черта само на хората с високо социално положение. В залата никой не демонстрираше абсолютно нищо. Нямаше специален дрескод – всички бяха облечени спретнато и елегантно, но далеч от претрупаното. Някои млади госпожици бяха дори по-елегантно облечени от своите родители.

За хората с увреждания също беше помислено. Удобните места за тях бяха разположени на място с добра видимост. Срещнах дама в инвалидна количка, която имаше възможност да се наслаждава на постановката точно колкото и всички останали.  

Впечатлена бях и от добре обмисленото разделно събиране на отпадъците пред залата. Както се вижда и на снимката, предвидено е и кошче за изхвърляне на сладолед, тъй като е добре известно, че това е любим деликатес за децата и често преди театър те го похапват.

Самото представление също премина в тишина, като на актьорите им беше осигурена приятна обстановка за работа. Така те пък можеха да отговорят с безупречна игра, която да достави удоволствие на присъстващите в залата. Ето това се нарича симбиоза – всеки уважава личното пространство на околните и по този начин всички са печеливши и се чувстват комфортно в среда на непознати. Тази малка екосистема в театралната зала беше перфектен пример за всички деца за устройството на цялото общество.

Ако мога да извадя извод от това преживяване, той би бил, че децата е добре да привикват към ходенето на театър и други културни събития и от съвсем малки да им се говори за това кое поведение е допустимо. Това обаче не е достатъчно. Често раздаваме команди и забрани на децата си без да им обясняваме причината за тях. По този начин ги подценяваме и не можем да изискваме да ни разберат. Ето защо, съветвам родителите да разговарят за добрите обноски с децата си и защо те са толкова важни.

kidsadminЗа смисъла и важността да изграждаме културни навици в децата в ранна възраст
Прочети повече

Как добрите обноски могат да бъдат наш пътеводител в сложния свят на емоциите

Няма коментари

Изключително много се зарадвах, когато едно от любимите ми дамски списания създаде дискусионен формат на живо. Покрай натоварения график на Академията пропуснах първото събитие, но втората тема „Забранената целувка” ми се стори достатъчно провокативна, за да я пропусна. Ето защо във вторник вечер се присъединих към гостите на събитието в софийския Hotel Expo, сред които бяха публични личности като Драго Симеонов, Елисавета Белобрадова, Мира Добрева и много други.

Темата на дискусията „Забранената целувка” е вдъхновена от скандалната целувка на боксьора Кубрат Пулев и репортерката Джени Суши. Всички сме запознати с подробностите около случая, който доведе до сериозна глоба и отнемане на лиценза на Пулев в Калифорния, но именно публичността на казуса извади на показ множество обществени проблеми, които обсъдихме. Докъде се простират границите на личното ни пространство? Трябва ли и как да ги защитаваме? Имаше и подхвърляния за манталитета на българския мъж, с които, честно казано не съм напълно съгласна – за мен всичко е въпрос на възпитание, обноски и маниери. Беше чудесно, че споменахме и за обратната страна на проблема и че много съвременни мъже изпитват ако не страх, то поне голяма доза дискомфорт да демонстрират интерес към дамите, привлекли вниманието им, защото то лесно може да бъде изтълкувано като натрапване или дори сексуален тормоз.

От там разговорът се насочи към причините за проблемно поведение  – от социализма, през обществото, та до образа на жените, представен в класическите български филми. Естествено, възникна и въпросът за сексуалното насилие у дома и на работното място – как трябва да реагираме, ако попаднем в подобна ситуация? Какъв е казусът за неизбежната отбрана и отношението към жертвата? Как жените и мъжете да демонстрират желанията си по приемлив спрямо сегашните нагласи начин? Какво е позволено и забранено в момента

В крайна сметка като основен проблем се избистри фактът, че момчетата не знаят как да общуват с момичетата, нито пък момичетата с момчетата. Оттам тийнейджърите се превръщат във възрастни мъже и жени, които не умеят да комуникират помежду си.

Тук мога да споделя опит от модулите за тийнейджъри на Първа Детска академия за добри обноски, на които обсъждаме личното пространство. Вярвам, че тези граници е важно да бъдат обяснени на малчуганите отрано, например чрез налагане на правила за даване и получаване на играчки. Ключът към успеха е изграждането на емоционална интелигентност и поддържането на баланс между смелостта и умереността при изразяването на чувствата.

Моите възпитаници често питат как да постъпим, когато харесваме някое момиче или момче и как да му го покажем, без “да се изложим”. Учим се как да разчитаме езика на тялото и останалите аспекти на невербалната комуникация така, че да избегнем стреса, причинен от отхвърлянето при момчетата и от нежеланите аванси при момичетата. Младежите не само се научават как да показват интереса си по възпитан, отговорен и зрял (като за възрастта им) начин, но и как да приемат “не” за отговор и да уважават избора на човека насреща.

Независимо на каква възраст сме, добрите обноски задават правила на поведение, които са като опора, пътеводител в трудни ситуации. Дори в интимните отношения доброто възпитание е това, което дава основите на стабилна, функционираща връзка и ни помага да навигираме в сложния свят на емоциите.

Препоръката ми към родителите е да не подценяват важността на комуникацията със своите деца. Да, те действително учат най-добре през това, което виждат, копирайки го като модел на поведение. Но за добрите обноски и емоционалната интелигентност е важно и да се говори. Ако се чувствате несигурни и имате нужда от професионален съвет как да подходите, винаги можете да се обърнете към Първа Детска академия за добри обноски.

kidsadminКак добрите обноски могат да бъдат наш пътеводител в сложния свят на емоциите
Прочети повече

Магията на традицията в един чаен ритуал в Единбург

Няма коментари

Като създател на Първа Детска академия за добри обноски, винаги се стремя да изучавам традициите и практиките, свързани с етикета. Теоретичната подготовка е задължителна, но със сигурност и недостатъчна. Идва момент, в който не по-малко важно е да срещнеш знанието от всички прочетени книги с прилагането на правилата за добро поведение, наследени от вековните традиции. Това вярване ме провокира да посетя Шотландия и да се потопя в атмосферата на класическата британска традиция на следобедния чай.

Снимка: wittymermaid.com

В компанията на близка приятелка се насладих на следобедна чаена церемония в хотел Waldorf Astoria Edinburgh. Изживяването бе не просто вълнуващо – то ми доказа за пореден път, че

изисканите обноски, топлата усмивка и отношението с грижа към отсрещния са ключът към добрите отношения между хората.

Традиционният следобеден чай в Waldorf Astoria се сервира в специално обособена част на лобито – зала с провокативното наименование Peacock Alley (от англ. – Алеята на пауна). Да, на пръв поглед чаената церемония съдържа известна доза показност, но под повърхността тя е пропита с по-дълбоко значение – уважение към традициите.

Peacock Alley

Ето защо бих искала да ви разкажа малко за този незабравим следобед.

Церемонията протича на два етапа. В началото се сервира чаша чай, който в съвремието често се заменя от кафе. Към тях се сервира плато с шест мини сандвича, наслада не само за небцето, а и за окото, тъй като са сервирането им е еквивалент на гурме естетиката.

Следва поднасянето на селекция от сладкиши и топли традиционни кексчета (scones). Те се сервират с малки бурканчета масло и конфитюр, които се разнасят по още топлите кексчетата. Обслужващият персонал е безупречно спретнат и любезен, готов да отговори на всички въпроси на своите гости. Всеки клиент е обгрижен с внимание, което подобава на аристократ, и това “специално” отношение, демонстрирано към всеки, означава, че

добрите обноски могат да бъдат универсалният стил на общуване

(без от значение да са социалният статус или други фактори).

За съвършено спокойната обстановка допринасят нежната мелодия от арфа, остъкленият таван, даващ усещане за простор, както и масивният стенен часовник във викториански стил.

Ако ви е интересно да научите повече от първа ръка, ето какво сподели за чаената церемония и Мелкиор Гауки, мениджър на салонния бар на Waldorf Astoria в Единбург:

“Нашата чаена церемония е базирана на британския ритуал, датиращ от 40-те години на XIX в. С годините той се е превърнал в малко междинно меню, чиято цел е да утоли частично глада преди основната вечеря в 20 ч.

В Waldorf Astoria Edinburgh сервираме кексчетата, познати като scones, които са емблематични за чаения ритуал. Малко известен факт е, че този деликатес не е бил част от традицията допреди ХХ в. Днес обаче следобедният чай е немислим без тях.

Поради интереса към церемонията, направихме и някои нововъведения, като поднасяне на бутилка шампанско, отворена по метода сабраж (от френски – “сабя”). Показваме и на гостите ни как се прави!”

Вижте какво представлява изкуството на метода “сабраж”:

kidsadminМагията на традицията в един чаен ритуал в Единбург
Прочети повече

11 важни урока, които никой не ни преподаде в училище

Няма коментари

Бил Гейтс говори за това как политически коректното образование създаде поколения деца с никаква представа за реалността и как тази концепция ги обрича на провал в реалния свят. Според него има няколко урока, на които училището не ни учи.

УРОК 1: Животът не е справедлив, свикнете с това!

УРОК 2: Светът не го е грижа за вашето самочувствие! Светът ще очаква от вас да постигнете нещо, ПРЕДИ да се чувствате добре!

УРОК 3: Вие няма да направите $60000 веднага след като завършите гимназията! Няма да бъдете заместник директори с телефон в колата, докато не ги притежавате и двете!

УРОК 4: Ако си мислите, че вашият учител е строг, изчакайте докато ви назначат и имате шеф!

УРОК 5: Правенето на бургери не е под вашето достойнство! Вашите баба и дядо имат различна дума за правенето на бургери, те я наричат възможност!

УРОК 6: Ако нещо се обърка, то не е по вина на вашите родители, така че не оплаквайте грешките си, а се учете от тях!

УРОК 7: Преди да се родите, вашите родители не са били толкова скучни, колкото сега! Те са станали такива поради плащането на вашите сметки, почистването на вашите дрехи и слушайки ви да говорите за това колко сте готини! Така че преди да спасявате дъждовни гори от паразитите на поколението на родителите ви, опитайте се да обезпаразитите гардероба в собствената си стая!

УРОК 8: Във вашето училище може да няма победители и победени, но в живота НЕ Е ТАКА! В някои училища имат специални класове за изоставащи и те ще ви дадат достатъчно време, за да достигнете до правилният отговор. Това по никакъв начин не ви помага в реалният живот!!!

УРОК 9: Животът не е разделен на семестри! Нямате лятна ваканция и много малко работодатели са заинтересовани да ви помогнат за да откриете себе си. Направете го в свободното си време!

УРОК 10: Телевизията НЕ Е истинският живот! В реалния живот всъщност хората трябва да излязат от кафенето и да отидат на работа!

УРОК 11: Бъдете вежливи към умниците! Има много голяма вероятност да започнете работа за такъв!

източник: lifebg.netД

kidsadmin11 важни урока, които никой не ни преподаде в училище
Прочети повече

Обичам те. Гордея се с теб. За мен ти си най-доброто дете

Няма коментари

Когато нашият най-голям син не беше добре, един психиатър ни дари с нещо безценно. Той ни разказа за експеримент, който се провеждал в Англия.

В него майките на болните деца правели едно простичко нещо всяка нощ. Те изчаквали детето да заспи (и да настъпи активната фаза на съня), след като прошепвали тези простички думи:

„Обичам те. Гордея се с теб. Радвам се, че си мое дете. За мен ти си най-доброто дете.“

Впоследствие резултатите били сравнени с други деца, които са били диагностицирани със същото заболяване, но майките им не са прошепвали тези думи. Оказва се, че децата, които са чували горните слова, са се възстановявали много по-бързо в сравнение с другите. Това се дължало на магията на майчините думи.В

Решихме да пробваме и ние. Беше лесно и евтино (всъщност – направо безплатно) в сравнение с останалите лечения. И винаги можеше да се приложи. След това започнах да импровизирам. Вече бяха изминали пет години, а аз продължавах да шепна различни думи на момчетата всяка нощ.

Какво дава това?

Чувство на интимност. Не мога да сравня това чувство с нищо друго. Гушкам ги и им казвам неща, които са важни и за мен, и за тях.

Индивидуално време с всяко дете. Ежедневните ми задължения не ми оставят много свободно време, което да прекарвам със синовете си. Но тези моменти всяка нощ са наистина специални.

Мога да им кажа нещо важно. Понякога излишъкът на информация или други обстоятелства може да ги накара да се държат зле. Това усложнява комуникацията с тях. През нощта обаче аз им прошепва колко много ги обичам и всички кавги и лоши чувства изчезват.

Децата се чувстват обичани. Прочетох, че трябва да казваме на децата си едно важно нещо: „Знаеш ли, че ако можех да избирам измежду всички деца на света, пак щях да избера теб?“ Когато го казах за първи път н а сина ми, той се развълнува толкова много, че не можеше да спре да повтаря: „Мен, наистина ли? Вярно ли е?“ Наистина е важно децата да знаят, че родителите им ги обичат такива, каквито са, да знаят, че са специални.

В терапевтичния метод, известен като семейна констелация, съществуват фрази, които могат да променят перспективата ни за света. Обикновено думите са простички – за любовта, съжалението, приемането. Открих, че ако ги казваш на децата си през нощта, много от проблемите се разрешават самички.

Фразите, които обикновено казвам са:

„Аз съм твоята майка и ти си моето дете“. Това може да помогне в моментите, в които се чувствате емоционално дистанцирани от детето си.

„Аз давам, ти взимаш“ – това е за циркулацията на енергия в семейството.

„Не е нужно да правиш нищичко за мен. Обичам те такъв / такава, какъвто / каквато си“ – когато трябва да откриеш собствения си път в живота.

„С баща ти те обичаме много. Ти си наше дете.“

„Ти си досущ като баща си. Твоят татко е най-добрият за теб.“

„Съжалявам.“

„Гордея се с теб“. Особено ако сте се опитали да наложите своята визия за бъдещето на своето дете.

„Обичам те.“

Как да избираме фразите?

Можете да пробвате различни неща, за да разберете от кои думи се нуждае вашето дете. Забелязах, че ако избирам фрази, които са важни за мен в конкретния момент, това ме кара да чувствам облекчение. И ако кажа на децата си това, което имат нужда да чуят, те реагират по същия начин. Основното нещо при всички тези фрази е, че не трябва да ги изговаряте автоматично. За да проработи тази „магия“, трябва да сте искрени.

Не забравяйте да казвате на децата си, че ги обичате и през деня. Без конкретна причина, просто защото можете. Прегръщайте ги, целувайте ги, галете ги по косата. Това са моменти, които те ще помнят цял живот.

„Обичам те. Гордея се с теб. Ти си най-доброто дете за мен и татко ти.“

Какво по-простичко и по-магично може да има от думите, които идват директно от сърцето на една любяща майка?

Автор: Олга Валяева

kidsadminОбичам те. Гордея се с теб. За мен ти си най-доброто дете
Прочети повече

15 хитри психологически прийома, които могат да ни бъдат полезни или изкуството на контакта с другите

Няма коментари

1. Където това е възможно, не започвайте изречението с думите „Аз мисля…“ и „Струва ми се…“. Това се подразбира от само себе си, щом го казвате, но понякога показва ненужна неувереност.

2. Ако нервничите, а ви предстои нещо отговорно, дъвчете дъвка. Така ще можете да се успокоите, защото подсъзнателно моментът, когато приемаме храна, се асоциира с безопасност.

3. Ако някой ви крещи, запазете спокойствие. Може би с това още повече ще ядосате събеседника си, но след това той ще изпита силно чувство на вина заради своето поведение.

4. Когато няколко души се смеят в група, всеки инстинктивно гледа онзи, който му е най-симпатичен. Или човека, когото би искал да смята за най-близък.

5. Ако отговорът на вашия събеседник не ви допада или чувствате, че не е пълен, не питайте пак. Просто внимателно погледнете човека в очите. Тогава той ще бъде принуден да продължи разговора.

6. Преди важно събеседване си представете, че интервюиращият е ваш стар приятел. Така ще се чувствате по-свободно и ще се вълнувате по-малко.

7. Оказва се, че не само емоциите влияят на мимиката ни, но и обратното е вярно. Така че ако искате да се почувствате щастливи, усмихнете се колкото можете по-широко. В крайна сметка ще се усмихвате напълно искрено.

8. Ако се научите да изразявате малко по-голяма радост от срещата с някого, то с времето ще бъдете искрено радостни да виждате този човек.

9. Хората са склонни да ви отстъпят в нещо малко, ако преди това са ви отказали нещо по-голямо.

10. Физиологическото изразяване на стреса в голяма степен прилича на симптомите на радостна възбуда – тежко дишане, ускорено сърцебиене и т.н. Ако съумеете да погледнете на стресовата ситуация като на предизвикателство, негативният ефект от стреса ще се понижи.

11. Най-често хората не отличават обикновената увереност в себе си от това, че вие наистина разбирате от нещо. Ако с целия си вид показвате, че сте уверени в своите действия, хората сами ще ви търсят.

12. Ако ви се налага да работите много с хора, поставете зад себе си огледало. Много клиенти ще се държат по-вежливо – понеже никой не иска да вижда себе си зъл и ядосан.

13. Ако на събрание очаквате от някого остра критика, старайте се да седнете до този човек. В този случай, най-вероятно той ще омекне и няма да може да ви напада със същата сила, с каквато би го сторил, ако е на известно разстояние от вас.

14. Първа среща е най-добре да организирате в такова място, където можете да получите повече положителни емоции. Впоследствие приятните впечатления ще бъдат асоциирани с вас.

15. Опитайте се при познанство да определите за себе си цвета на очите на събеседника си. Зрителният контакт увеличава вероятността да почувствате взаимна симпатия. 

източник: margaritta.dir.bg

kidsadmin15 хитри психологически прийома, които могат да ни бъдат полезни или изкуството на контакта с другите
Прочети повече

Как да не допуснем училището да пречупи детето

Няма коментари

Как да не допуснем училището да пречупи детето ни? В една от лекциите си известният руски психолог Михаил Лабковски дава 12 съвета, които могат да помогнат на родителите да си отговорят на такива сложни въпроси като това по какви критерии да избират училище, трябва ли да спорят с учителите и в кой момент трябва просто да оставят детето да се справя само.

kidsadminКак да не допуснем училището да пречупи детето
Прочети повече

12 хитри начина да направим детето послушно

Няма коментари

Перфектна дисциплина без наказание или принуда? Възможно е и дори лесно!

Психотерапевтът и доктор по психология Гордън Нойфелд предлага 12 практични начина да формираме добро поведение у детето, а също така да затвърдим емоционалното му здраве и да опазим неговата обич. Ето кои са те:

kidsadmin12 хитри начина да направим детето послушно
Прочети повече

Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво пoведение

Няма коментари

Робин Берман – авторка на книгата “Hate me now, thank mе later” (how to raise your child with love and limits), има много добри идеи за възпитанието. Ето 10 от тях:

1. Не си струва да се опитваме да сме приятели с детето

“Ние сме поколение на угаждащи родители, намиращи се във властта на собствените си деца.” Робин твърди, че за детето е важно да вижда в лицето на родителя не приятел, а авторитет, лидер, наставник, който може да подкрепи и да помогне. Освен това може и да наложи твърда забрана, да не върви „по гайдата“ на капризите му, но едновременно с това да уважава чувствата и потребностите на малкото.

kidsadminДетето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво пoведение
Прочети повече

6 грешки, с които пречим на детето да се учи добре

Няма коментари

Увлечени в игрите на дългата лятна ваканция, много деца изпитват огромни трудности със справянето с уроците и преговорите в началото на учебната година.

Не им се седи вкъщи да четат и пишат домашни, назубкват изискваното в последния момент, нищо не запомнят, отиват неподготвени в клас… Така новата учебна година още от начало тръгва „накриво“, но какви са точно причините – липса на интерес към уроците, или може би – грешки на родителите?

Най-честите родителски грешки

На Вас учеше ли ви се, когато бяхте малки? Беше ли Ви приятно да стоите на чина по половин ден, а после, вместо да излезете навън, да пишете домашни? Поздравления! Вероятно сте били сред онези хлапета, на които всичко това се е струвало напълно безсмислено.

Но сега и Вие, както и вашите родители тогава, мечтаете Вашето дете да се учи добре и отлично. Защото, нали, само след добро образование, диплома от силен университет и отлична професия ще му осигурят щастливо бъдеще…

А когато „завалят“ лоши оценки? За тях не са виновни единствено грешките на децата по време на подготвянето на домашната работа. Много често вина имат и самите родители.

1. Смятате, че без добри оценки то няма да се радва на пълноценен и хубав живот.

Точно това е най-разпространената грешка на всеки родител. Защото у децата трябва да се развива не толкова стремежът да получат шестица или похвала, а да се развива жаждата за учене – именно без нея е трудно да си представим успешното бъдеще. Желанието за учене на нови неща е в основата на саморазвитието, а значи и на силната личност, каквато Вие бихте искали да стане Вашето дете.

2. Отсъствието на елементарно внимание от страна на родителите към живота и ученето на детето водят до това то да игнорира образователния процес.

kidsadmin6 грешки, с които пречим на детето да се учи добре
Прочети повече